Елизабет Райт Хъбард – Хомеопатични лекарства за възрастни хора

Какво означава да си стар? Това има две страни, както и всичко останало. Лекарят няма нужда да се занимава с тези, които са помъдрели с мъдростта на десетилетията и които са улегнали, спокойни, доволни и все още очаровани от променящата се панорама на житейските събития. Нашият проблем са по-малко щастливите или по-трудно справящите се – хората, които губят устойчивост, еластичност, бързина и издръжливост, които стават сковани, втвърдени и бавни. Телата им стават като каменна сграда, сетивата им се замъгляват, с изключение на вкуса, те стават заядливи, отхвърлят новото и гледат назад. Техническият термин е сенилност; по-добрият и истински термин е „второ детство". Нека да предложа някои лекарства, които са полезни в първото, автентичното детство: Antimonium tartaricum, Baryta carbonica, Graphites, Lycopodium, Magnesium carbonica. Sulphur и Zincum.

Много от възрастните стават небрежни към външния си вид – дрехите са с петна, бельото е мръсно, имат отвращението към къпане,  миришат на урина. Те спят по-малко и се събуждат рано, кожата им става суха, появяват се петна, брадавици, невуси. малки вени, нашарващи увисналата им кожа, набръчкана и удебелена, изкривена и ронеща се. Те сърбят, понякога без обрив – т.нар. „старчески сърбеж“ (senile pruritus). При мъжете. сексуалната сила може да намалее, с последваща загуба на увереност. Жените обаче  след климактериума стават по-здрави. Светът, уви, принадлежи на вдовиците! Мъжете развиват простатни симптоми: забавяне на уринирането и невъзможност, която в обикновената медицина може да изисква катетеризация. Някои хора отслабнат, със загуба на подкожна мазнина (Kent – Ambra, Baryta carbonica, Iodum, Lycopodium, Secale, Silica). Други стават прекалено едри или с подкожни мазнини в мускулите и оментума, или с вода в тъканите – оток. Зъбите, като тези на стария кон, показват процеса на остаряване. Артериосклерозата се появява, причинявайки слабост на паметта (Кент – Ambra, Baryta carbonica, Lycopodium, Phosphoricum acidum). Делюзиите понякога са обезпокоителни, Phosphorus може да направи чудеса с тях. Замайването е често срещано (Кент – Ambra, Baryta carbonica, Phosphorus, Cuprum, Rhus tox., Sinapis nigra). Бедният черен дроб прави всичко възможно да детоксикира и съхранява това, което не може да бъде елиминирано от червата или бъбреците, в предано мълчание. Възрастните рядко се сещат да му спестят допълнителния товар. Има лошо окисляване (Ammonium carbonicum, Carbo Veg., Sulphur). Преждевременното остаряване има специална рубрика в Реперториума (Кент – Ambra, Ammonium carbonicum, Argentum nitricum, Kalium carbonicum, Lycopodium, Selenium). 

Лекарствата за изтощение се прилагат за възрастни хора, особено киселините: Benzoicum acidum, Formicicum acidum, Muriaticum acidum, Nitricum acidum, Oxalicum acidum, Phosphoricum acidum, Picricum acidum, Sulphuricum acidum. Растителният свят е свят на растежни сили и ние трябва да търсим някои от растителните лекарства за подпомагане на крехките състояния в края на живота. Например Arnica, Crataegus, Hydrastis, Lycopdoium, Opium, Secale, Senega, Thuja.

Сред нозодите има такива, които са особено подходящи за кърмаческа възраст, като Medorrhinum; Tuberculinum bovinum – за юношеска и до двадесетгодишна възраст; Psorinum – в млада възраст; Medorrhinum отново в средна възраст; и по време на индурация, контракция, улцерация и недостатъчност идва Syphilinum. Този нозод е истинско богатство за безсънието на възрастните хора, както и при техните депресии и чести ректални затруднения: хемороиди, фисури и упорит запек.

В процеса на стареене има по-малко кислород и по-малко водород, а въглеродните и азотните процеси стават по-изявени. Оттук и нашите въглеродни лекарства – Carbo animalis, Carbo vegetabilis, Graphites, Kreosotum и Petroleum – често са показани. Petroleum, когато възрастният човек е слабичък и свръхактивен, когато изминава километри всеки ден и има световъртеж от типа, при който нещата се движат нагоре-надолу, а не въртеливо, и когато има екзема – особено суха, цепеща се и кървяща. Когато азотният процес е нарушен, мислим за Ammonium carbonicum, Causticum, Kalium nitricum и Nitricum acidum.

Едно лекарство, преобладаващо при склероза, е Plumbum – оловото, металът на Сатурн, който забавя и задържа. Други чудесни средства за забавяне на старостта са Conium, Phosphorus, Zincum. За слабост, особено в гърдите и гърба, с невъзможност да се задължи изправен, и за слаб глас като признак на липса на жизненост, мислим за Stannum, метала на Юпитер, фино свързан с черния дроб.

Друга болест на стареенето е треперенето, при което Mercurius и Alumina се присъединяват по ефективност към Phosphorus и Zincum.

Сърбежът без обрив, дължащ се на сухота на кожата и лишаване от мазнини, често отстъпва на Alumina или Arsenicum, Graphites или Sulphur.

При мъжките страдания Causticum и Staphysagria, заедно с Thuja, са главните при проблеми с простатата. Загубата на потентност намира помощ при Lycopodium, Phosphorus, Picricum acidum, Selenium, Sulphur, Thuja.

Отпускането на сфинктера често пъти е проблем. Тук ние мислим за Aloe, Apis, Phosphorus, Podophyllum и Sulphur за червата, и Causticum, Natrum muriaticum, Pulsatilla, Staphysagria и Thuja за урината.

При парализа, особено при чревна инконтиненция и при някои сърдечни увреждания не забравяйте Oleander.

В допълнение към тези лекарствени предложения, конституционалното лекарство винаги е най-полезно в дългосрочен план. Отново подчертавам специално необходимостта от азотните лекарства, Ammonium carbonicum, Causticum и Nitricum acidum. В случаи на депресия, когато пациентът не намира причина да живее този живот, Kalium phosphoricum и Selenium ще изпълнят своето предназначение.

Преди всичко ние трябва да се отнасяме към възрастните хора с обич и с голямо уважение, трябва да ги накараме да почувстват, че техният живот на Земята може да бъде благословия. Ние трябва да ги подтикнем към умереност, да внимават с храненето, което да бъде разнообразно и осигуряващо подходящите витамини. Повечето хомеопатични пациенти живеят до дълбока старост и умират безболезнено, с ясна мисъл и удовлетворени. Хомеопатията наистина е непресъхващ извор на младост!

Елизабет Райт Хъбард

Превод: Деян Пенчев

Елизабет Райт Хъбард (1896–1967) е голям американски хомеопат. Тя е била президент на Американския институт по хомеопатия и на Антропософското общество в САЩ.

Елизабет Райт Хъбард – Планетите

Нашата Материя Медика дава цяла група от симптоми за всяко едно от най-добре доказаните ни лекарства, на емпирична основа. Това е практично, ако можем да синтезираме и запомним хаоса от детайли. Но нашата крещяща нужда в Материя Медика е да я  задълбочим, да изучаваме субстанциите сами по себе си, както и връзката им с Космоса и природните науки. Тогава в нас ще нараства усещането за категоричността на лекарствената картина. Вместо това да бъде един вид подвиг на паметта ни, то ще се превръща в растяща сила в душата на предпазливия. Старателното изследване и мощната мисъл могат да стигнат до нови заключения, които да допринесат с това от хипотези да станат наука.

Това, което Ханеман превърна в хомеопатия, има своя произход в древните мистерии. Той самият признава големия си дълг към Парацелз, а някои от нашите най-добри хомеопати са били задълбочени ученици по алхимия, като например д-р Емил Шлегел от Германия. Доктрината за сигнатурите и съответствията на Сведенборг носи много светлина на онези, които могат да проникнат в нея.

В древната мъдрост елементите, и особено металите, заемат специално място, тъй като са свързани с планетите. Много от тези метали ние използваме и акцентираме в хомеопатията – златото, среброто, живака, желязото и медта. Има и някои, които теоретично би трябвало да са също толкова важни, но които не влизат в нашите познания и предписания. Например, помислете за Stannum, или калая. Това е Юпитер на алхимиците, един от седемте най-важни метала, всеки от които е свързан с една от седемте големи планети. (Aurum със Слънцето, Argentum с Луната. Plumbum със Сатурн, Stannum с Юпитер, Cuprum с Венера, Ferrum с Марс и Mercurius с Меркурий.) Наскоро откритите планети, като Уран, Нептун и Плутон, все още не са свързани с определени метални съответствия. Някои от металите са посредници, комбинация от сили – напр. цинкът е връзка между оловото и калая, магнезият – между желязото и медта.

От гледна точка на алхимика тези метали влияят върху или представят различни нива от човешката природа: Aurum – Аза, Cuprum и Ferrum – астралното (емоционалното) тяло, Stannum и Mercurius – етерното (жизненото) тяло, Plumbum и Argentum – царството между етерното и физическото. С изключение на Аза, всяко ниво има две главни метални влияния. Едното увеличава силите, а другото ги намалява. Ако проверите тази неразбираема концепция чрез познанията ни за хомеопатичните лекарства, и дори чрез ортодоксалната физиология, изненадващо е как всичко това се осветлява. Например медта (астралното) е свързана с Венера и е елементът, който освобождава астралното, което има твърде силна хватка. Когато емоционалността е прекомерна, имаме хистерия и крампи, които са в основата на нашите хомеопатични Cuprum и Ferrum; другият астрален аспект (Марс) засилва астралната хватка. С други думи, анемичният, отпуснат пациент Ferrum се нуждае повече от определящото, твърдо астрално влияние. Също така Stannum (етерното), който е свързан с Юпитер, е формираща сила – идеали, реализирани във физическото, докато Mercurius, свързан с живака, представлява разтварящите сили на лечението. Защото етерното ниво е това ниво, на което се осъществява лечението. Знаем, хомеопатично, как Mercurius ще отпуши запушения антрум, твърдата подута жлеза и т.н. (жлезите са етерни, по природа). Ние също така знаем как Stannum ще подсили и заздрави жизнената (етерна) слабост. На следващо място, Plumbum, свързан със Сатурн, освобождава етерното от физическото, като по този начин се стреми към изолация на физическото, което означава смърт. Ние знаем колко бавен, девитализиран, хроничен, отслабен и близо до разпадане е пациентът Plumbum. Argentum, съответстващ на Луната, прониква физическото с етерното, като по този начин витализира, затопля и флуидизира твърдото.

В царството на Аза (съответстващо на Слънцето и топлината) Aurum укрепва и въвежда Аза в духа. Ние познаваме топлата, мощна личност на Aurum, с нейните отчаяния във висшите сфери на Аза, и с действието си върху костите (костите принадлежат към сферата на Аза). Въпреки че не съм го срещала в хомеопатичната литература, смятам, че другият метал, действащ върху Аза, трябва да бъде Platinum (платината), фалшивият Аз, така да се каже, когато Азът е твърде силен и има нужда от освобождаване, точно обратното на Aurum, който има нужда от подсилване.

Елизабет Райт Хъбард

Превод: Деян Пенчев

Елизабет Райт Хъбард (1896–1967) е голям американски хомеопат. Тя е била президент на Американския институт по хомеопатия и на Антропософското общество в САЩ.

Ърнест Фарингтън за хомеопатията

„Ханеман не принадлежи към материалистичната школа. За него растението или коренът, от който правеше своята тинктура, не беше само инертна материя, а съдържаше жив принцип, който не беше просто природа, а живот. Той знаеше, че работи със сили, които надхвърлят (трансцендират) естествените му сетива, освен когато тяхната активност се проявяваше чрез материята. Така проучванията му го доведоха до процеса на потенциране на лекарствата. Те са реални, а не призрачни лекарства.

 

Така че неговият метод не прави нищо друго, освен да освободи духовните сили от тежката материя, позволявайки им да действат само в най-фините частици материя. Така освободени, неговите лекарства бяха свободни да действат над грубите закони на физиката, независими от гравитацията и химията, но все пак в пределите на материята…“

 

Ърнест Фарингтън (1847–1885), из статията Homeopathy as a Science

Елизабет Райт Хъбард – Какво е хомеопатията

Хомеопатията е наука и изкуство на медицината. Тя се различава от конвенционалната медицина главно по концепцията си за болестта като защитна проява – в острите случаи, като защитен опит за екстериоризация, а при много хронични заболявания – като проява на симптоми (особено функционални симптоми), изискващи лекарство. Тя е основава на закона за подобието, записан за пръв път от Хипократ и развит в медицинска система от Ханеман, който гласи, че: „Подобното лекува подобно“.

Основното твърдение, стоящо зад хомеопатичната Materia Medica е, че лекарствата трябва да бъдат доказани в потенцирана форма върху здрави човешки същества, и че резултатите, субективни и обективни, от такива доказвания формират картините на хомеопатичните лекарства, които са първичните подобия. Хомеопатията индивидуализира всеки един случай, осъзнавайки, че заболяването не е само така наречена „болест“, но и предразположеността на болния човек, както и индивидуалната реакция на този човек към така наречената болест. По тази причина хомеопатията изисква снемане, разглеждане на случая, което включва тоталността от симптомите – темперамента на пациента, умственото му състояние, общите реакции към топлина, студ, буря, храна и т.н., както и всякакви поразителни или особени симптоми, заедно с патологията на пациента. След това картината на болния индивид трябва да бъде сравнена с картината на подобното доказано лекарство. Този simillimum след това се дава в потенцирана форма (количеството материя на лекарството се намалява, а излъчващите енергийни или жизнени свойства на лекарството се увеличават чрез потенцирането). Хомеопатията знае, че лечението протича отвътре навън, отгоре надолу и в обратен ред на появата на симптомите, и че когато случаите следват тези правила и посоки, лекарството е наистина лечебно.

Елизабет Райт Хъбард

Превод: Деян Пенчев

Елизабет Райт Хъбард (1896–1967) е голям американски хомеопат. Тя е била президент на Американския институт по хомеопатия и президент на Антропософското общество в САЩ. Сред нейните пациенти била актрисата Марлене Дитрих (1901–1992).

 

Артър Гримър – Астрофизика и хомеопатия

Астрофизиката е съвременно разширение на физиката и химията, включващо в своята сфера радионауката и малко по-далечната биология. Всички те обаче изтъкват пълното единство на Космоса, действащ под един закон. Тези науки също ни учат на тясното взаимодействие и връзката между неизмеримо голямото и безкрайно малкото в цялата природа. Най-могъщото слънце, танцуващо из дълбините на Космоса, и най-малкият атом, въртящ се около централното ядро, се създават и управляват от една и съща интелигентност и сила, идваща от Създателя.

 

Взаимообменът между енергията и материята, както и хармонията и действията зад постоянния енергиен поток, и промяната, участваща в еволюцията на целия растеж и развитие, голямо или малко, които протичат във времето и пространството в целия вселенски ред, предизвикват нашето удивление и възхищение. Маршът на планетите около Слънчевото кълбо, и Земята, въртяща се около оста си, ни предоставят измеримите мерки на времето, сезоните и циклите, извеждайки светлината от тъмнината, узрявайки покълналите семена на растения, дървета, плодове, цветя и зърно, за да дадат субстанция и красота на нашата околна среда, за всяка една наша нужда.

 

Феноменът на циклите е свързан с много от мистериите на живота, включително с цикъла на самия живот, с циклите на редовно повтарящите се природни явления, например годишните метеорни потоци, когато Земята преминава през определени знаци на зодиака: в Лъв през август, в Скорпион през ноември, както и регулярното появяване на скакалците, в разрушителни количества, на всеки седемнадесет години. Дори в разрушителната страна на природата има цикли, например цикли на земетресенията, цикли на торнадата, цикли на епидемичните болести, цикли на войните, цикли на икономическите депресии, цикли на слънчевия максимум от петна на всеки дванадесет години, съответстващи на възврата на планетата Юпитер. Известно е, че всички тези цикли съвпадат с определени позиции и взаимоотношения между Слънцето и планетите в зодиака, заедно с тяхното мунданно положение по отношение на Земята. Дори циклоните в историята могат да бъдат предсказани от тези, които са опитни в науката за мунданната астрология.

 

Лекарят обаче е по-загрижен за феномените на планетарното и слънчевото действие, засягащи живота, растежа и здравето на растителния, животинския и човешкия живот, колективно и индивидуално. Хипократ, бащата на медицината, забелязва, че много видове треска и остри заболявания протичат, прогресират или намаляват съобразно фазите на Луната. Периодът на бременност при човешкото същество съответства почти изцяло на продължителността от девет лунни месеца, от момента на зачеване до момента на раждане. Голяма част от морския живот съответства на възврата на Луната, както и на приливите и отливите на океаните и моретата, навсякъде по Земята. Някои растения растат и виреят по-добре при нарастваща, ярка Луна, например тези, които растат над земята, като царевица и други зърнени култури и храсти, докато така наречените кореноплодни култури, като картофи, моркови, ряпа и др., дават повече плод, когато покълнат и се отглеждат при намаляваща, потъмняваща Луна. Така наречената масова психоза се повлиява и е дори управлявана от планетарния закон. Престъпленията, в които има насилие и жестокост, ще съвпаднат с някой неблагоприятен аспект на планетата Марс. Самолетните катастрофи, при които има пожар и падане, и при които причина е внезапната повреда на механичните части, ще намерят точно тези дни и това време, които са силно белязани от планетите Уран и Сатурн. Времето, т.е. моментът, когато човек се разболява, със сигурност ще покаже природата, развитието и завършека на заболяването, на този, който е обучен в звездната наука. Всъщност всички критични години и събития в живота на човека могат да бъдат предсказани, тъй като са отпечатани, чрез променящата се игра на планетите, в неговата рождена карта, или хороскоп, през целия му живот.

 

Всичко това звучи като сляпа съдба, която се люшка без съпротивление по пътя си, но това е вярно само за животното и за низшия клас хора, които се подчиняват на животинските импулси и подтици на своята природа. Еволюиралият човек, който управлява своята воля с интелигентност и в съответствие с висшите закони на божествения ред, може да промени или напълно да избегне неблагоприятните звездни сили. Еволюиралият човек се е научил да се предпазва от яростта на стихиите, както и от опустошенията на епидемиите и глада, и може да избегне повечето от застрашителните злини в рождената си карта, като изгради здравето и устойчивостта си, като избягва злополуките и неутрализира разрушителните сили около себе си, с правилно мислене и живот, заедно с приемането на хомеопатичното лекарство.

 

Човек се разболява, когато жизнената му сила тече срещу хармоничния поток на Космоса. Независимо дали става дума за преумора, инфекция или погрешен начин на живот като причинен фактор, най-ефективното средство за възстановяване на хармоничния поток на жизнената сила на индивида е хомеопатичното лекарство. Това е най-мощната и сигурна сила, открита досега, която може да създаде ред и хармония там, където господстват хаос и безпорядък. Преходът от здраве към болест, и обратно, е много прост и незабележим процес; обръщане на посоката, или възпрепятстване на постоянния поток на жизнената енергия, е промяната, която предхожда всяко химическо или физическо изменение в клетките или тъканите на телесния организъм. Веднага след взимането на хомеопатичното лекарство полярността [равновесието] се нормализира; това означава, че посоката на жизнената сила тече в хармония с космическия ред, и резултатът е здраве. Следователно, при заболявания, излекувани с хомеопатично лекарство, често наблюдаваме следното: симптомите изчезват в обратния ред на появата им и от центъра към периферията, отгоре надолу и т.н. (законът на Херинг).

 

Някои от нашите най-способни лекари и учени са се опитали да обяснят фините сили, с които хомеопатията се занимава, чрез посредничеството на висшата физика, органичната химия и биология, надявайки се по този начин да събудят интерес в умовете на хората, принадлежащи към доминиращата група лечители. Факт е, че тези науки са направили някои стъпки, които биха могли да им позволят да си представят хомеопатичните концепции за живота и болестта, както и тяхното лечение.

 

Физикът, говорейки за малкия размер на атома (който може да бъде измерен с около 1/3000 от дължината на вълната на жълтата светлина), също така заявява, че подобието е значително, тъй като дължината на вълната грубо показва размерите на най-малкото зрънце, което все още се разпознава под микроскопа. Така ще се види, че едно такова зрънце все още съдържа милиони атоми. Лорд Келвин беше казал, че: „Ако можете да вземете молекулите от една чаша вода, след това да изсипете съдържанието на чашата в океана и да разбъркате океана старателно (кой би го направил обаче, той не каза), така че да разпределите тези молекули равномерно по всички морета, ако тогава вземете чаша вода, откъдето и да е, извън този океан, ще намерите в нея около сто от вашите първоначални молекули.“ Защо тогава са всичките подигравки за най-малката потенция и доза в хомеопатията? Досега физикът е направил крачка в доказването, че в най-миниатюрните неща във Вселената се крият сили с неочаквана пропорция и експанзия, както се вижда от деленето на атома.

 

Биологът също е разкрил някои много осветляващи, но все още необясними факти за изследването на някои от миниатюрните неща, близки до ядрото и експресията на живота, както и в дискусията за гена, тази микроскопична група от специализирани атоми, която носи в малкия си размер мистериозната, но мощна способност да предава с векове напред, без промяна, наследствените черти и сходството на вида и индивида. Единствено чрез мощната радиация тези мънички, потентни резервоари на силата могат да променят своята природа, или да се отклонят от фиксирания модел на своето съществуване и предназначение, или когато, повлияно от мощно рентгеново или радийно лъчение, се появи състоянието, известно като мутация, което нарушава фиксирания модел на тяхната природа, за да произведе нетипични и други форми и черти в наследствената линия.

 

Колкото повече се запознаваме с науките, свързани с хомеопатията, толкова повече ще бъдем сигурни, че хомеопатичната истина рано или късно ще бъде призната и приета като неизменен закон на лечението. Но е добре да помним, че тези науки все още се развиват и добиват нови познания. Тридесет години преди откриването на рентгеновите лъчи имаше напълно различен възглед относно свойствата и същността на материята, както органична, така и неорганична. С развитието на квантовата теория, първоначално предложена от Макс Планк през 1900 г. и развита през 1926 г. от Валтер Хайтлер и Фриц Лондон, много неясни неща се изясниха, свързани с материята и енергията.

 

Но има много неща, свързани с хомеопатията, които съществуват и действат извън и отвъд властта на физиката и химията, докато биологията, от своя страна, засяга само някои от краищата на темата. Имам предвид волята и съзнанието на човека, както и доминиращата жизнена сила, излъчвана от Създателя, без която телесният организъм щеше да бъде просто една маса от разлагаща се материя, превръщаща се в неодушевена субстанция. Единственото общо нещо за всички е тяхното съответствие със закона и реда, което само по себе си е координирано въздействие към единство на целта, за общото благо. Тъй като нашето зрително поле се разширява, ние се издигаме до по-високи перспективи, с по-широки хоризонти, за да ни се даде осъзнатост за могъщите невидими сили, действащи без търкания или пречки в материалната вселена. Всичко създадено е за взаимна цел и ползване. Растението расте, поглъща и пречиства минерала, за да се използва от по-високо развитото и надарено животно, включително от човека, а животното се жертва за целите на човешките нужди и развитие. И накрая, човекът, над когото е само Бог, трябва да се откаже от своите инстинктивни желания, за да може да има духовен растеж и духовна стойност, което му позволява да служи на другите от своя вид, които са по-малко щастливо надарени. Така се движи през времето и пространството великият цикъл на универсалния ред, всемогъщ и вечен, създавайки по-малките цикли на пертурбацията и промяната, на еволюцията и развитието на видове и раси от растения, животни и хора. Това е само един мимолетен възглед за материалната природа, за царството на следствията. В невидимото царство на причинността [причинния свят] живеят истинските и постоянни ценности, оттам произхождат интелектуалното развитие, артистичните съвършенства и духовните постижения.

 

Хомеопатията действа както на материалния план, където се отпечатват всички физически промени и следствия, така и навлиза дълбоко в невидимото царство на причинността, където само философските концепции могат да ни направят съзнателни за нейните мощни и мистериозни дела.

 

Статия, публикувана в “The Homeopathic Recorder”, LXIX/7, януари 1954.

 

Превод: Деян Пенчев