29 октомври 2020 г.

Джеймс Алън – Влиянието на мисълта върху здравето и тялото


Тялото е слуга на ума. То се подчинява на неговите команди, независимо дали са зададени умишлено или машинално. Под влиянието на нездрави мисли тялото бързо се  разболява и изпада в разруха; под действието на радостни и красиви мисли се подмладява и разкрасява.

Болестта и здравето на човека се коренят в мисълта. Болните мисли се изразяват в болнаво тяло. Всеизвестно е, че мислите на страх могат да убиват безпощадно като куршум и постепенно погубват хиляди хора със същата неизбежност, макар и не толкова бързо. Тези, които постоянно се боят от болести, със сигурност се разболяват. Безпокойството бързо отслабва цялото тяло и го оставя незащитено от зарази; нечистите мисли, дори ако не им се поддадете физически, скоро ще навредят на нервната система.

Силните, чисти и щастливи мисли изграждат тяло, изпълнено с енергия. То е деликатен и пластичен материал, който охотно се поддава на оформяне от мислите, и те, добри или лоши, оставят своя отпечатък върху него.

Човек страда от нечиста и отровена кръв, ако таи нечисти мисли. От чистото сърце идва чист живот и здраво тяло. Мисълта е изворът на всяко действие, живот и проявление. Изчистете извора и това ще се отрази на всичко останало.

Промяната в начина на хранене няма да помогне на човек, който не иска да промени мислите си. Онзи, който ги е укрепил и прочистил, няма защо да се бои от вредни микроби.

Ако искате да усъвършенствате тялото си, пазете ума си. Ако искате да подмладите тялото си, направете ума си красив. Мислите на злоба, разочарование и униние лишават тялото от здравето и красотата му. Киселата физиономия не идва случайно – тя е продукт на съответните мисли. Грозните бръчки са издълбани от завист, страдание и гордост.

Познавам една жена на деветдесет и шест, чието лице е грейнало и невинно като на момиче. Познавам мъже доста под средната възраст, чийто лица са разкривени, с нехармонични черти. Първото е резултат от ведро настроение; второто е продукт на страдание и неудовлетворение.

Както не можете да имате приятно и уютно жилище, ако не допуснете свободно въздуха и Слънцето в стаите, така силното тяло и чистото, щастливо лице могат да бъдат резултат единствено от свободното допускане в ума ви на радостни, добри и ведри мисли.

Върху лицата на възрастните хора има бръчки, оставени от състрадание, други – от силни и чисти мисли, а трети са издълбани от отрицателни емоции – кой не ги разпознава? За живелите праведно възрастта донася спокойно, добродушно, зряло изражение, като Слънцето при залез. Наскоро видях един философ на смъртния му одър. Беше много възрастен, но никога няма да му дадете годините. Отиде си тихо и спокойно, както бе живял.

Няма лекар, който да премахва болките на тялото по-добре от ведрата мисъл; няма утешител, който да разсейва скръбта и тъгата по-добре от добрата воля. Да живееш постоянно с мисли на злонамереност, цинизъм, подозрения и завист, е все едно да се зазидаш в собственоръчно изградена килия. Но да мислиш добро за всичко, да се радваш на всичко, търпеливо да се научиш да виждаш хубавото във всичко – такива неегоистични мисли носят безкраен мир на притежателя им.“

Джеймс Алън (1864–1912), Мислещият човек (As a Man Thinketh, 1902), С. 2013

22 октомври 2020 г.

Хипократ – Трактати (книга)


Излезе на български език книга с трактати на ХИПОКРАТ (460–370 пр. Хр.), бащата на западната медицина, от издателство Изток-Запад, С., 2020.

Самуел Ханеман е познавал много добре трудовете на Хипократ и нерядко го споменава в своите съчинения. Така например на едно място казва за него:

„Татко Хипократ, чиито познания за човечеството са били най-дълбоки...“ (Приятелят на здравето, 1792).

Не всички запазени текстове са написани лично от Хипократ, а от негови ученици, и са обединени в т.нар. Хипократов корпус (Corpus Hippocraticum), от който са и преведените настоящи трактати.

Интересно е, че Хипократ казва, че лечителят трябва да притежава талант:

Този, който истински желае да изучи медицинското изкуство, трябва да притежава природни качества… Най-напред се изискват природни качества, защото когато природата се противопоставя, всичко е напразно, но щом природата напътства, пътят е най-добър“ (Закон, 2).

Основен пункт в Хипократовото лечение е била диетата и правилният начин на хранене, нещо на което и ние много наблягаме в нашата страница, и което смятаме, че трябва да прави всеки истински хомеопат, лекар или лечител... Затова и в трактатите често се срещат съвети за храненето, макар и не всички да са приемливи, например в За здравословния режим и За древната медицина, както и в много други непреведени.

* * *

„Медицинското изкуство е най-благородното от всички изкуства.“

Хипократ, Закон, 1

„Човек, боледуващ от лека и лечима болест, но не и от напълно безобидна, ще сгреши в диетата, ако поиска да яде пшеничен хляб, месо или нещо друго, което ядат здравите и то е полезно за тях, дори и да изяде по-малко количество.“

Хипократ, За древната медицина, VIII

„Повечето лекари са като лоши кормчии. Когато управляват кораба в спокойно море, грешките им не са явни, щом обаче се появи голяма буря и вятър, вече е ясно на всички, че ще унищожат кораба поради незнание и грешка. Така и при повечето лоши лекари, когато лекуват хора с леки болести, които се срещат по-често от тежките, не се забелязват големите грешки и не е явно за обикновените хора, когато грешат. Щом попаднат на сериозна и тежка болест, тогава грешките и липсата на опитност са очевидни са всички; наказанията и за кормчията, и за лекаря не се бавят, а идват бързо.“

Хипократ, За древната медицина, IX

„Умният човек трябва да разбира, че за хората здравето е най-ценното притежание и да се научи да лекува болестите, опирайки се на собствената си преценка.“

Хипократ, За здравословния режим, IX

 

18 октомври 2020 г.

Хърбърт Робъртс – Хомеопатията като професия

Какво може да предложи хомеопатията на младия човек за промяна на неговото бъдеще?... Защо всъщност той желае да учи медицина? […]

Ако има намерение да използва професията си на лекар, за да си осигури сладък живот, позиция в обществото или като способ за спечелване на слава или богатство, хомеопатията няма да му предложи много. […]

Ако той отговори на вашия въпрос за намеренията му за бъдещето по начин, който да ви наведе на мисълта, че гледа на болното човечество като на страдащи мъже и жени, че има изгарящо желание да им служи, да им помага да укрепват здравето си и, следователно, да бъдат по-полезни и щастливи, тогава можете да бъдете сигурни това е стабилна основа, върху която ние можем да правим такива планове за бъдещето, в които хомеопатията ще го възнагради щедро. […]

Човек, който обмисля да посвети бъдещето си на хомеопатията, трябва да се учи от хората и да има готовност и желание да изучава философия. Той трябва да се научи да чете между редовете и да разпознава фалшивото във всеки симптом, който му дава пациентът. Той трябва да притежава усет за истинските стойности. […]

Хомеопатията предлага живот в служба на човечеството. Тя е единственият лечебен метод, които неизменно води болния човек по пътя към излекуването. Ние трябва да помним, че ако има несполуки, те се дължат на нашите грешки, а не на хомеопатията. Колкото повече знаем за нашия инструментариум, толкова по-добре ще го ползваме. […]

Всеки трябва да реши сам за себе си дали да се заеме с хомеопатия, съобразно намеренията си в каква област да развива своята жизнена дейност. Ако го води амбиция за финансови печалби, по-добре е да не поглежда към хомеопатията. Хомеопатията е принцип, а принципите не позволяват компромис с лоялността и почтеността. Ако човек носи в сърцето си желанието да служи, славата и богатството сами ще го открият, а също и огромното удовлетворение, че дарява клиентите си със здраве по най-безопасния, мек и бърз начин на лечение. […]

Какво бъдеще ще ти даде хомеопатията ли? Млади човече, помисли какво ти си готов да дадеш на хомеопатията!

Д-р Хърбърт Робъртс (1868–1950), Принципите и изкуството на лечение с хомеопатия (1936), гл. I.

Хърбърт Робъртс е голям американски хомеопат от първата половина на 20-ти век. Той завършил Хомеопатичния медицински колеж в Ню Йорк, а по време на Първата световна война бил медицински офицер на военни кораби. През 1923 г. е президент на Международната Ханеманова асоциация (International Hahnemannian Association), а от 1927 до 1934 г. е редактор на известното списание Homoeopathic Recorder. Той е автор на повече от 5 книги, 117 статии и 27 редакторски статии.

Вижте още: Аспиринът.



2 октомври 2020 г.

Едуард фон Граувогъл за високите потенции


Аз самият научих за пръв път за нуждата от високите потенции, след като много случаи ме принудиха да давам по-високи и още по-високи потенции, и сега предписвам много по-рядко от преди нещо по-ниско от 30-то разреждане, докато, в същото време, имам много по-добър успех в лечението, отколкото преди.

Грешките, по този начин, са кълнове на истината, които умът, без да има учител, е принуден да преподава сам на себе си.

Хомеопатичните стотични разреждания от 30-то нагоре се наричат високи потенции. Тяхната ефикасност – жалко, че трябва да го кажа – все още се обсъжда, но това е само поради скептицизъм, и подобно несъгласие винаги показва липса на сила, или воля, или искреност, необходими за неговото разрешаване. Досега не е предложено нищо убедително срещу ефикасността на високите потенции и нищо срещу правилата, които обясняват тяхната ефикасност.

Следователно, на нас се пада това не само да установим постиженията, направени досега емпирично, но също и да ги завършим, съгласно природните закони; но не и да спорим за едното или за другото.

Що се отнася до опита, всеки един може най-добре да обучи себе си по този въпрос, когато има възможността да промени обстоятелствата за действието на лекарството в своите случаи, т.е. да изследва действието на хомеопатичния закон и на високите потенции в един и същ случай.“

Едуард фон ГРАУВОГЪЛ (1811–1877), Учебник по хомеопатия (1865), немски хомеопат, президент на Централния съюз на хомеопатичните лекари в Германия, въвел хомеопатията във Финландия.

Цар Александър II и руският губернатор на Финландия, граф Адлерберг, възлагат на д-р Граувогъл да заеме две стаи във военната болница в Хелзинки, където да лекува изцяло хомеопатично пациентите. За 7 месеца са лекувани 81 пациента, от които са излекувани 52, 10 са минали на алопатично лечение, а останалите продължават да се лекуват. Въпреки това Граувогъл срещнал опозиция от главния лекар на Хелзинки и от местни лекари, които правели всичко възможно да попречат на хомеопатията да влезе във Финландия.

Граувогъл пише: „Скоро след като започнах да лекувам, в моите болнични стаи се разразиха тежки болнични инфекции, а местните лекари, прикрепени към моето отделение, гледаха на това хладнокръвно, като на често срещано явление. В периодичните издания на Хелзинки, хомеопатията, слушателите на моите лекции и аз самият станахме обект на груби атаки, подигравки и проклятия. Всичките ми начинания срещнаха пречки и съпротива.“ 

Превод: Деян Пенчев