4 януари 2020 г.

Константин Херинг – хомеопатичният гений


Увод
Биография
Обръщане към хомеопатията
Америка
Парацелз и Сведенборг
Законът на Херинг
Хомеопатични лекарства
Съчинения
Заключение
Използвани източници

Константин ХЕРИНГ (1800–1880) е един от най-великите хомеопати в историята, наричан баща на американската хомеопатия. Той е личен ученик на Самуел Ханеман, въвежда D потенциите, Закона на Херинг, някои от най-важните хомеопатични лекарства, написва много известни хомеопатични книги, обучава много големи хомеопати и дава началото на хомеопатията в Америка. 

Биография
Д-р Констанин Херинг е роден на 1 януари 1800 г. в Германия. Баща му е композиторът, магистър по философия, Карл Готлиб Херинг (1766–1853). На 20 години Херинг започва да учи медицина в Лайпцигския университет и става асистент на известния тогава хирург, бивш лекар от Наполеоновата армия, д-р Якоб Хайнрих Роби (1779–1834)

Обръщане към хомеопатията
Обръщането на Херинг към хомеопатията е останало като класически пример за лекар, който не е вярвал в хомеопатията, но чрез личен опит става неин последовател и защитник. Д-р Роби бил противник на хомеопатията и както много други лекари по негово време гледал с недоверие на новия лечебен метод и му се присмивал. Затова накарал младия Херинг да напише книга, която да опровергае хомеопатията. Той се захванал с ентусиазъм и когато през зимата на 1822 г. бил към края на книгата, започнал да цитира Ханеман и попаднал на следния негов цитат, който го впечатлил много:

„Тази доктрина апелира не главно, но единствено за присъдата на опита Повторете експериментите!“, вика високо тя, Повторете ги внимателно и точно и ще откриете цялата доктрина потвърдена на всяка стъпка и прави това, което нито медицинската система, нито медицинската система, наречена терапевтична, някога са правили или биха направили. Тя настоява да бъде съдена според резултатите (Материя Медика Пура, т. II, Бележка за моите рецензенти).

Херинг решава да направи точно това да изпробва върху себе си хомеопатията. Започва експеримента, както Ханеман го е започнал, с хининово кора, и постига същите резултати, които е описал Ханеман. И така, той започва да изследва по-сериозно хомеопатията, докато накрая разбира, че всъщност е сбъркал в своята преценка за нея и спира да пише книгата.

През 1824 г. си порязал десния пръст по време на една дисекция, който започнал да развива гангрена, която не се оправяла с никакви стандартни лекарства и лекарите настоявали за ампутация. Тогава един хомеопат му препоръчал хомеопатичното лекарство Arsenicum album, което скоро помогнало и пръстът се излекувал. Херинг отново бил силно впечатлен и решил да се посвети на хомеопатията, започнал кореспонденция с Ханеман и станал негов ученик. През 1826 г. става доктор по медицина с дисертацията За медицината на бъдещето, в която се обявява за хомеопат.

Америка
От 1827 до 1833 г. Херинг е в изпратен на научна мисия в Суринам, Южна Америка, където прави зоологически и ботанически изследвания. Там става личен лекар на краля на Суринам.

През 1833 г. се премества да живее във Филаделфия, като с това поставя началото на хомеопатията в САЩ. През 1844 г. става първият президент на известния Американски институт по хомеопатия, а през същата година участва в учредяването на Британското хомеопатично общество в Лондон. През 1847 г. е един от основателите на Хомеопатичния медицински колеж в Пенсилвания, в който остава да преподава до 1867 г. Там са лекувани над 50 000 пациенти на година и са обучени над 3500 хомеопати.

Парацелз и Сведенборг
Херинг споделял философските възгледи на Парацелз (1493–1543) и на Емануел Сведенборг (1688–1772) и бил техен последовател, подобно на Кент, Фарингтън, Бьорике и др. Известен е с огромната си колекция от творби на и за Парацелз, която наброявала над 200 тома. Виж за това повече в книгата на Деян Пенчев Хомеопатия – философия и практика (Издателско ателие Аб, С., 2016).


Законът на Херинг
Херинг открива и въвежда едно терапевтично правило, станало известно като Закона на Херинг за посоката на излекуването, което гласи, че посоката на излекуването в организма е: от центъра към периферията, от главата към крайниците и в обратен ред на развитието на симптомите, или казано по друг начин: отвътре навън, отгоре надолу, от по-важни към по-маловажни органи и от по-нови към по-стари симптоми. Това е основен терапевтичен принцип в хомеопатията, който намира голямо приложение в практиката.

Хомеопатични лекарства
Херинг пръв започнал да използва нитроглицерина за лечение на главоболия и сърдечни проблеми под формата на хомеопатичното лекарство Glonoinum, 30 години преди официалната му употреба от конвенционалната медицина.

Той въвежда хомеопатичните лекарства Lachesis (1828), Lyssinum (1833), Glonoinum (1847) и други в практиката и прави собствени доказвания на още над 72 лекарства, сред които Apis, Cantharis, Colchicum, Crotalus, Ferrum, Fluoric acid, Gelsemium, Iodum, Kalmia, Mezereum, Nux moschata, Phosphoric acid, Phytolacca, Platina, Psorinum, Sabadilla, Sabina и др.

При доказване на Lachesis с различни потенции Херинг получил парализа на едната ръка.
Съчинения
Някои от най-известните съчинения на Херинг са: Водещите симптоми в нашата Материя Медика (18791891, 10 тома), Хомеопатичният домашен лекар (1835, 1838, 1851), Кратка Материя Медика (1837), Възход и прогрес на хомеопатичната медицина (1833) и др.

Почива от сърдечен удар на 23 юли 1880 г. във Филаделфия.

Заключение
Константин Херинг е един от най-великите и най-влиятелните хомеопати, почитан, уважаван и изучаван до ден днешен. Книгите му продължават да се издават и изследват от хомеопатите по цял свят. Още приживе той е светило в хомеопатията и учител на много видни хомеопати, като например Адолф Липе, Самуел Суон, Чарлз Рауе, Калвин Кнер и др.

* * *
„Моето правило в живота е никога да не приемам нещо за истина, ако то не е като математическо доказателство в своята научна област, доколкото е възможно; и от друга страна, никога да не отхвърлям нещо като невярно, докато не намеря силно доказателство за неговата погрешност.“

Константин Херинг

Използвани източници:

Автор: Деян Пенчев

25 октомври 2019 г.

Уилям Бьорике – значим класически хомеопат

Световноизвестен хомеопат с 50-годишна практика, Уилям Бьорике (1849–1929) бил професор по хомеопатия в Ханемановата болница в Сан Франциско, собственик на няколко хомеопатични аптеки, издател и автор на хомеопатична литература.

Най-известната му книга, фундаменталното съчинение Джобен наръчник на хомеопатичната Materia Medica, излиза през 1901 г., а в изданието през 1906 г. към него е добавен реперториум от брат му, Оскар Бьорике. Това е един от най-известните хомеопатични трудове, който е задължителен за всеки истински класически хомеопат.

Друго негово известно съчинение е Дванадесетте тъканни лекарства на д-р Шуслер от 1888 г., в което подробно са описани шуслеровите соли и техните симптоми.

Бьорике има голяма заслуга за хомеопатията и с това, че превежда на английски и издава през 1922 г. шестото издание на основното хомеопатично съчинение на Самуел Ханеман Органон на медицината. Той разбрал, че безценният ръкопис на това шесто издание се намира в имението на Бьонингхаузен и го купил за 10 000 долара, след което го превел и издал. Най-популярният български превод на Органона е тъкмо от този английски превод на Бьорике.

Бьорике пет сина и две дъщери, някои от които също стават хомеопати. Той е един от основателите на научното Астрономическо общество на Пасифика в САЩ през 1889 г., организация, която съществува и днес.

Любопитен факт е, че два месеца след смъртта на Бьорике на 1 април 1929 г., неговата къща изгаря в голям пожар, но единствените неща, които оцеляват са камината и неговите хомеопатични книги.

Източници: 1, 2 и др.

Автор: Деян Пенчев

По повод 170 години от рождението на Уилям Бьорике. 






7 май 2019 г.

Елизабет Райт Хъбард – Интелектуалните лекарства


Доклад пред International Hahnemannian Association, Bureau of Materia Medica, юни 1930

По време на нашето приятелство с хомеопатичните лекарства, по същия начин, както с нашите познати, ние опознаваме техните качества, на които можем да разчитаме и на които можем да се уповаваме заради очарованието, развлечението и за да вършим световните дела. Бих искала днес да ви представя още веднъж кръга на интелектуалните лекарства.

Трудно би било да се изберат измежду хиляда души няколко десетки, откроени заради умствените си качества, затова трябва да помоля за вашето снизхождение относно фрагментарната група, която ще ви представя днес. Те бяха избрани, не само с оглед на бройката, но и от две гледни точки – първо, практическата, на базата на пациенти, показали необичайни умствени способности, чиято симптоматика насочваше към тези лекарства, и второ, от теоретична гледна точка, като преминаваме през умствените патогенези на нашите често използвани лекарства. По чиста случайност намерих 25 лекарства, които трябва да поставя пред останалите в този клас на интелектуалните лекарства и искам да ви дам само най-важното за техните умствени процеси.

Изглежда, че сме обречени да започваме винаги с Aconitum, като с Книга Битие, но той е началото и подобно на природата на самото лекарство, това което може да се каже за неговия интелект е силно и внезапно: Интелигентни хора на ума, пълни със сила и жизненост, с изобилие от идеи, внезапни решения, бързи и точни в изпълнението, свръхчувствителни; да, но по един силен начин, способен на екстаз и дори на ясновидство, но не и в безплодна форма, предмет на страхове и мъки. Силни по природа и с типична злоба, която в тях е по-скоро подправка, отколкото навик.

Argentum nitricum е следващият. Това може да ви изненадва, защото обикновено свързваме среброто с недостига на интелект, но в това лекарство има интелект, който ще отслабне. То е прототип на публичните изпълнители, лекторите, надутите ментално и физически хора, които шофират много и постоянно бързат, под натиска на работата и обществените договори. Те стават неспокойни, нервни, изпълнени със страхове и тревожност, и тъй като насилват себе си за повече и повече постижения, за да компенсират своята недостигаща самоувереност, имат странно поведение и са находчиви в измислянето на чудати причини и извинения за техния нестабилен умствен процес и, за да използвам съвременния език – те рационализират всичко, par excellence.

Belladonna, която познаваме толкова добре, е интелектуална още от детството си – тези енергични, закръглени момчета с големи глави и високо IQ. Тук отново силата се проявява във внезапни, силни оплаквания, умът е толкова активен и плодовит, че раздразнението от болестта се превръща бързо в делириум и насилие. Изникват неочаквани действия, които в обикновеното му състояние са пикантно приятни, но в манията може да се появят хапане, физическа агресия, буйство и разрушителност.

След това идваме до едно от малкото лекарства, които се грижат за световните дела в тази страна и които са направили Америка, това което е. Ние разбира се говорим за нашия бизнесмен Bryonia. Въпреки че е богат и компетентен, той се страхува от бедност; може да бъде бавен в схващането на нещата, но е постоянен; може да се занимава с големи проекти, като неговата упоритост му е подкрепа, а холеричния характер – допълнителна сила. Хората Bryonia не са негативни, но са избухливи, което съответства и на болките им [bursting]. Те се чувстват по-добре, когато са под натиск, както умствено, така и физически. Те са силни хора и могат да произведат реални крайни резултати в света.

Много от вас няма да се съгласят с мен за следващия тип – Calcarea phosphorica. Разбира се, той започва по-бавно, но после го компенсира. Той започва с малко слабост от Calcarea, но развива част от ослепителния блясък на Phosphorus. А накрая се доближава до умственото ниво на Tuberculinum.

Интелектуалността и лудостта са сродни. Помислете за блаженото състояние на Cannabis indica, за неговите грандиозни идеи, за чудесните теории, за възторжената плодовитост на неговия ум, за ентусиазма му, до точката на екзалтация и ясновидство.

Coffea, както можем едва ли не да демонстрираме, е велик работник. Неговата сила да мисли и да спори е увеличена, той има превъзходен здрав разум, неговата памет е феноменална, той ще цитира на място поезия, от който и да е период. Той непрекъснато работи за някаква велика кауза, а след това рухва в безсъние, мислейки за хиляди неща в леглото. Той е свръхчувствителен към шум, към радостни събития, към болките от своите невралгии.

Може би не мислите Fluoricum acidum за интелектуален, защото по някакъв начин той е жиголото на лекарствата, мъжката Sepia. Но я го разгледайте в трилогията на Silicea, Pulsatilla, Fluoric acid. Той е бизнесмен, копнеещ за разсъждения, както и за емоции, с необичайна мекота в поведението, подобно на Pulsatilla, и сдържаност, така препоръчителна за него, който по принцип е толкова емоционален.

За Ignatia ни трябва само един щрих. Всички познавате нейната образована изисканост, твърде много загрижена за ума и тялото, закърмена с Шопен, вместо с овесена каша, но способна, по нейния променлив начин, на велики неща в изкуството.

Помислете за умствената честност на Iodine, типичния тироиден човек, пламенен, неспокоен, често пъти учен, усещащ, че ако активният му мозък спре да работи, ще полудее; в същото време свръх загрижен, стриктен, импулсивен, един голям експлоататор на себе си, дори повече отколкото на другите.

Kalium carbonicum има по-сложна и интригуваща менталност, той е остроумен, своенравен, чувствителен към промените в интелектуалната обстановка, деликатен както духом, така и телесно, неспособен да ръководи, поради своята докачливост, трудно поносим в семейството, кавгаджия за дреболии (за „хляба и маслото“), но изобретателен, сръчен и извънредно способен. Неговият роднина, Kalium phosphoricum, при когото обикновено срещаме нервна прострация преди продължителната скръб да го доведе до безразличие и тъга (депресия), е един интересен тип, с компетентност и страсти.

Вие всички сте страдали от издигналите се, компенсиращи социални работници, които се нуждаят от Lachesis. Те никога не завършват нищо, а само започват. Блестящи в разбирането, винаги с глава напред, с тяхната бъбривост – форма на облекчаващия ги секрет, самосъзнателни, надути, забележително ревниви, какви промоутъри са те. Една ярка група, която трябва да се бори до края, отстъпваща пред собствения си темперамент.

Какво ли би правила адвокатската професия, или учителската, без Lycopodium? Тук умът е бил развит повече за сметка на тялото, а също и неумелост, страх от нови или дори познати роли в живота, безкрайно отлагане, поради тази причина, нерешителност, мизантропия, властността на слабия, олицетворението на комплекса за малоценност или, както един от моите пациенти го нарече – „ментална импотентност“.

Nitricum acidum, с неговите дълбоки страдални бръчки, с неговата чувствителност, отмъстителност и мълчаливост, показва своя умствен калибър по-малко от другите, но под физическите страдания стои един жив ум.

Natrium phosphoricum притежава солидността на Nat. mur., но с размаха на Phosphorus, с изобилие от идеи, но лесно се разсейва и е припрян, гневен, обезкуражен и раздразнителен.

Phosphorus в най-добрия случай има много повече ум от всяко друго лекарство. Той е свръхактивен, страстен и страда от тази своя страстност, крайна във всяко отношение, с хаотична сила, тя има елементът на безсрамието, някакъв вид ментален ексхибиционизъм, който прави всички негови черти едновременно добри и лоши, в пълна степен. Той има също така екстази и ясновидство, въпреки че те са по-слаби от тези на Aconitum. Възпитайте и обучете Phosphorus и той ще достигне до каквито поиска висоти.

Друг от строителите на нашата съвременна цивилизация е Nux vomica, дипломираният експерт-счетоводител, натоварен с подробности, в които той е перфектен майстор, но които така го дразнят, когато открие някаква грешка, че може да предизвикат в него бурна реакция и дори злоба. Той трябва да намери отдушник за своята заседнала и  взискателна професия, не може да понася четене или разговори, разпилява се или изригва в изблици на докачливост, той ще изрита стола или ще си откъсне копчетата от раздразнителност и слабост, той е като прекалено нажежено желязо в огъня, което е винаги горещо, той е измъчван от хиляди подробности и си го изкарва на семейството. Неговата умствена перисталтика е обърната, той е пълен със своенравие, той се напряга не само когато повръща, уринира или се изхожда, но и насилва нещата да стават по неговия начин. Той страда и прави всички около него също да страдат от тези ментални тенезми.

За Staphisagria ние мислим в други области, но той е един от най-изисканите джентълмени на Земята, контролиращ себе си на всяка цена, мрачно размишляващ върху своите разочарования, раздразнен от своя потиснат гняв до точката, в която ще позволи на банката да управлява неговия бизнес, защото репресията толкова го е изморила, че той не може повече да се справя с нея.

За дразнещите умения на Sulphur едва ли трябва да говорим – ученият, книжният червей, изобретателят, великият неумит, необръснатият, овехтелият, с петната по дрехите, с мазната яка, стаята му пълна с хартии и книги, шкафовете му – с кутии, умът му – с метафизика. Първият път, когато го срещнете той е гений, следващият е неприятен, а накрая – вреден.

Silicea с нейния спретнат, ясен и подреден ум, с нейните твърди, но деликатни възприятия, има умствени влакна, от които ние се нуждаем все повече, ако тя имаше увереността и личността да наложи своята мисъл на обществото.

Tuberculinum – пътешественикът, великият космополит, винаги в търсене на нови хора, нови вълнения, нови идеи, чудакът, консуматорът на култове.

Veratrum – богатата вдовица, неприлично остроумна, бъбрива, злобна, способна на унищожителна точност, която работи в Женския клуб, на който е президент.

Една малко позната за вас, може би, Viola odorata – слабичка, светла, блага, изглеждаща впечатлително, с подчертано усилване на умствената активност, свръхинтелектуална и потисната, потисната в емоциите, с нейното отвращение към музиката, особено към цигулката.

И накрая, още един от мозъците на дружината, Zincum, който се съревновава с Nux по работоспособността, послушна, но раздразнителна, ключовите думи за който са свръхчувствителност и неспособност да изхвърля неща, ментално или физически. Обривът в духа на Zincum, както и кожата не могат да се освободят от тяхната вродена неспокойна тревожност и действията й се превръщат в бавна и отчаяна прострация.

Ето ги, някои от тях, от групата, която трябва да лекува и който е получил тези лекарства, са способни да свършат огромна конструктивна работа във всяка област, както и в хомеопатията. 

Коментар на д-р Артър Гримър: Не знам как бихме могли да коментираме този чудесен доклад. Той е перфектен. Той е една чудесна, кратка, стегната, ясно очертана картина на умствените аспекти на нашите лекарства, които виждаме почти всеки ден в нашата практика. Обаче д-р Хъбард ни ги поднесе толкова ясно и красиво, че просто няма какво да се обсъжда. Всичко, което можем да направим, е да изразим възхищението си и да й благодарим. 

Д-р Елизабет Райт Хъбард

“The Homeopathic Recorder”, февруари 1931

Превод: Деян Пенчев

* * *

Д-р Елизабет Райт Хъбард (18961967) е голям американски хомеопат, президент на Американския институт по хомеопатия и президент на Антропософското общество в САЩ. Сред нейните пациенти била актрисата Марлене Дитрих (1901–1992).