„Госпожа Е. Д., на 81 години, идва при мен на 20.03.1906 г., със следната история. Нейният съпруг починал неочаквано през януари 1906 г. и тя изпаднала в тежко мрачно настроение. Тъжна, плачлива, неспокойна, стенеща, въздишаща, с огромна мъка и скръб, притискане в сърдечната област, което се влошава при скръб и движение. Стетоскопът показа аортна регургитация. Краката й са отекли, сангвиничен темперамент, много пъргава и жизнена преди, сега е паднала духом, обезверена и безразлична към околните.
Ignatia 1M,
на 24.03. Притискането в гърдите остава същото, говори много за смъртта, иска
да бъде при съпруга си, мрачно, унило настроение.
Aurum 50M.
След седмица според нейните думи става „по-здравомислеща и благоразумна“.
Притискането в гърдите и отокът в краката изчезват. Пациентката сега е добре и
може да ходи, сякаш е четиридесет годишна.
Тук виждаме подобието между Ignatia и Aurum; последното е
комплементарно на първото. Въпреки това Ignatia не беше лекарството за случая. Нефилософският
ум на Ignatia не
е като този на Aurum. Дали клиничният хомеопат ще ни попита лекарството
и дозата съответстват ли на клетъчното объркване в случая? И какви промени са
станали в нейните мозъчни клетки за да й причинят временно умопомрачение? И
колко злато може да се намери в потенция 50М?“
Д-р Реймонд дел Мас,
американски хомеопат от началото на XX в. От книгата на E. B. Nash Expanded
works, B Jain, 2015.
Коментар. Ключово в случая е това, че пациентката говори много за смъртта, иска да отиде при съпруга си, не й се живее тук сама, не вижда смисъл да живее без него – все ключови симптоми за Aurum. На следващо място са опресията в гърдите и отоците в краката, като последните не са характерни за Ignatia. Също така тъгата на Aurum е по-дълбока от тази на Ignatia. Както казва самият хомеопат Дел Мас – Aurum е много по-философски настроен от Ignatia.
Важно е да отбележим, че с излекуването на този случай, пациентката едва ли е престанала да изпитва естествената тъга по загубата на любимия, но тя е била балансирана до нормални граници съобразно нейния характер и някои физиологични последствия са били преодолени. Това именно е ползата от хомеопатията, а не да ни избави от естествените човешки чувства и реакции. Особено важно обаче е това, че пациентката е станала „по-здравомислеща и благоразумна" – мъдростта е взела превес над емоциите и тя може по-спокойно и с разбиране да приеме случващото се. Това е част от енергийното действие на потенцираното злато, което представлява хомеопатичното лекарството Aurum metallicum.
Коментар. Ключово в случая е това, че пациентката говори много за смъртта, иска да отиде при съпруга си, не й се живее тук сама, не вижда смисъл да живее без него – все ключови симптоми за Aurum. На следващо място са опресията в гърдите и отоците в краката, като последните не са характерни за Ignatia. Също така тъгата на Aurum е по-дълбока от тази на Ignatia. Както казва самият хомеопат Дел Мас – Aurum е много по-философски настроен от Ignatia.
Важно е да отбележим, че с излекуването на този случай, пациентката едва ли е престанала да изпитва естествената тъга по загубата на любимия, но тя е била балансирана до нормални граници съобразно нейния характер и някои физиологични последствия са били преодолени. Това именно е ползата от хомеопатията, а не да ни избави от естествените човешки чувства и реакции. Особено важно обаче е това, че пациентката е станала „по-здравомислеща и благоразумна" – мъдростта е взела превес над емоциите и тя може по-спокойно и с разбиране да приеме случващото се. Това е част от енергийното действие на потенцираното злато, което представлява хомеопатичното лекарството Aurum metallicum.
