5 май 2017 г.

Хомеопатичен случай на тъга след смъртта на съпруга


„Госпожа Е. Д., на 81 години, идва при мен на 20.03.1906 г., със следната история. Нейният съпруг починал неочаквано през януари 1906 г. и тя изпаднала в тежко мрачно настроение. Тъжна, плачлива, неспокойна, стенеща, въздишаща, с огромна мъка и скръб, притискане в сърдечната област, което се влошава при скръб и движение. Стетоскопът показа аортна регургитация. Краката й са отекли, сангвиничен темперамент, много пъргава и жизнена преди, сега е паднала духом, обезверена и безразлична към околните.

Ignatia 1M, на 24.03. Притискането в гърдите остава същото, говори много за смъртта, иска да бъде при съпруга си, мрачно, унило настроение.

Aurum 50M. След седмица според нейните думи става „по-здравомислеща и благоразумна“. Притискането в гърдите и отокът в краката изчезват. Пациентката сега е добре и може да ходи, сякаш е четиридесет годишна.

Тук виждаме подобието между Ignatia и Aurum; последното е комплементарно на първото. Въпреки това Ignatia не беше лекарството за случая. Нефилософският ум на Ignatia не е като този на Aurum. Дали клиничният хомеопат ще ни попита лекарството и дозата съответстват ли на клетъчното объркване в случая? И какви промени са станали в нейните мозъчни клетки за да й причинят временно умопомрачение? И колко злато може да се намери в потенция 50М?“

Д-р Реймонд дел Мас, американски хомеопат от началото на XX в. От книгата на E. B. Nash Expanded works, B Jain, 2015.

Коментар.  Ключово в случая е това, че пациентката говори много за смъртта, иска да отиде при съпруга си, не й се живее тук сама, не вижда смисъл да живее без него – все ключови симптоми за Aurum. На следващо място са опресията в гърдите и отоците в краката, като последните не са характерни за Ignatia. Също така тъгата на Aurum е по-дълбока от тази на Ignatia. Както казва самият хомеопат Дел Мас – Aurum е много по-философски настроен от Ignatia.

Важно е да отбележим, че с излекуването на този случай, пациентката едва ли е престанала да изпитва естествената тъга по загубата на любимия, но тя е била балансирана до нормални граници съобразно нейния характер и някои физиологични последствия са били преодолени. Това именно е ползата от хомеопатията, а не да ни избави от естествените човешки чувства и реакции. Особено важно обаче е това, че пациентката е станала
„по-здравомислеща и благоразумна" – мъдростта е взела превес над емоциите и тя може по-спокойно и с разбиране да приеме случващото се. Това е част от енергийното действие на потенцираното злато, което представлява хомеопатичното лекарството Aurum metallicum.