Ърнест Фарингтън за хомеопатията

„Ханеман не принадлежи към материалистичната школа. За него растението или коренът, от който правеше своята тинктура, не беше само инертна материя, а съдържаше жив принцип, който не беше просто природа, а живот. Той знаеше, че работи със сили, които надхвърлят (трансцендират) естествените му сетива, освен когато тяхната активност се проявяваше чрез материята. Така проучванията му го доведоха до процеса на потенциране на лекарствата. Те са реални, а не призрачни лекарства.

 

Така че неговият метод не прави нищо друго, освен да освободи духовните сили от тежката материя, позволявайки им да действат само в най-фините частици материя. Така освободени, неговите лекарства бяха свободни да действат над грубите закони на физиката, независими от гравитацията и химията, но все пак в пределите на материята…“

 

Ърнест Фарингтън (1847–1885), из статията Homeopathy as a Science

Елизабет Райт Хъбард – Какво е хомеопатията

Хомеопатията е наука и изкуство на медицината. Тя се различава от конвенционалната медицина главно по концепцията си за болестта като защитна проява – в острите случаи, като защитен опит за екстериоризация, а при много хронични заболявания – като проява на симптоми (особено функционални симптоми), изискващи лекарство. Тя е основава на закона за подобието, записан за пръв път от Хипократ и развит в медицинска система от Ханеман, който гласи, че: „Подобното лекува подобно“.

Основното твърдение, стоящо зад хомеопатичната Materia Medica е, че лекарствата трябва да бъдат доказани в потенцирана форма върху здрави човешки същества, и че резултатите, субективни и обективни, от такива доказвания формират картините на хомеопатичните лекарства, които са първичните подобия. Хомеопатията индивидуализира всеки един случай, осъзнавайки, че заболяването не е само така наречена „болест“, но и предразположеността на болния човек, както и индивидуалната реакция на този човек към така наречената болест. По тази причина хомеопатията изисква снемане, разглеждане на случая, което включва тоталността от симптомите – темперамента на пациента, умственото му състояние, общите реакции към топлина, студ, буря, храна и т.н., както и всякакви поразителни или особени симптоми, заедно с патологията на пациента. След това картината на болния индивид трябва да бъде сравнена с картината на подобното доказано лекарство. Този simillimum след това се дава в потенцирана форма (количеството материя на лекарството се намалява, а излъчващите енергийни или жизнени свойства на лекарството се увеличават чрез потенцирането). Хомеопатията знае, че лечението протича отвътре навън, отгоре надолу и в обратен ред на появата на симптомите, и че когато случаите следват тези правила и посоки, лекарството е наистина лечебно.

Елизабет Райт Хъбард

Превод: Деян Пенчев

Елизабет Райт Хъбард (1896–1967) е голям американски хомеопат. Тя е била президент на Американския институт по хомеопатия и президент на Антропософското общество в САЩ. Сред нейните пациенти била актрисата Марлене Дитрих (1901–1992).

 

Артър Гримър – Астрофизика и хомеопатия

Астрофизиката е съвременно разширение на физиката и химията, включващо в своята сфера радионауката и малко по-далечната биология. Всички те обаче изтъкват пълното единство на Космоса, действащ под един закон. Тези науки също ни учат на тясното взаимодействие и връзката между неизмеримо голямото и безкрайно малкото в цялата природа. Най-могъщото слънце, танцуващо из дълбините на Космоса, и най-малкият атом, въртящ се около централното ядро, се създават и управляват от една и съща интелигентност и сила, идваща от Създателя.

 

Взаимообменът между енергията и материята, както и хармонията и действията зад постоянния енергиен поток, и промяната, участваща в еволюцията на целия растеж и развитие, голямо или малко, които протичат във времето и пространството в целия вселенски ред, предизвикват нашето удивление и възхищение. Маршът на планетите около Слънчевото кълбо, и Земята, въртяща се около оста си, ни предоставят измеримите мерки на времето, сезоните и циклите, извеждайки светлината от тъмнината, узрявайки покълналите семена на растения, дървета, плодове, цветя и зърно, за да дадат субстанция и красота на нашата околна среда, за всяка една наша нужда.

 

Феноменът на циклите е свързан с много от мистериите на живота, включително с цикъла на самия живот, с циклите на редовно повтарящите се природни явления, например годишните метеорни потоци, когато Земята преминава през определени знаци на зодиака: в Лъв през август, в Скорпион през ноември, както и регулярното появяване на скакалците, в разрушителни количества, на всеки седемнадесет години. Дори в разрушителната страна на природата има цикли, например цикли на земетресенията, цикли на торнадата, цикли на епидемичните болести, цикли на войните, цикли на икономическите депресии, цикли на слънчевия максимум от петна на всеки дванадесет години, съответстващи на възврата на планетата Юпитер. Известно е, че всички тези цикли съвпадат с определени позиции и взаимоотношения между Слънцето и планетите в зодиака, заедно с тяхното мунданно положение по отношение на Земята. Дори циклоните в историята могат да бъдат предсказани от тези, които са опитни в науката за мунданната астрология.

 

Лекарят обаче е по-загрижен за феномените на планетарното и слънчевото действие, засягащи живота, растежа и здравето на растителния, животинския и човешкия живот, колективно и индивидуално. Хипократ, бащата на медицината, забелязва, че много видове треска и остри заболявания протичат, прогресират или намаляват съобразно фазите на Луната. Периодът на бременност при човешкото същество съответства почти изцяло на продължителността от девет лунни месеца, от момента на зачеване до момента на раждане. Голяма част от морския живот съответства на възврата на Луната, както и на приливите и отливите на океаните и моретата, навсякъде по Земята. Някои растения растат и виреят по-добре при нарастваща, ярка Луна, например тези, които растат над земята, като царевица и други зърнени култури и храсти, докато така наречените кореноплодни култури, като картофи, моркови, ряпа и др., дават повече плод, когато покълнат и се отглеждат при намаляваща, потъмняваща Луна. Така наречената масова психоза се повлиява и е дори управлявана от планетарния закон. Престъпленията, в които има насилие и жестокост, ще съвпаднат с някой неблагоприятен аспект на планетата Марс. Самолетните катастрофи, при които има пожар и падане, и при които причина е внезапната повреда на механичните части, ще намерят точно тези дни и това време, които са силно белязани от планетите Уран и Сатурн. Времето, т.е. моментът, когато човек се разболява, със сигурност ще покаже природата, развитието и завършека на заболяването, на този, който е обучен в звездната наука. Всъщност всички критични години и събития в живота на човека могат да бъдат предсказани, тъй като са отпечатани, чрез променящата се игра на планетите, в неговата рождена карта, или хороскоп, през целия му живот.

 

Всичко това звучи като сляпа съдба, която се люшка без съпротивление по пътя си, но това е вярно само за животното и за низшия клас хора, които се подчиняват на животинските импулси и подтици на своята природа. Еволюиралият човек, който управлява своята воля с интелигентност и в съответствие с висшите закони на божествения ред, може да промени или напълно да избегне неблагоприятните звездни сили. Еволюиралият човек се е научил да се предпазва от яростта на стихиите, както и от опустошенията на епидемиите и глада, и може да избегне повечето от застрашителните злини в рождената си карта, като изгради здравето и устойчивостта си, като избягва злополуките и неутрализира разрушителните сили около себе си, с правилно мислене и живот, заедно с приемането на хомеопатичното лекарство.

 

Човек се разболява, когато жизнената му сила тече срещу хармоничния поток на Космоса. Независимо дали става дума за преумора, инфекция или погрешен начин на живот като причинен фактор, най-ефективното средство за възстановяване на хармоничния поток на жизнената сила на индивида е хомеопатичното лекарство. Това е най-мощната и сигурна сила, открита досега, която може да създаде ред и хармония там, където господстват хаос и безпорядък. Преходът от здраве към болест, и обратно, е много прост и незабележим процес; обръщане на посоката, или възпрепятстване на постоянния поток на жизнената енергия, е промяната, която предхожда всяко химическо или физическо изменение в клетките или тъканите на телесния организъм. Веднага след взимането на хомеопатичното лекарство полярността [равновесието] се нормализира; това означава, че посоката на жизнената сила тече в хармония с космическия ред, и резултатът е здраве. Следователно, при заболявания, излекувани с хомеопатично лекарство, често наблюдаваме следното: симптомите изчезват в обратния ред на появата им и от центъра към периферията, отгоре надолу и т.н. (законът на Херинг).

 

Някои от нашите най-способни лекари и учени са се опитали да обяснят фините сили, с които хомеопатията се занимава, чрез посредничеството на висшата физика, органичната химия и биология, надявайки се по този начин да събудят интерес в умовете на хората, принадлежащи към доминиращата група лечители. Факт е, че тези науки са направили някои стъпки, които биха могли да им позволят да си представят хомеопатичните концепции за живота и болестта, както и тяхното лечение.

 

Физикът, говорейки за малкия размер на атома (който може да бъде измерен с около 1/3000 от дължината на вълната на жълтата светлина), също така заявява, че подобието е значително, тъй като дължината на вълната грубо показва размерите на най-малкото зрънце, което все още се разпознава под микроскопа. Така ще се види, че едно такова зрънце все още съдържа милиони атоми. Лорд Келвин беше казал, че: „Ако можете да вземете молекулите от една чаша вода, след това да изсипете съдържанието на чашата в океана и да разбъркате океана старателно (кой би го направил обаче, той не каза), така че да разпределите тези молекули равномерно по всички морета, ако тогава вземете чаша вода, откъдето и да е, извън този океан, ще намерите в нея около сто от вашите първоначални молекули.“ Защо тогава са всичките подигравки за най-малката потенция и доза в хомеопатията? Досега физикът е направил крачка в доказването, че в най-миниатюрните неща във Вселената се крият сили с неочаквана пропорция и експанзия, както се вижда от деленето на атома.

 

Биологът също е разкрил някои много осветляващи, но все още необясними факти за изследването на някои от миниатюрните неща, близки до ядрото и експресията на живота, както и в дискусията за гена, тази микроскопична група от специализирани атоми, която носи в малкия си размер мистериозната, но мощна способност да предава с векове напред, без промяна, наследствените черти и сходството на вида и индивида. Единствено чрез мощната радиация тези мънички, потентни резервоари на силата могат да променят своята природа, или да се отклонят от фиксирания модел на своето съществуване и предназначение, или когато, повлияно от мощно рентгеново или радийно лъчение, се появи състоянието, известно като мутация, което нарушава фиксирания модел на тяхната природа, за да произведе нетипични и други форми и черти в наследствената линия.

 

Колкото повече се запознаваме с науките, свързани с хомеопатията, толкова повече ще бъдем сигурни, че хомеопатичната истина рано или късно ще бъде призната и приета като неизменен закон на лечението. Но е добре да помним, че тези науки все още се развиват и добиват нови познания. Тридесет години преди откриването на рентгеновите лъчи имаше напълно различен възглед относно свойствата и същността на материята, както органична, така и неорганична. С развитието на квантовата теория, първоначално предложена от Макс Планк през 1900 г. и развита през 1926 г. от Валтер Хайтлер и Фриц Лондон, много неясни неща се изясниха, свързани с материята и енергията.

 

Но има много неща, свързани с хомеопатията, които съществуват и действат извън и отвъд властта на физиката и химията, докато биологията, от своя страна, засяга само някои от краищата на темата. Имам предвид волята и съзнанието на човека, както и доминиращата жизнена сила, излъчвана от Създателя, без която телесният организъм щеше да бъде просто една маса от разлагаща се материя, превръщаща се в неодушевена субстанция. Единственото общо нещо за всички е тяхното съответствие със закона и реда, което само по себе си е координирано въздействие към единство на целта, за общото благо. Тъй като нашето зрително поле се разширява, ние се издигаме до по-високи перспективи, с по-широки хоризонти, за да ни се даде осъзнатост за могъщите невидими сили, действащи без търкания или пречки в материалната вселена. Всичко създадено е за взаимна цел и ползване. Растението расте, поглъща и пречиства минерала, за да се използва от по-високо развитото и надарено животно, включително от човека, а животното се жертва за целите на човешките нужди и развитие. И накрая, човекът, над когото е само Бог, трябва да се откаже от своите инстинктивни желания, за да може да има духовен растеж и духовна стойност, което му позволява да служи на другите от своя вид, които са по-малко щастливо надарени. Така се движи през времето и пространството великият цикъл на универсалния ред, всемогъщ и вечен, създавайки по-малките цикли на пертурбацията и промяната, на еволюцията и развитието на видове и раси от растения, животни и хора. Това е само един мимолетен възглед за материалната природа, за царството на следствията. В невидимото царство на причинността [причинния свят] живеят истинските и постоянни ценности, оттам произхождат интелектуалното развитие, артистичните съвършенства и духовните постижения.

 

Хомеопатията действа както на материалния план, където се отпечатват всички физически промени и следствия, така и навлиза дълбоко в невидимото царство на причинността, където само философските концепции могат да ни направят съзнателни за нейните мощни и мистериозни дела.

 

Статия, публикувана в “The Homeopathic Recorder”, LXIX/7, януари 1954.

 

Превод: Деян Пенчев

Елизабет Райт Хъбард – Високи и ниски потенции

Може би сте чували баснята за двама рицари, които се приближили до една странноприемница от две противоположни страни. Пред този хан висял красив щит. Първият рицар казал: „Какъв красив сребърен щит!“, а вторият рицар възкликнал: „Какъв красив златен щит!“ И започнали да спорят дали щитът е направен от злато или от сребро, и се канели да влязат в смъртоносна битка, когато един селянин, близо до тях, предложил всеки първо да погледне от другата страна на щита. Това направили и – виж ти! – едната страна на щита била от злато, а другата – от сребро.

 

Истинска полза е да чуете различните мнения на представителни и успешни хомеопати по спорния въпрос за потенциите. Със сигурност изборът на лекарство по закона на подобието е основният принцип на хомеопатията. Дори ако някой практикува изцяло с тинктури, подбрани хомеопатично, ще получи по-добри резултати от тези, които може да получи с тинктури, предписани по всеки друг метод. Много алопатични успехи с хинин, желязо, арсен или калиев йодид например, се дължат на това, че са били хомеопатични за случая.

 

Ние обаче смятаме, че силата на потенцирането е следващото най-голямо предимство на хомеопатията. Това е вторият голям принцип. Сигурни сме, че ако хомеопатите се научат да използват високите потенции, те сами ще се изумят от широкообхватните лечебни резултати и броят на техните успехи ще бъде все по-голям. Несъмнено има случаи, в които средните или по-ниските потенции действат по-добре или дори успяват там, където високите потенции се провалят. Такъв очевидно е случаят, когато има много патология, понякога при скорошни травми, или когато има свръхчувствителност към лекарството, което ще се използва. В случаи на слаба реакция някои хомеопати откриват, че много високите потенции стимулират възстановяването, докато други смятат, че по-ниските потенции са по-успешни, като ги повтарят на кратки интервали, докато реакцията започне. Колкото по-хроничен е случаят според хомеопата, толкова повече той се нуждае и използва високите потенции, въпреки че при много хронични състояния с дискразия може да са необходими ниски потенции като 30c или 12c в единична доза, предписвани така, сякаш са високи потенции.

 

Отбелязано е, че Digitalis в тинктура е показан при някои декомпенсирани сърдечни заболявания. Това означава ли, че се предписва хомеопатично, т.е. за бавен пулс с другите хомеопатични показания на Digitalis, или че се дава за неговите така наречени „физиологични“ ефекти според алопатичните показания за ускорен пулс и т.н.? Хомеопатите са имали някои много добри резултати при декомпенсирани сърца, лекувани преди това с дигиталис от алопатите, с хомеопатични лекарства като Apocynum, Crataegus, Naja и Natrum muriaticum.

 

Дано всички хомеопати могат да използват среброто на по-ниските потенции и златото на по-високите потенции, виждайки и двете страни на щита и запазвайки интуитивната непредубеденост на селянина от баснята. Толерантността, колкото и възхитителна да е, не е достатъчна. Човек трябва да овладее техниката на тези, с които не е съгласен, като приветства успехите на техния метод.

 

Елизабет Райт Хъбард

 

Превод: Деян Пенчев

 

Елизабет Райт Хъбард (1896–1967) е голям американски хомеопат. Тя е била президент на Американския институт по хомеопатия и президент на Антропософското общество в САЩ. Сред нейните пациенти била актрисата Марлене Дитрих (1901–1992).

Артър Гримър – Преглед на хомеопатичната философия

Началото на хомеопатичната философия започва с Ханеман, преоткривателя на закона за подобието. Други преди него, най-значимият от които е Хипократ, бащата на медицината, са предсказали този закон, но никога не са развили неговите големи възможности и неограничена му употреба в областта на лечението.

 

Ханеман обаче направи нещо повече от това да преоткрие и да разшири терапевтичния закон, а чрез доказването и записването на симптомите на над сто лекарства, той положи основите на обширната днес Материя Медика.

 

Той също така потърси причините и изследва природните феномени относно етиологията на болестта. След много труд и проучвания той разбра, че основните причини за всички хронични болести произлизат от това, което той нарече трите миазма: псора, сифилис и сикоза. Те обхващат цялата човешка раса и преобладават навсякъде, където се срещат човешки същества, но са били в по-ограничена степен в далечните острови на Южните морета, преди бялата и жълтата раса да отидат там.

 

Острите заболявания възникват предимно като изблик или остра екзацербация на един или повече от хроничните миазми, които толкова отслабват живота или жизнената сила на субекта, че влиянието на околната среда, инфекциите, простудяването, претоплянето, липсата на канализация, развалената храна и вода, мръсният въздух и пр., допринасят за индивидуалното или епидемичното заболяване.

 

Един от основните принципи на Ханеман е разпознаването и приемането на жизнената сила, тази неунищожима и вечна енергия, която произтича директно от Божественото и оживява целия живот, растеж, развитие и движение в Космоса. При липса на жизнена сила настъпва разлагане и смърт на телесния организъм. Възстановяването и растежът на организма зависят от хармоничния, непрекъснат поток на тази жизнена енергия и всички болести са резултат от прекъсвания и смущения на същата тази жизнена енергия. Ханеман разпозна болестни форми, които нарече неразположения, причинени от неблагоприятни условия на живот, такива като лоша вентилация, липса на канализация, нечиста и недостатъчна храна, лоша вода и др. Ханеман беше първият, който оцени относителната важност на симптомите за избора на точното лекарство. Неговата техника за снемане на случая се практикува и следва навсякъде днес в медицински болници и институции.

 

Ханеман е един от първите лекари, които се застъпват за по-рационално и хуманно лечение на психично болните; той разпозна тясната връзка между умствените отклонения и некомпетентността с физическото заболяване, и с необходимостта от лечение на човека като цяло. Той си представи индивидуалния организъм, както в здраве, така и в болест, като единство от многожество сложни части и функции, оживени и поддържани от нематериална сила.

 

Ханеман е първият, който забеляза разпространението и опасността от потискането на болестните прояви, особено когато то е свързано с потискане на кожни обриви чрез силни адстрингенти и мехлеми с метали. Наблюдавайки тези явления той откри връзката между външните прояви на болестта и вътрешното здраве. Затова виждаме симптомите на болестта да изчезват под действието на хомеопатичното лекарство в посока от центъра към периферията, отгоре надолу и в обратния ред на тяхното появяване, като последният, който се е появил, е първият, който се излекува.

 

Концепциите на Ханеман са основни принципи на психосоматичната медицина, която е най-новият напредък в медицинската мисъл и практика на старата школа [алопатията], доколкото Ханеман възприема умствените и емоционалните житейски реакции като по-важните фактори за здравето и болестта, както и като най-ценните за избора на хомеопатичното лекарство в областта на лечението.

 

Много отлични статии за хомеопатичната философия са написани от редица изтъкнати последователи на Ханеман: Бьонингхаузен, Херинг, Дънам, Робъртс, Клоуз, Кент и много други, които са били писатели и учители по хомеопатичното учение и практика. Д-р Джеймс Тайлър Кент в книгата си за хомеопатичната философия добавя редица наблюдения (по-точно дванадесет) относно реакциите на пациента след приемането на лекарството. Те са много поучителни и ценни за тези, които практикуват стриктно хомеопатичното предписване. Книгата на Кент разработва и обяснява много подробно учението на Ханеман и ще заеме своето място до Органона като голяма сила, допринасяща и повлияваща върху насоките на медицинската мисъл относно логиката и прогреса.

 

От времето на Ханеман до Кент нямаше много идеи или усилия да се постави хомеопатията във фокуса и обхвата на главните науки, особено на физиката и химията. Но, като се започне с Финке, първото подобно споменаване беше направено за връзката на хомеопатичните потенции със силата на вибрациите, рентгеновите лъчи, лъчистата енергия, радия и др. Откриването на тези елементи и енергии отвори нови перспективи във великото царство на физиката, променяйки научните концепции от груб материализъм към нещо като по-толерантно отношение към фините сили в природата и техните влияния, действащи върху невидимата, скрита равнина на каузалността в света.

 

Стигайки до нашето време [1952 г.], имаме двама изключителни мъже, които признаха факта, че хомеопатията не може да напредне, или да бъде приета от научните умове, докато не се установи нейното място в областта на физиката. Тези хора, д-р Чарлз Брайънт и покойният д-р Фред Морган, направиха много, за да изяснят относителното място и силата на хомеопатичната терапия в областта на физиката.

 

Новите знания и по-лесните техники в прилагането на вибрационните сили на хомеопатичното лекарство скоро ще допринесат за по-голяма точност при предписването и за значително по-голямо увеличение на излекуванията. Сега е установено, че магнитните полярности и вибрационните нива на лекарствата съответстват на полярностите и вибрациите на болестта. По този начин, когато правилното лекарство, съответстващо на магнитната и вибрационната природа на болестта, се даде на болен пациент, незабавно се постига равновесие с хармоничната игра на жизнените процеси и възстановяването на телесната химия, като по този начин се изкоренява болестта и се запазва здравето.

 

Тази нова техника по никакъв начин не намалява необходимостта от търсенето на хомеопатичния симилимум или доказването на лекарства върху здрави хора. Сега повече от всякога се нуждаем от познания за хомеопатичната философия, които да ни водят в нашата дейност и да я направят още по-успешна и ефективна. Така приемането на този нов напредък в хомеопатичното предписание, основано на известни закони на физиката, ще бъде по-лесно разбрано и прието от тези, които са пропити с научни знания. Когато нашата дейност има своите научни основи, хомеопатията ще разпространи своята нежна и благотворна сила по целия свят, за да създаде една по-здрава, по-добра и по-ефективна раса от мъже и жени, които да управляват света на бъдещето в мир и справедливост.

 

Публикувано в списанието на Американския институт по хомеопатия, т. 45, No. 6, юни, 1952 г.

 

Артър Гримър (1874–1967) е американски хомеопат, ученик и секретар на Джеймс Тайлър Кент. От малък той е запознат с хомеопатията, баща му и притежавал хомеопатичен комплект за лечение, който той проучвал, и още на 8-годишна възраст предписвал хомеопатия на околните, и проявявал желание да стане хомеопат. По-късно учи в Херинг академията в Чикаго при Кент, където става негов ученик и сътрудник. Той му помага при работата върху Реперториума, води негови лекции, когато Кент е зает и му помага в хомеопатичната дейност. В последните години от живота си Кент му прехвърля своите пациенти и той продължава да ги лекува и след смъртта му през 1916 г. Гримър практикува над 50 години в Чикаго, след това във Флорида. Бил е президент на Международната Ханеманова асоциация, както и на Американския институт по хомеопатия. 

 

Превод: Деян Пенчев