 |
| Ерастус Кейс (1847–1916) |
„Скромна, възпитана дама с кафява коса, на 44 години, страда
от цереброспинален менингит, за който Gelsemium изглеждаше подходящ.
Треската и болките изчезнаха за седмица, но се появи безсрамна еротична мания,
по време на която тя беше почти през цялото време будна, а сексуалното й
поведение се влошаваше с голяма скорост. Жестовете и езикът й просто не могат
да бъдат описани.
Тя постоянно говореше, пееше, молеше се, проклинаше. Ако
някой й противоречеше – пищеше, удряше, хапеше, хвърляше неща наоколо.
Задържаше вода в устата си и пръскаше околните. Разкъсваше дрехите си и оставаше
гола. Казваше, че Исус ще й прости всички грехове, че е чиста и девствена, и че
никой не трябва да я докосва. Погледът й беше втренчен, зениците разширени и не
можеше да търпи светлина. Ходеше по нужда постоянно.
6 май 1893 г., вечерта. Stramonium CM.
7 май. Последва влошаване и безсънна нощ, в която тя беше
толкова буйна, че щеше да бъде преместена в лудница, ако имаше свободна стая.
8 май. Започна да спи вечерта и продължи през цялата нощ. На
сутринта пожела чисти дрехи и се оплака, че леглото й е разхвърляно. Оттук
насетне тя започна да става все по-рационална и разумна и да се възстановява
бързо.“
Ерастус Кейс (1847–1916), американски класически хомеопат
