29 септември 2015 г.

Първият български хомеопат – д-р Георги Миркович

Първият български хомеопат е д-р Георги Миркович  (1828–1905), който по собствените му думи упражнява хомеопатия от 1857 г. Така хомеопатията има над 160-годишна история в България.

През 1885 г. той издава първата хомеопатична книга у нас Домашен хомеопатичен лекар.

Д-р Миркович е лекар, общественик, възрожденец, приятел на Христо Ботев и на останалите революционери, народен представител във Великото народно събрание от 1887 г. и в Петото народно събрание (1887–1889), член на Българското книжовно дружество (днес БАН), един от учредителите на българския Червен кръст, пръв управител на първата сливенска болница, награден от държавата с кръст за граждански заслуги V степен, с медал с корона за най-стар и познат лекар в България, както и с медал от папа Пий IX за своята униатска мисия в Рим.

Той завършва медицина във Франция през 1856 г., където учи хомеопатия и още като студент взима участие в лечението на холерната епидемия в страната, заради което е награден от император Наполеон III със златен медал. Този значим човек се връща в България и започва да лекува хората с хомеопатия, още от 1857 г., като става популярен и обичан сред народа още преди Освобождението.

Книгата по хомеопатия на д-р Миркович, Домашен хомеопатичен лекар, има висока терапевтична стойност, а самият той е помогнал на стотици хора и се е учил от най-големите имена в хомеопатията. Неговият живот е изключително деен и всеотдаен, а той пример за смел, начетен и издигнат българин. Заедно с това той е и първият издател у нас на окултна литература – списания Нова светлина или тълкуване на тайните явления в природата (18911896) и Виделина (1902–1905), както и радетел за по-здравословен и природосъобразен живот на българина – сп. Здравословие (1893–1896). 

Той е един от първите трима ученици и последователи на Учителя Петър Дънов (1864–1944). 

* * *

Eто какво пише д-р Миркович:

„Господа читатели! Не се съмнявайте, че много от нашите събратя лекари няма да ви похвалят начина на хомеопатичното лечение, даже може и да ви укорят премного. Бъдете уверени, че те всичко, което казват, го казват от незнание, понеже при все, че са направила това свято дело занятие [да лекуват], те не желаят да изпитат кой способ е по-полезен за човечеството, или за болните, а обичат само да критикуват без да изпитат и изучат. Доколко това е съобразно със съвестта на тези, които най-вече са натоварени всекидневно да работят най-деликатното и най-драгоценното нещо на света – спасението на душата, не зная.

Сам аз от 28 години съм упражнявал в тая област хомеопатията, която прегърнах, като в началото на практиката в много отчаяни случаи не можах да сполуча с алопатията, а сполучих чрез хомеопатията, в която и аз малко вярвах до тогава. От тогава аз вече станах неин любител и неин последовател.“

„Колкото и да няма още един век, откакто се е появило на света това хомеопатично лечение, то се е разпространило доволно в Европа между лекарите, които всички почти, от алопати са се преобърнали в хомеопати точно като са разбрали, че неговата основа почива върху едно здраво и философско начало: изпитването на лекарствата върху здрави хора и че то надминава другото, алопатичното, във всяко отношение – без разлика никой не се отказва от това, което знае, за да прегърне онова, което не знае.“

Каквото и да ви кажат, бъдете уверени, че те няма да ви кажат истината; понеже като не са я научили, не може и да я знаят. Вие, господа, вече имате ръководството в ръка, като се снабдите и с нужните лекове, няма друго освен да опитате в най-простите случаи, и ще се уверите. Този, който се запознае след няколко години със съдържанието на материала на книгата, или тъй да се каже, с болестите, ще види от опит сам, че ако практикува, в много отношения ще бъде по-сполучлив в лечението си отколкото един алопат, който ако не излекува, може и да умори пациента с огромното количество на лекарството си, което използва.“

„В това отношение аз я препоръчвам [хомеопатията] изобщо на всички, а най-вече на тези, които са далеч от всяко лечебно средство, като учители и попове по селата. Те не само ще помагат, доколкото е възможно на населението, но – аз ги уверявам – че ще се ползват и доволно частно; понеже една цяла лекарница (аптека), мисля да не им струва повече от 4 или 5 стотин гроша, която може да бъде достатъчна за през целия им живот.“

Георги Миркович, „Домашен хомеопатичен лекар“, Предисловие



Снимки от интернет