15 януари 2021 г.

Пристрастяването

Пристрастяването е един от най-големите бичове на нашето време.

Колкото по-рано човек осъзнае и приеме, че е пристрастен към нещо, толкова по-големи шансове има да започне процес на излекуване.

Алкохол, цигари, наркотици, лекарства, храна, шоколад, кафе, чай и особено секс, порнография, мастурбация и много други. Дори интернет, Facebook, филми и телевизия... Пристрастяванията ни атакуват и заобикалят отвсякъде.

Хомеопатията е особено полезна тук. Тя е много добър помощник, дори незаменим в повечето случаи. Тя подкрепя психиката и тялото по-бързо да се освободят от вредните навици. Тя подкрепя самия човек в неговото желание и стремеж да бъде здрав и свободен.

Не пропускайте да потърсите квалифицирана и компетентна хомеопатична помощ, особено ако не можете да се справите сами.

Колкото по-бързо се освободим от пристрастяванията, толкова по-здрави и успешни ще бъдем. 

Не зачевайте деца от хора с пристрастявания. Повечето от проблемите със зачеването, и при мъже, и при жени, са заради вредни навици.

Колкото повече хора се освободят от пристрастяванията, толкова по-здрава и успешна ще бъде нацията.

29 декември 2020 г.

Йожен Неш – Трио на лекарствата


Трио на неспокойните лекарстваAconite, Arsenicum, Rhus toxicodendron.

Трио на делириумните лекарстваBelladonna, Hyosciamus, Stramonium.

Трио на газообразуващите лекарстваCarbo vegetabilis, China, Lycopodium.

Трио на кондиломитеNitric acid, Staphisagria, Thuja.

Трио на парещите лекарстваArsenicum, Phosphorus, Sulphur.

Трио на хроничния ревматизъм и парализата Causticum, Rhus toxicodendron, Sulphur.

Трио на подребрените болкиChelidonium, Chenopodium anthelminticum, Chenopodium glauci

Йожен Неш (1838–1917), Из Leaders in homeopathic therapeutics

Вижте още
Йожен Неш – едно голямо име в класическата хомеопатия
Йожен Неш – Водещи симптоми на Sulphur

Йожен Неш – Водещи симптоми на Sulphur


Ако трябва да направя една табела в паметта си за водещите симптоми на Sulphur, която никога да не бъде изтривана, аз бих поставил:

1. Слаби хора с присвити рамене, които вървят и седят приведени; стоенето прав е най-неудобната позиция за тях.

2. Мръсни, нечисти хора, склонни към кожни проблеми.

3. Деца (и възрастни също), които не обичат да бъдат измивани или къпани; измършавели, с големи кореми; неспокойни, топли, изритват завивките през нощта.

4. Хора със скрофулозна диатеза, склонни към венозни, особено портални конгестии.

5. Меланхолия, вглъбен в религиозни или философски теми или разсъждения, безпокои се за спасението на душата (тип дрипав философ).

6. Топлина на темето, студени крака, чести вълни.

7. Пареща топлина в очите; болезнено смъдене.

8. Ушите са много зачервени и парещи.

9. Червен нос, подут, топъл и възпален.

10. Ярко зачервяване на устните (червено като вермилион).

11. Бял език с червени устни и ъгълчета.

12. Възпалено гърло, силно парене и сухота, първо дясната страна, после лявата.

13. Пие много, яде малко.

14. Желае сладко, но има лоши последствия след това.

15. Слабост, прималяване или празнота под лъжичката, влошава се в 11 ч. преди обяд.

16. Куркане и бълбукане в червата; диария, която го изкарва от леглото, безболезнена.

17. Диария след полунощ, безболезнена, кара го да стане в 5 ч. сутринта.

18. Дизентерия с тенезми; детето заспива след изхождане.

19. Урината и изхожданията са „болезнени, когато преминават през органите“.

20. Отпуснати, провиснали тестиси; зловонно изпотяване на гениталиите.

21. Топли вълни по време на климактериума.

22. Парене във вагината, не може да стои неподвижно.

23. Чувство за задушаване, иска вратите и прозорците да са отворени.

24. Голяма слабост в гърдите при говорене.

25. Парене в гръдния кош, издигащо се към лицето.

26. Болка през лявата горна част на гърдите към гърба.

27. Пълнота в гърдите, чувство сякаш сърцето е уголемено.

28. Болка в кръста, върви приведен, влошава се при ставане от стола.

29. Крампи в прасците и ходилата, влошаване нощем с разхлабване на червата.

30. Парене в ходилата, трябва да ги извади от леглото, за да ги изстуди.

31. Чести слабост и прималяване през деня.

32. Буден през нощта, сънлив през деня; децата изритват завивките.

33. Лежи все по гръб.

34. Топли вълни с прималяване, или изчезват с малко изпотяване, припадане и слабост.

35. Оплакванията постоянно се повтарят.

36. Парене навсякъде – вертекс, длани, очи, нос, лице, гърло, стомах, корем, уретра, анус, хемороиди, крака, ходила, кожа и др.

37. Зловонна миризма на тялото, въпреки честото миене.

38. Зачервяване и парене на всички отверстия.

39. Конгестия на отделни части, с парене.

40. Сладострастен сърбеж, почесването облекчава, но се появява парене, или изтръпване, подуване и дори разраняване.

Сега, аз много добре знам, че четиридесетте водещи симптома все още не обхващат цялата сфера на този полихрест и анти-псорик. И все пак те показват до каква широка област на полезност може да бъде разгърнато едно лекарство, което в господстващата медицинска школа се използва сравнително малко.

Йожен Неш (1838–1917), Из Leaders for the use of Sulphur with comparisions (1906)  

Превод: Деян Пенчев

Вижте още
Йожен Неш – едно голямо име в класическата хомеопатия




23 декември 2020 г.

Едуард Полък Аншуц за потискането


Най-бързият начин да се потисне една болест със секрети е чрез инжекции, но никой не трябва да го прави върху себе си. Потискането на секретите от тялото, от какъвто и вид да са, тези външни показатели за вътрешната болест, е винаги повече или по-малко съмнително полезно. 
 
Хомеопатичната литература съдържа много примери за това – лекари, които лекуват неясни случаи без успех, докато при внимателно разпитване не се разкрие фактът, че в някакъв отминал период пациентът е бил „излекуван“ от гонорея, или някакъв друг секрет, обрив или кожна болест, чрез инжекции или външни апликации. В такива случаи хомеопатичният лекар, с помощта на вътрешни лекарства, прекъсва потиснатата секреция или обрив, а с това и новите такива, и така останалите болести веднага отшумяват. По този начин болестта е излекувана правилно чрез вътрешен прием и пациентът е отново здрав.“

Едуард Полък Аншуц (1848–1918), из Полови болести и заболявания. Американски хомеопат, получил почетно титлата доктор по медицина (доктор хонорис кауза) от Медицинския колеж „Херинг“ във Филаделфия през 1909 г. Той е написал доста важни книги, включително и за ветеринарната хомеопатия. Последовател на Сведенборг. Брат на големия американски художник Томас Полък Аншуц (1851–1912)

21 декември 2020 г.

Георгос Витулкас за епидемиите


Болестотворни агенти могат да засегнат само неустойчиви към тях организми и ги увреждат единст­вено на динамично енергийно ниво. Ако болестта е въпрос на вид бак­терии и на тяхното количество, онези, които са в най-близък контакт с тях, щяха първи да бъдат засегнати. Но нещата стоят по-различно. Навсякъде има хора, които са в контакт със заразни болести, но оста­ват здрави. Има хора, които спят на едно легло с болни от туберкулоза, или от остра стафилококова инфекция, и остават невредими. И в също­то време, има хора, които живеят в здравословна обстановка, грижат се за диетата си, почиват, спортуват и т.н., и въпреки това стават жерт­ва на различни видове заразни инфекции.

Болест възникна само когато се съчетаят две условия: присъствие на външен болестотворен агент и вътрешна неустойчивост на пациен­та. Не става дума за контакт с определени болестотворни микроби. По тази причина епидемията никога не засяга всички в дадена област.

„Убеждението, че болестта се причинява от бактерии, е може би ед­на от нашите най-големите заблуди. Всички терапевтични изследвания днес се базират на тази догма. Нейно следствие е вълната от нови про­дукти, заляла пазара, нови лекарствени препарати, погълнали неверо­ятно много средства, усилия, здраве и пари. Но тези изследвания са основани на погрешно убеждение и са насочени в погрешна посока. Много хора се мъчат да докажат, че ортодоксалната медицина и откри­тията, направени от нея, са снижили значително смъртността в целия свят, но ако се огледаме около нас, ще се убедим, че ръстът на умстве­ните и психични отклонения е нараснал пропорционално.

Георгос Витулкас, Хомеопатия, медицина на новото хилядолетие, изд. „Анхира“, С., 2001, с. 27, 28, 30