2 октомври 2020 г.

Едуард фон Граувогъл за високите потенции


Аз самият научих за пръв път за нуждата от високите потенции, след като много случаи ме принудиха да давам по-високи и още по-високи потенции, и сега предписвам много по-рядко от преди нещо по-ниско от 30-то разреждане, докато, в същото време, имам много по-добър успех в лечението, отколкото преди.

Грешките, по този начин, са кълнове на истината, които умът, без да има учител, е принуден да преподава сам на себе си.

Хомеопатичните стотични разреждания от 30-то нагоре се наричат високи потенции. Тяхната ефикасност – жалко, че трябва да го кажа – все още се обсъжда, но това е само поради скептицизъм, и подобно несъгласие винаги показва липса на сила, или воля, или искреност, необходими за неговото разрешаване. Досега не е предложено нищо убедително срещу ефикасността на високите потенции и нищо срещу правилата, които обясняват тяхната ефикасност.

Следователно, на нас се пада това не само да установим постиженията, направени досега емпирично, но също и да ги завършим, съгласно природните закони; но не и да спорим за едното или за другото.

Що се отнася до опита, всеки един може най-добре да обучи себе си по този въпрос, когато има възможността да промени обстоятелствата за действието на лекарството в своите случаи, т.е. да изследва действието на хомеопатичния закон и на високите потенции в един и същ случай.“

Едуард фон ГРАУВОГЪЛ (1811–1877), Учебник по хомеопатия (1865), немски хомеопат, президент на Централния съюз на хомеопатичните лекари в Германия, въвел хомеопатията във Финландия.

Цар Александър II и руският губернатор на Финландия, граф Адлерберг, възлагат на д-р Граувогъл да заеме две стаи във военната болница в Хелзинки, където да лекува изцяло хомеопатично пациентите. За 7 месеца са лекувани 81 пациента, от които са излекувани 52, 10 са минали на алопатично лечение, а останалите продължават да се лекуват. Въпреки това Граувогъл срещнал опозиция от главния лекар на Хелзинки и от местни лекари, които правели всичко възможно да попречат на хомеопатията да влезе във Финландия.

Граувогъл пише: „Скоро след като започнах да лекувам, в моите болнични стаи се разразиха тежки болнични инфекции, а местните лекари, прикрепени към моето отделение, гледаха на това хладнокръвно, като на често срещано явление. В периодичните издания на Хелзинки, хомеопатията, слушателите на моите лекции и аз самият станахме обект на груби атаки, подигравки и проклятия. Всичките ми начинания срещнаха пречки и съпротива.“ 

Превод: Деян Пенчев