"Звънецът в офиса иззвъня
настойчиво, секретарката ме повика и каза: „Има един господин тук, с бебе в
ръце и казва, че тя умира, бихте ли я видели веднага?“ Пациентът, който
преглеждах в момента, беше помолен да изчака и задъханият баща, последван от
напрегната майка, донесоха тънко вързопче в офиса и го развиха. Малкото
момиченце изглеждаше повече като дребно, плешиво маймунче, отколкото като
човешко същество, с хлътнали слепоочия, заострен нос, бледо, с екстремно
измършавяване и тежко дишане.
Бащата обясни, че той просто я изнесъл
непозволено от една от най-добрите болници в града, където тя се родила преди
три седмици, трето дете, нормално раждане. Тя била неспособна да се храни, и неотклонно
и бързо се стопявала без никакви забележими симптоми за болест, без никаква
дихателна болест, без повръщане, а физическото изследване е негативно. Те опитали
всичко без резултат, а измършавяването и стопяването се увеличавали. Аз все още
не знам как точно избрах лекарството, освен че елиминирах някои лекарства. Това
определено не беше Calcarea бебе.
То изглеждаше напълно
дехидратирано и неописуемо тъжно. Аз наистина помислих, че ще умре в офиса. То
държеше извадено своето малко езиче и беше свило устни. Аз сложих едно прахче
от Natrium muriaticum 10M под езика му и казах на родители да го отведат у дома, да го
държат на топло, да му дават топла вода и топло, сурово, сертифицирано краве
мляко с капкомер. След два часа майката звънна да каже, че бебето изглежда
малко по-жизнено, има по-хубав цвят и диша по-силно, и тя се подобри
последователно за няколко дни. Тогава ми се обадиха отново да я видя, защото ръцете
й се схващали, а палците се свивали навътре и тя изглеждала синкава. Cuprum 10M, една доза. На следващия ден тя беше спокойна и жадна
да суче, и направи стабилен прогрес в едно пълничко и щастливо, нормално бебе."
Елизабет Райт Хъбард (1896–1967) е голям американски
хомеопат, президент на Американския институт по хомеопатия и президент
на Антропософското общество в САЩ. Сред нейните пациенти била Марлене Дитрих.
