8 септември 2017 г.

Хомеопатичен случай на емоционална апатия и аменорея

Eмоционалната апатия може да е в резултат на някаква дълбока скръб или разочарование при затворения индивид, който не може да си позволи никакви чувства, тъй като няма сили за тях. Именно такъв случай представляваше една двадесет и шестгодишна жена, страдаща от аменорея, която преди три години беше преживяла нещастна любов (при Sepia, а също така при Natrum muriaticum и Ignatia силната скръб може да доведе до спиране на менструацията). Оттогава тя беше станала студена и неотзивчива по отношение на семейството си, към приятелите си и към целия свят въобще. Изглеждаше така, сякаш се беше изолирала в някаква ледена арктическа пустиня, където беше решила да остане в уединение и без никакви контакти. Никой и по никакъв начин не можеше я трогне. Тя беше вежлива и изпълнителна, но съвършено безразлична – „Смъртта на близък роднина или някакво щастливо събитие са й в еднаква степен безразлични; никакви следи от старата й привързаност към приятелите, нито дори към собственото дете“ (Херинг).

За човек в по-напреднала възраст, който е понесъл съдбовни удари, достигането до такова спокойствие може да се смята за желателно, дори ако това е за сметка на известно понижение на емоционалните реакции. Но за млада жена на прага на живота такова отричане от богатството и разнообразието на емоционалните преживявания е много тъжно. На тази пациентка й беше предписана Sepia в потенция 50М.

Първоначално нямаше коренни промени. Началото при Sepia може да бъде много бавно. Обаче идвайки отново при лекаря след два месеца, тя вече беше друг човек не чак безгрижна или щастлива, но по-внимателна и отзивчива а менструацията й се беше възобновила. Друго лекарство не й беше предписано, тъй като беше очевидно, че и единственият прием беше подействал на някакво дълбоко ниво върху емоционалната й дисхармония и беше започнал да я лекува. Вместо това, на лекарството беше позволено да продължи да прогонва нейната „застиналост“ (Кент) или потиснатостта на емоциите й и тя разцъфна, превръщайки се в сърдечно, мило и сега вече щастливо човешко същество.

Катрин Култър, Портрети на хомеопатични лекарства, т. 1, изд. „Хомеохелп", 2006.