15 юни 2020 г.

Постижението на Ханеман (Джон Хенри Кларк)


„Най-голямото постижение на Ханеман в света на медицината е това, че той открива метод за извличане и запазване на невидимите същности или сили на живите и неживите неща, че ги кара да говорят на разбираем език и че, като ни учи как да четем техния език, ни прави способни да използваме техните невидими сили с голяма точност при лечението на болни хора и животни. 

Materia Medica на Ханеман се състои от записа на всичко това, което тези сили са изрекли под формата на усещания и симптоми, когато са в контакт или са въведени в живи форми.“ 

„Сега точно това изгубено зрение е върнал на човечеството Ханеман. Неговият метод за изследване на вътрешните невидими свойства на растенията и минералите в ретортата на човешкото тяло, ни върна отново визията за природния факт, лишен от всякакво суетно теоретизиране и от т.нар. „обяснения“, които правят всичко друго, но не и да обясняват нещата.“

Джон Хенри КЛАРК (1853–1931), голям английски хомеопат, консултант в Лондонската хомеопатична болница, „Ханеман и Парацелз“ (1923)

Превод: Д. Пенчев

27 февруари 2020 г.

Justicia adhatoda

Justicia adhatoda (William Boericke)
Justicia adhatoda (Subrata K. Banerjea)


Justicia adhatoda

(Индийски храст, singhee)

William Boericke. Pocket Manual of Homeopathic Materia Medica

Много ефективно лекарство при остри катарални състояния на дихателната система (използвано в началото).

Глава. Раздразнителен, чувствителен към външни впечатления; гореща, препълнена и тежка глава; сълзене на очите, с хрема, обилна, течаща, с постоянно кихане; загуба на мирис и вкус; хрема с кашлица.

Гърло. Сухо, болка при празно преглъщане, лепкава слуз. Суха уста.

Дихателна система. Суха кашлица от областта на гръдната кост към целия гръден кош. Дрезгавост, болезнен ларинкс. Пароксизмална кашлица със задушаваща обструкция на дишането. Кашлица с кихане. Силна диспнея с кашлица. Стягане през гърдите. Астматични пристъпи, не може да стои в затворена, топла стая. Магарешка кашлица.

Връзки. Изглежда, че е между Allium Cepa и  Euphrasia, с които трябва да се сравни.

Доза. Трета потенция и по-високи. Има съобщения за силно влошаване при по-ниски потенции.

* * * 

 Justicia adhatoda

(Vasaka)

Subrata K. Banerjea. Fifty Homeopathic Indian Drugs

Baidyamata, Arusha, Първи я доказал: Д-р S. C. Ghosh.
Adhatodai, Malabar-nut. N.O.: Acanthaceae.

Клинично. Отлично при всякакъв вид кашлица и настинка. Казва се, че не може да настъпи смърт от кашлица, от какъвто и да е вид, ако Vasaka може да покаже своите лечебни свойства.

Ум. Паднал духом; свръхчувствителен към външни впечатления; тревожен; няма желание да разговаря.

Глава. Усещане за горещина над челото; тежест и пълнота в главата; усещане за парене, пулсиране от двете страни на главата.

Лице. Бледо, сини кръгове около очите.

Уста. Сух език със силна жажда за студена вода.

Изхождане. Упорит запек.

Дихателни симптоми. Стягаща болка в белите дробове; стягане през гърдите; цялото тяло трепери, докато кашля с хемоптиза след тежка диспнея и задух; отхрачването е жълтеникаво, сухо, ръждиво; пациентът се влошава, докато лежи на лявата страна; суха кашлица от областта на гръдната кост; дрезгавост; кашлица с кихане; астматични пристъпи; пациентът не може да стои в затворена, топла стоя; магарешка кашлица.

Треска. Втрисане всяка вечер с нощни изпотявания, също така е полезно при туберкулоза и други белодробни заболявания, съпроводени с кашлица и хектична треска.

Потенция за избор. 3x, 6x, 30.

Превод: Деян Пенчев

* * *

Допълнително: 

 


4 януари 2020 г.

Константин Херинг – хомеопатичният гений


Увод
Биография
Обръщане към хомеопатията
Америка
Парацелз и Сведенборг
Законът на Херинг
Хомеопатични лекарства
Съчинения
Заключение
Използвани източници

Константин ХЕРИНГ (1800–1880) е един от най-великите хомеопати в историята, наричан баща на американската хомеопатия. Той е личен ученик на Самуел Ханеман, въвежда D потенциите, Закона на Херинг, някои от най-важните хомеопатични лекарства, като Lachesis и Glonoinum, написва много известни хомеопатични книги, обучава много големи хомеопати и дава началото на хомеопатията в Америка. 

Биография
Д-р Констанин Херинг е роден на 1 януари 1800 г. в Германия. Баща му е композиторът, магистър по философия, Карл Готлиб Херинг (1766–1853). На 20 години Херинг започва да учи медицина в Лайпцигския университет и става асистент на известния тогава хирург, бивш лекар от Наполеоновата армия, д-р Якоб Хайнрих Роби (1779–1834)

Обръщане към хомеопатията
Обръщането на Херинг към хомеопатията е останало като класически пример за лекар, който не е вярвал в хомеопатията, но чрез личен опит става неин последовател и защитник. Д-р Роби бил противник на хомеопатията и както много други лекари по негово време гледал с недоверие на новия лечебен метод и му се присмивал. Затова накарал младия Херинг да напише книга, която да опровергае хомеопатията. Той се захванал с ентусиазъм и когато през зимата на 1822 г. бил към края на книгата, започнал да цитира Ханеман и попаднал на следния негов цитат, който го впечатлил много:

„Тази доктрина апелира не главно, но единствено за присъдата на опита Повторете експериментите!“, вика високо тя, Повторете ги внимателно и точно и ще откриете цялата доктрина потвърдена на всяка стъпка и прави това, което нито медицинската система, нито медицинската система, наречена терапевтична, някога са правили или биха направили. Тя настоява да бъде съдена според резултатите (Материя Медика Пура, т. II, Бележка за моите рецензенти).

Херинг решава да направи точно това да изпробва върху себе си хомеопатията. Започва експеримента, както Ханеман го е започнал, с хининово кора, и постига същите резултати, които е описал Ханеман. И така, той започва да изследва по-сериозно хомеопатията, докато накрая разбира, че всъщност е сбъркал в своята преценка за нея и спира да пише книгата.

През 1824 г. си порязал десния пръст по време на една дисекция, който започнал да развива гангрена, която не се оправяла с никакви стандартни лекарства и лекарите настоявали за ампутация. Тогава един хомеопат му препоръчал хомеопатичното лекарство Arsenicum album, което скоро помогнало и пръстът се излекувал. Херинг отново бил силно впечатлен и решил да се посвети на хомеопатията, започнал кореспонденция с Ханеман и станал негов ученик. През 1826 г. става доктор по медицина с дисертацията За медицината на бъдещето, в която се обявява за хомеопат.

Америка
От 1827 до 1833 г. Херинг е в изпратен от германското правителство на научна мисия в Суринам, Южна Америка, където прави зоологически и ботанически изследвания. Там става личен лекар на краля на Суринам.

През 1833 г. се премества да живее във Филаделфия, като с това поставя началото на хомеопатията в САЩ. През 1844 г. става първият президент на известния Американски институт по хомеопатия, а през същата година участва в учредяването на Британското хомеопатично общество в Лондон. През 1847 г. е един от основателите на Хомеопатичния медицински колеж в Пенсилвания, в който остава да преподава до 1867 г. Там са лекувани над 50 000 пациенти на година и са обучени над 3500 хомеопати.

Парацелз и Сведенборг
Херинг споделял философските възгледи на Парацелз (1493–1543) и на Емануел Сведенборг (1688–1772) и бил техен последовател, подобно на Кент, Фарингтън, Бьорике и др. Известен е с огромната си колекция от творби на и за Парацелз, която наброявала над 200 тома. Виж за това повече в книгата на Деян Пенчев Хомеопатия – философия и практика (Издателско ателие Аб, С., 2016).


Законът на Херинг
Херинг открива и въвежда едно терапевтично правило, станало известно като Закона на Херинг за посоката на излекуването, което гласи, че посоката на излекуването в организма е: от центъра към периферията, от главата към крайниците и в обратен ред на развитието на симптомите, или казано по друг начин: отвътре навън, отгоре надолу, от по-важни към по-маловажни органи и от по-нови към по-стари симптоми. Това е основен терапевтичен принцип в хомеопатията, който намира голямо приложение в практиката.

Хомеопатични лекарства
Херинг пръв започнал да използва нитроглицерина за лечение на главоболия и сърдечни проблеми под формата на хомеопатичното лекарство Glonoinum, 30 години преди официалната му употреба от конвенционалната медицина.

Той въвежда хомеопатичните лекарства Lachesis (1828), Lyssinum (1833), Glonoinum (1847) и други в практиката и прави собствени доказвания на още над 72 лекарства, сред които Apis, Cantharis, Colchicum, Crotalus, Ferrum, Fluoric acid, Gelsemium, Iodum, Kalmia, Mezereum, Nux moschata, Phosphoric acid, Phytolacca, Platina, Psorinum, Sabadilla, Sabina и др.

Историята разказва, че през 1828 г., когато Херинг е на ботаническа и зоологическа мисия в Суринам, в горната част на Амазонка, той решил да изследва най-голямата отровна змия в Южна Америка – сурукуку, бушмастер. Местните жители му разказали страховити истории за тази змия и той предложил голяма награда, ако му я донесат жива. И така, на 28 юли 1828 г. му донесли змията, затворена в голям бамбуков сандък, но всички местни жители избягали от страх и Херинг останал само с жена си. Той зашеметил змията, взел от отровата й и започнал да я потенцира, за да направи хомеопатично лекарство, но докато правел това от изпаренията получил силен делириум с треска и мания, от която се съвзел чак на следващия ден. Получил и парализа на едната ръка, с която имам проблеми през целия живот. Жена му записала всички симптоми, които проявил, и така било дадено началото на първото доказване на лекарството Lachesis.
Съчинения
Някои от най-известните съчинения на Херинг са: Водещите симптоми в нашата Материя Медика (18791891, 10 тома), Хомеопатичният домашен лекар (1835, 1838, 1851), Кратка Материя Медика (1837), Възход и прогрес на хомеопатичната медицина (1833) и др.

Умира от сърдечен удар на 23 юли 1880 г. във Филаделфия, САЩ.

Заключение
Константин Херинг е един от най-великите и най-влиятелните хомеопати, почитан, уважаван и изучаван до ден днешен. Книгите му продължават да се издават и изследват от хомеопатите по цял свят. Още приживе той е светило в хомеопатията и учител на много видни хомеопати, като например Адолф Липе, Самуел Суон, Чарлз Рауе, Калвин Кнер и др.

* * *
„Моето правило в живота е никога да не приемам нещо за истина, ако то не е като математическо доказателство в своята научна област, доколкото е възможно; и от друга страна, никога да не отхвърлям нещо като невярно, докато не намеря силно доказателство за неговата погрешност.“

Константин Херинг

Използвани източници:

Автор: Деян Пенчев

25 октомври 2019 г.

Уилям Бьорике – значим класически хомеопат

Световноизвестен хомеопат с 50-годишна практика, Уилям Бьорике (1849–1929) бил професор по хомеопатия в Ханемановата болница в Сан Франциско, собственик на няколко хомеопатични аптеки, издател и автор на хомеопатична литература.

Най-известната му книга, фундаменталното съчинение Джобен наръчник на хомеопатичната Materia Medica, излиза през 1901 г., а в изданието през 1906 г. към него е добавен реперториум от брат му, Оскар Бьорике. Това е един от най-известните хомеопатични трудове, който е задължителен за всеки истински класически хомеопат.

Друго негово известно съчинение е Дванадесетте тъканни лекарства на д-р Шуслер от 1888 г., в което подробно са описани шуслеровите соли и техните симптоми.

Бьорике има голяма заслуга за хомеопатията и с това, че превежда на английски и издава през 1922 г. шестото издание на основното хомеопатично съчинение на Самуел Ханеман Органон на медицината. Той разбрал, че безценният ръкопис на това шесто издание се намира в имението на Бьонингхаузен и го купил за 10 000 долара, след което го превел и издал. Най-популярният български превод на Органона е тъкмо от този английски превод на Бьорике.

Бьорике пет сина и две дъщери, някои от които също стават хомеопати. Той е един от основателите на научното Астрономическо общество на Пасифика в САЩ през 1889 г., организация, която съществува и днес.

Любопитен факт е, че два месеца след смъртта на Бьорике на 1 април 1929 г., неговата къща изгаря в голям пожар, но единствените неща, които оцеляват са камината и неговите хомеопатични книги.

Източници: 1, 2 и др.

Автор: Деян Пенчев

По повод 170 години от рождението на Уилям Бьорике.