„Пример
за принудително мълчаливо страдание демонстрира едно добро, тихо и застаряващо
куче. То беше получило влажна, сърбяща екзема. Във всичко останало се държеше
нормално, хранеше се добре и демонстрираше обичайния си кротък нрав. Хомеопатът
нямаше на разположение нито едно от необходимите лекарства (Graphites, Rhus toxicodendron, Sulphur) и той беше в
затруднение, докато не разбра, че съседите са си взели кученце, което
ангажираше много от вниманието на старото куче. Очевидно то тъгуваше.
Хомеопатът рискува и предписа Ignatia 200X и
няколко приема от нея бързо излекуваха кучето от екземата.“
Катрин Култър, Портрети на хомеопатични лекарства, т. 2, изд. „Хомеохелп", 2006.
