Артър Гримър – Преглед на хомеопатичната философия

Началото на хомеопатичната философия започва с Ханеман, преоткривателя на закона за подобието. Други преди него, най-значимият от които е Хипократ, бащата на медицината, са предсказали този закон, но никога не са развили неговите големи възможности и неограничена му употреба в областта на лечението.

 

Ханеман обаче направи нещо повече от това да преоткрие и да разшири терапевтичния закон, а чрез доказването и записването на симптомите на над сто лекарства, той положи основите на обширната днес Материя Медика.

 

Той също така потърси причините и изследва природните феномени относно етиологията на болестта. След много труд и проучвания той разбра, че основните причини за всички хронични болести произлизат от това, което той нарече трите миазма: псора, сифилис и сикоза. Те обхващат цялата човешка раса и преобладават навсякъде, където се срещат човешки същества, но са били в по-ограничена степен в далечните острови на Южните морета, преди бялата и жълтата раса да отидат там.

 

Острите заболявания възникват предимно като изблик или остра екзацербация на един или повече от хроничните миазми, които толкова отслабват живота или жизнената сила на субекта, че влиянието на околната среда, инфекциите, простудяването, претоплянето, липсата на канализация, развалената храна и вода, мръсният въздух и пр., допринасят за индивидуалното или епидемичното заболяване.

 

Един от основните принципи на Ханеман е разпознаването и приемането на жизнената сила, тази неунищожима и вечна енергия, която произтича директно от Божественото и оживява целия живот, растеж, развитие и движение в Космоса. При липса на жизнена сила настъпва разлагане и смърт на телесния организъм. Възстановяването и растежът на организма зависят от хармоничния, непрекъснат поток на тази жизнена енергия и всички болести са резултат от прекъсвания и смущения на същата тази жизнена енергия. Ханеман разпозна болестни форми, които нарече неразположения, причинени от неблагоприятни условия на живот, такива като лоша вентилация, липса на канализация, нечиста и недостатъчна храна, лоша вода и др. Ханеман беше първият, който оцени относителната важност на симптомите за избора на точното лекарство. Неговата техника за снемане на случая се практикува и следва навсякъде днес в медицински болници и институции.

 

Ханеман е един от първите лекари, които се застъпват за по-рационално и хуманно лечение на психично болните; той разпозна тясната връзка между умствените отклонения и некомпетентността с физическото заболяване, и с необходимостта от лечение на човека като цяло. Той си представи индивидуалния организъм, както в здраве, така и в болест, като единство от многожество сложни части и функции, оживени и поддържани от нематериална сила.

 

Ханеман е първият, който забеляза разпространението и опасността от потискането на болестните прояви, особено когато то е свързано с потискане на кожни обриви чрез силни адстрингенти и мехлеми с метали. Наблюдавайки тези явления той откри връзката между външните прояви на болестта и вътрешното здраве. Затова виждаме симптомите на болестта да изчезват под действието на хомеопатичното лекарство в посока от центъра към периферията, отгоре надолу и в обратния ред на тяхното появяване, като последният, който се е появил, е първият, който се излекува.

 

Концепциите на Ханеман са основни принципи на психосоматичната медицина, която е най-новият напредък в медицинската мисъл и практика на старата школа [алопатията], доколкото Ханеман възприема умствените и емоционалните житейски реакции като по-важните фактори за здравето и болестта, както и като най-ценните за избора на хомеопатичното лекарство в областта на лечението.

 

Много отлични статии за хомеопатичната философия са написани от редица изтъкнати последователи на Ханеман: Бьонингхаузен, Херинг, Дънам, Робъртс, Клоуз, Кент и много други, които са били писатели и учители по хомеопатичното учение и практика. Д-р Джеймс Тайлър Кент в книгата си за хомеопатичната философия добавя редица наблюдения (по-точно дванадесет) относно реакциите на пациента след приемането на лекарството. Те са много поучителни и ценни за тези, които практикуват стриктно хомеопатичното предписване. Книгата на Кент разработва и обяснява много подробно учението на Ханеман и ще заеме своето място до Органона като голяма сила, допринасяща и повлияваща върху насоките на медицинската мисъл относно логиката и прогреса.

 

От времето на Ханеман до Кент нямаше много идеи или усилия да се постави хомеопатията във фокуса и обхвата на главните науки, особено на физиката и химията. Но, като се започне с Финке, първото подобно споменаване беше направено за връзката на хомеопатичните потенции със силата на вибрациите, рентгеновите лъчи, лъчистата енергия, радия и др. Откриването на тези елементи и енергии отвори нови перспективи във великото царство на физиката, променяйки научните концепции от груб материализъм към нещо като по-толерантно отношение към фините сили в природата и техните влияния, действащи върху невидимата, скрита равнина на каузалността в света.

 

Стигайки до нашето време [1952 г.], имаме двама изключителни мъже, които признаха факта, че хомеопатията не може да напредне, или да бъде приета от научните умове, докато не се установи нейното място в областта на физиката. Тези хора, д-р Чарлз Брайънт и покойният д-р Фред Морган, направиха много, за да изяснят относителното място и силата на хомеопатичната терапия в областта на физиката.

 

Новите знания и по-лесните техники в прилагането на вибрационните сили на хомеопатичното лекарство скоро ще допринесат за по-голяма точност при предписването и за значително по-голямо увеличение на излекуванията. Сега е установено, че магнитните полярности и вибрационните нива на лекарствата съответстват на полярностите и вибрациите на болестта. По този начин, когато правилното лекарство, съответстващо на магнитната и вибрационната природа на болестта, се даде на болен пациент, незабавно се постига равновесие с хармоничната игра на жизнените процеси и възстановяването на телесната химия, като по този начин се изкоренява болестта и се запазва здравето.

 

Тази нова техника по никакъв начин не намалява необходимостта от търсенето на хомеопатичния симилимум или доказването на лекарства върху здрави хора. Сега повече от всякога се нуждаем от познания за хомеопатичната философия, които да ни водят в нашата дейност и да я направят още по-успешна и ефективна. Така приемането на този нов напредък в хомеопатичното предписание, основано на известни закони на физиката, ще бъде по-лесно разбрано и прието от тези, които са пропити с научни знания. Когато нашата дейност има своите научни основи, хомеопатията ще разпространи своята нежна и благотворна сила по целия свят, за да създаде една по-здрава, по-добра и по-ефективна раса от мъже и жени, които да управляват света на бъдещето в мир и справедливост.

 

Публикувано в списанието на Американския институт по хомеопатия, т. 45, No. 6, юни, 1952 г.

 

Артър Гримър (1874–1967) е американски хомеопат, ученик и секретар на Джеймс Тайлър Кент. От малък той е запознат с хомеопатията, баща му и притежавал хомеопатичен комплект за лечение, който той проучвал, и още на 8-годишна възраст предписвал хомеопатия на околните, и проявявал желание да стане хомеопат. По-късно учи в Херинг академията в Чикаго при Кент, където става негов ученик и сътрудник. Той му помага при работата върху Реперториума, води негови лекции, когато Кент е зает и му помага в хомеопатичната дейност. В последните години от живота си Кент му прехвърля своите пациенти и той продължава да ги лекува и след смъртта му през 1916 г. Гримър практикува над 50 години в Чикаго, след това във Флорида. Бил е президент на Международната Ханеманова асоциация, както и на Американския институт по хомеопатия. 

 

Превод: Деян Пенчев

 

Артър Гримър – Относителната важност на симптомите

Когато хомеопатичният случай е снет цялостно и по правилен начин, трябва да се оценят симптомите по реда на тяхната важност.

 

Преди да се направи тази преценка обаче, са от жизненоважно значение снемането на случая, начинът и методът, използвани за получаване на симптомите на случая. Симптомите, получени без техниката на Ханеман, са със съмнителна стойност и могат да бъдат грешни и подвеждащи. Всеки един от всички снети симптоми трябва да представлява изложение на факти и тези факти трябва да бъдат дадени по начина на съдебната процедура.

 

Пациентът разказва своята история без да бъде прекъсван, освен ако не е бъбрив и отнесен, тогава трябва да бъде внимателно насочван към задачата си с индиректни въпроси от хомеопата. Директните въпроси имат тенденцията да насочват към някакъв отговор и пациентът може да отговори без достатъчно да е обмислил своето състояние. Всеки въпрос, на който се отговаря с „Да“ или „Не“, е със съмнителна стойност. Понякога хомеопатът може да бъде принуден да зададе три или четири индиректни въпроса, за да установи истинността или сигурността на даден симптом. За илюстрация: за да разбере към коя температурна група принадлежите, хомеопатът ще попита колко сте чувствителни към студа. Как ви влияе топлата стая? Как ви влияе слънчевата топлина? Колко дрехи са ви нужни, за да се стоплите? Как ви влияят промените на времето? Какво може да кажете за температурата на ръцете и краката си? По този начин хомеопатът може да установи със сигурност към коя група принадлежи неговият пациент. Дали е зиморничав пациент, с недостатъчна жизнена топлина, или е топлокръвен и се влошава от претопляне, или пък е чувствителен и към двете крайности на температурата? Психичните и емоционалните симптоми могат да бъдат получени по подобен начин. Колко лесно се разплаквате? Как ви влияе музиката? Как ви влияят шумът или светлината? Как ви влияе тъмнината? Колко сте неспокоен? Какво можете да кажете за паметта си? Така, когато симптомите са получени по този начин, те са истински и надеждни и представляват факти, които могат да бъдат съпоставени с фактите в Materia Medica.

 

Когато симптомите на случая са снети правилно, тогава хомеопатът може да започне да оценява и претегля относителната стойност на симптомите за избора на хомеопатичното лекарство. Авторът [Гримър] следва в своята работа общата схема за класифициране и оценка на симптомите, разработена от д-р Джеймс Тайлър Кент, и намира този метод за логичен, бърз и най-полезен при избора на търсеното лекарство. В този план има три класа симптоми: главни, които се отнасят до пациента като цяло, такива като телесната му реакция към околната среда, неговите умствени и емоционални състояния, неговите отвращения и желания, неговите телесни секрети и течности; частни, които се отнасят до отделни органи и части на тялото; и общи, които са общи в доказванията на много лекарства или за много болестни състояния (диагнозата).

 

Всяка от тези три групи симптоми има три степени: първа, втора и трета. По този начин главните симптоми от първа степен са тези, които са редки и особени, или тези, които са характерни за лекарството. Симптомите, които се отнасят до волята, любимите неща, неприятните неща, страховете, желанията и отвращенията принадлежат към най-високата, или първа степен. Втората степен са тези, които се отнасят до рационалния ум или интелект, телесните реакции към околната среда, физическите апетити, сексуалните симптоми, телесните секрети и течности, тъй като те се създават от организма като цяло; модалностите за времето и състоянието на влошаване и подобряване. Третата степен са общите симптоми, открити при болести като главоболие, неразположение, треска, втрисане, изпотяване и др., или тези симптоми, които са общи при доказването на много от лекарствата. Общите симптоми могат да бъдат изразени като главни симптоми на пациента като цяло, или могат да бъдат открити в отделните части на тялото. Високата степен на частните симптоми са тези, които са редки и необичайни, такива като възпаление с малка или никаква болка, треска без жажда, сърбеж на кожата без обрив. Модалностите съставляват втората степен и общите симптоми на третата степен.

 

Това е само едно кратко описание на класифицирането на симптомите за избор на лекарство.

 

Но всички учители и майстори, предписващи от Ханеман насам, подчертават необичайните и редките симптоми като най-важни, тъй като те са характерни за болния пациент, както и за лекарството, от което той се нуждае за лечението си.

 

Тази тема е представяна много пъти от много по-опитни учители и практикуващи хомеопати от мен, но ви представям моите скромни усилия и вярвам, че ще се породи дискусия по тази много важна тема, така че всички заедно да можем да открием по-добри и по-прости средства за постигане на желаната цел – по-сигурен и бърз начин за намиране на симилимума.

 

Статия, публикувана в “The Homeopathic Recorder”, LXVII/6, Дек. 1951.

 

За повече информация виж Джеймс Тайлър Кент, „Лекции по философия на хомеопатията“, гл. 32 и 33. 

 

Артър Гримър (1874–1967) е американски хомеопат, ученик и секретар на Джеймс Тайлър Кент. От малък той е запознат с хомеопатията, баща му и притежавал хомеопатичен комплект за лечение, който той проучвал, и още на 8-годишна възраст предписвал хомеопатия на околните, и проявявал желание да стане хомеопат. По-късно учи в Херинг академията в Чикаго при Кент, където става негов ученик и сътрудник. Той му помага при работата върху Реперториума, води негови лекции, когато Кент е зает и му помага в хомеопатичната дейност. В последните години от живота си Кент му прехвърля своите пациенти и той продължава да ги лекува и след смъртта му през 1916 г. Гримър практикува над 50 години в Чикаго, след това във Флорида. Бил е президент на Международната Ханеманова асоциация, както и на Американския институт по хомеопатия. 

 

Превод: Деян Пенчев

Артър Гримър – Медицинска астрология

От най-древни времена и цивилизации, през Средновековието и чак до XVIII век, астрологията и медицината са били тясно свързани и използвани при лечението на болните.

 

Хипократ, бащата на медицината, беше пламенен защитник на звездното изкуство, практикуваше го и беше най-успешният лекар не само на своето време, но и на всички време изобщо. Неговите наблюдения по отношение на хода на треските и техните ремисии са признати за верни и точни и днес. Протичането на треските е тясно свързано с движението и фазите на Луната. Всъщност, всички болести, остри и хронични, по някакъв начин произлизат от дисхармоничната игра на планетарния закон в живота на отделната жертва на влошеното здраве.

 

Този факт беше почти изцяло приет като доказана истина до XVIII век, когато материалната наука узурпира първото място като ръководство за мислене на много от така наречените прогресивни нации в света. Но материалната наука, с всичките си постижения, далеч няма еднозначна полза и често пъти оставя след себе си редица вреди, сякаш за да затъмни ползите, получени от нейното използване.

 

Силно рекламираните постижения на съвременната медицина и нейните чудодейни лекарства, с така наречените ползи, често пъти са последвани от много по-пагубни странични ефекти за болните, отколкото от естествените заболявания, за които всъщност са били дадени. В по-голямата си част те създават в злочестите си жертви изкуствена болест, по-смъртоносна и трудна за лечение от естествената болест, действаща според природния закон.

 

Предвидените ползи, които могат да се получат от прилагането на атомната енергия в нашето ежедневие, със сигурност ще доведат до множество нещастни беди за човечеството, под формата на лъчева болест и вредни генетични изменения в расата, които ще бъдат трудни, ако не и невъзможни, за изкореняване.

 

Всичко това, заедно с голямата опасност от широко разпространена атомна война по целия свят, може да доведе до всеобщи разрушения, нелечими болести и ненамаляваща мизерия, завършващи с унищожение на човешката раса и на цялата структура на цивилизацията, с нейните материални и духовни постижения.

 

Само чрез посредничеството и разумното прилагане на Астрологичния закон към нуждите на тези променящи се и съдбовни времена, е възможно светът да бъде способен да назове и смекчи многото рискове, които заплашват расата от много страни. Като прелюдия и важен знак за големи предстоящи промени в историята и делата на хората и света, който е пред нас, астролозите отбелязват един астрологичен феномен, който вероятно никога не се е случвал в цялата минала записана история и който никога повече няма да се случи в продължение на еони от време. Имаме предвид почти едновременната смяна на всички големи планети от Слънчевата система в нови знаци през настоящата 1956 година.

 

На 9 юни тази година Уран влезе в знака Лъв, за да остане там през следващите 7 години. На 10 октомври 1956 г. Сатурн влезе в знака Стрелец, за да остане там около две години и половина. На 26 октомври 1956 г. Нептун влезе в Скорпион, където остава до 26 юни 1957 г., след което се връща обратно във Везни и остава там до август 1957 г., когато се връща в Скорпион, за да остане там четиринадесет години. На 1 ноември 1956 г. Плутон навлиза в знака на Дева, съединявайки се с голямата неподвижна звезда Регулус, оставайки в Дева до около 1 февруари 1957 г., когато се връща обратно в Лъв, оставайки там до 1 септември 1957 г., след което се връща обратно в Дева, където ще остане през следващите двадесет години. На 18 декември 1956 г. Юпитер влиза във Везни, за да остане там до февруари, когато се връща обратно в Дева, където остава до 7 август 1957 г., след което отново влиза във Везни, за да остане около година. Добавен към всичко това Марс, който е останал много месеци в знака Риби, на 4 декември 1956 г. ще влезе в знака Овен и ще остане там до 29 януари 1957 г.

 

Тези взаимни планетни аспекти и промени, между тези тежки, бавно движещи се тела, добавят огромна сила към този необичаен и забележителен звезден феномен. Сатурн и Плутон са в квадратен аспект от Стрелец и Дева...

 

Плутон и Нептун ще останат в секстилен аспект за относително дълъг период, във водни и земни знаци. Също така Сатурн и Уран се виждат един друг чрез тригон от огнените знаци Лъв и Стрелец. Юпитер от Везни хвърля благоприятен секстил към Уран в Лъв и Сатурн в Стрелец, това е хармонизиращо и благоприятно влияние, което може да неутрализира много бели. Бързо движещият се Марс през декември 1956 г. и януари 1957 г. прави контакт по аспект с всички по-тежки планети. Юпитер чрез опозиция от огън и въздух, Уран чрез тригон от огън и Сатурн чрез тригон от огън. Плутон чрез куинконкс, 150-градусов аспект (огън и земя). Нептун от 150-градусов аспект от Овен и Скорпион (огън и вода).

 

В сферата на тези безпрецедентни планетни сили, и включващи две от видните неподвижни звезди, Регул в Дева с Плутон и Антарес в Стрелец със Сатурн, Плутон, Сатурн и Уран са в паралел по деклинация един с друг, едновременно със Слънцето,  което е също в деклинация с тези три тежки планети от огън и земя.

 

Кой е достатъчно мъдър, за да тълкува тези разтърсващи света предзнаменования за близка и огромна промяна в световните дела? Може да се очакват не само икономически и политически, но и световни промени от голямо значение, които ще се случат в кората и структурите на самата Земя.

 

Плутон и Сатурн, от земна и огнена стихия, предвещават интензивна вулканична и земетръсна активност с дълбоки и широко разпространени пропорции. Някои части от земната повърхност ще потънат и ще бъдат потопени в океанските дълбини, а нови острови и земи, отдавна потопени, ще се издигнат отново и ще се появят на земната повърхност. Интересна е книгата на Фриц Брунхюбнер за планетата Плутон и нейните аспекти и въздействия върху световните дела. 11 декември 1956 г., когато Луната се присъединява към Марс в Овен, и Меркурий прави квадрат към тях от Козирог, може да бъде ден, който ще се помни дълго със своите събития.

 

Какво общо има всичко това с медицината? От позицията на Плутон в Дева, естествения шести дом на здравето, и Сатурн, в естествения девети дом на науката, философията и т.н., и двете планети гледащи Юпитер във Везни, в естествения седми дом на враговете и партньорите, Сатурн секстил и Плутон полусекстил в същото време, Уран в Лъв, естественият пети дом на децата, образованието, спорта, спекулациите и игрите и т.н., и Нептун, участващи в този огромен набор от планетарни сили, ние представихме рядка астрологична картина, потенциална за странни, неочаквани събития и промени.

 

От тази сложност на взаимните астрологични аспекти между тежките планети, особено позицията на Плутон в Дева, естествения шести дом на здравето и болестта, и Сатурн в Стрелец, естествения девети дом на науката и философията, може да видим напредък в медицинската наука, с изключителни открития, внасящи изцяло нова концепция в лечението на болните, при която по-фините сили на природата се включват в играта за постигане на изключителни изцеления при хронични и нелечими форми на болести, досега неуязвими за действието на лечебните мерки.

 

Още по-важно и забележително е, че науката за превенцията на болестите, или профилактиката, ще бъде развита и използвана с постигането на дългообхватни, полезни резултати за бъдещето на цялата раса.

 

Умствените и духовните качества на човешкото същество ще бъдат впрегнати и използвани като най-мощните, лечебни средства за изцеление на ума и тялото.

 

Звездната наука, която е процъфтявала в древните цивилизации на миналото, отново ще влезе в употреба като сигурно ръководство за диагностицирането на болестите и ефикасна и надеждна помощ за тяхната превенция и лечение. Транзитът на Нептун през Скорпион, естественият осми дом, ще залее света с епидемия от отвратителна и опустошителна слабост на кръвната и нервната система, със световна болест като ужасяващо следствие от серумните отрови, които са замърсили кръвния поток на човека през последните петдесет години, заедно с потискащите общи отрови, идващи от антибиотиците, и всичко това ще бъде трудно за лечение, защото антибиотиците на съвременната наука са безполезни срещу фините вируси, които дори и сега преобладават.

 

Уилям Лили, забележителен астролог и лекар, който е живял в Англия през XVII век, е оставил ценна и забележителна работа по въпросите на времето, или т.н. хорарна астрология. Разделът, посветен на болестта, е пълен с необичайни знания, които могат да бъдат получени от изготвянето на небесна карта в момента, в който пациентът се е разболял, или когато за първи път търси помощ от лекаря-астролог, относно неговия случай. Всички астролози от старо време са давали своето лекарство при най-благоприятните звездни сили, които са били възможни по това време.

 

Парацелз смесвал своите лекарства и ги прилагал само когато имало благоприятна небесна подкрепа, и придобил слава и признание като върховен лечител на своето време.

 

Стигайки до наше време, Макс Хайндел с розенкройцерска слава е дал на света забележителен и ценен труд за диагностика и лечение на болести с помощта на астралния закон, озаглавен Астродиагностика. Това съчинение ще възнагради всеки лекар, или привърженик на който и да е клон на лечението, с допълнителна сила за добротворство в необятната област на лечението.

 

До този момент най-разбираемият и информативен автор на съвременната медицинска астрология е великият английски астролог Алън Лео. Неговите наблюдения и афоризми относно звездните сили във връзката им с човешката болест са най-точни и могат да бъдат проверени с много малко труд и усилие от всеки, който изобщо е запознат с астрологичната техника.

 

Алън Лео споменава три жизненоважни центъра в хороскопа, които влияят върху живота и здравето на всеки роден индивид. Първо, Слънцето е господар на виталната или жизнената сила. Слънчевото кълбо, тъй като управлява и поддържа Слънчевата система като неин център и живот, управлява и телесния организъм, като му дава живот и жизнена сила чрез управлението си над жизнените центрове, т.е. мозъкът и гръбначният мозък, от които всички нервни импулси, еферентни и аферентни, идват и си отиват. Сърцето и кръвообращението, които доставят кислород и храна на всяка част от тялото от центъра до периферията, са под слънчевото управление в хороскопа. Също така очите и зрението попадат под съвместното управление на Слънцето и Луната; нараняването на светилата влошава, а понякога и съсипва зрението. Сериозното нараняване на някой малефик към Слънцето при раждането води до различни форми на сърдечни, мозъчни и гръбначни заболявания. В зависимост от мястото на планетите в знаците и домовете на родения, следва че изгряващият знак, заедно с неговия управител, и планетите, които го заемат, са решаващи фактори за състоянието на жизненост и здраве.

 

Изгряващият знак управлява физическото тяло, неговия външен вид и индивидуални особености, както и неговата сила за съпротива срещу въздействията на околната среда. Силата и значението на мястото на Слънцето в хороскопа и връзката му с другите небесни тела, особено с това на Луната, определя здравословното състояние, както и характера и съдбата на всеки индивид, роден в света.

 

Луната е следваща по важност след Слънцето в хороскопа. Алън Лео казва: „Луната е посредникът за взаимоотношенията, конвейерът и дистрибуторът, и поради бързото си преминаване през кръга на зодиака, тя бързо поема магнетична сила от другите тела, когато аспектите се образуват и разпадат, и тъй като бързо отминава, по този начин произвежда промяна и действа като експулсивна алтернатива и прочистващо средство." Това е minima evestrum на Парацелз. Лунният човек е винаги скитащ, неспокоен, променлив, подвижен, непостоянен. Тогава нашият спътник става химически конвертиращ, интегративен, секретиращ, метаморфен и асимилиращ в действията си. Той е приемникът и подготвителят, и следователно е тясно свързан със стомаха, матката и гърдите, и поради това има особено мощно значение в женския хороскоп.

 

Както Лъвът и Слънцето се отъждествяват с мъжкото, електрическото, положителното, активното, така Ракът и Луната са женското, магнетичното, отрицателното, пасивното. Едното е жизнена топлина, другото – основно влага. Едното е спермата, а другото матката на природата. Серозните и лигавичните повърхности са доминирани от Луната, както и лимфните, и млечните. Абстрактно казано, светилата са Слънчев дух и Лунна материя; едното е същинската реалност, съществуваща вечно, другата – илюзия, която може да е преходно преживяване, и органичен разпад. От тях произлизат две серии от планетарно въздействие, слънчево и лунно, като първото винаги зове за избавление от второто, което е привързаност към материята, робство на съдбата на плътта. Луната образно може да се разглежда като алембик (реторта), в който протичат процесите на ферментация и разлагане. Тези вещества, които са под влиянието на Луната, са изключително податливи на ферментация, разлагане и гниене, гъбички и др., те растат с удивителна бързина, предимно през нощта, имат много голяма консистенция, но малка жизненост, или издръжливост, и ферментират и гният с най-голяма бързина. Те може да се дължат на лимфния темперамент на растителния свят. Луната има специално управление върху стомаха и храносмилателния тракт, мозъчната субстанция, гръдната, лимфната и млечната система, и слъзния апарат, както и общо над течностите в тялото.

 

Меркурий, spiritus-ът на Парацелз, е донякъде като Протей, приема различни форми според начина, по който е аспектиран. Това небесно тяло е конектор, медиатор, транслатор и рефлектор, дистрибутор и координатор. Специализираната меркурианска функция е свързана с нервите. Близнаци, чийто управител е Меркурий, показва тази черта. Това е така тъй като този знак, и свързания с него трети дом, владеят в света над средствата за транспорт и комуникация, железопътните линии, телеграфа, пощата и пр., така че във физическото тяло те са представени от разклоненията на нервната тъкан. Планетата е малка по размер, но влиянието й е с най-голямо значение, от физиологична гледна точка. И въпреки че движенията и мускулната сила се осъществяват чрез мускулите, възбудата им очевидно се дължи на нервните сили. Следователно моторните, двигателните нерви зависят не само от храненето на мускулите, но и от действителния контрол; засилената форма на мускулно свиване, наречено спазъм, е пряк резултат и е доминирана от Меркурий. Под Меркурий намираме нервната система, умствените способности, дишането, ръцете и езика, като орган. Заедно Луната и Меркурий управляват мозъчната субстанция и функция, и тяхното нараняване във всеки хороскоп е силен аргумент за небалансирана мисловност, стигаща до действителна лудост, ако малефиците доминират.

 

Колкото и добре да сме запознати с присъщите добродетели на членовете на Слънчевата система, знанието ще ни е от полза само до определена степен. Трябва да начертаем свързващите нишки, така че накрая да подредим и осветлим целия хороскоп. Остава да вземем предвид какво увеличение или спиране на интоксикираща и болестотворна енергия се предизвиква от аспектите и действителната планетна позиция в точките от наталната карта.

 

С най-голяма стойност за лекаря са първо естеството и силата на болестта да навреди и застраши живота на пациента. На второ място, времето на започване на болестта, и на трето, възможността за излекуване.

 

Твърди се, че Плутон оказва силно влияние върху управлението на епифизната жлеза, както и върху много финия и тънък комплекс на централната нервна система и автоматизма, който произвежда удивителните неволни рефлекси към външни стимули, според Фриц Брунхюбнер. Този комплекс е непосредствено свързан с течност, чийто център или начална точка е жизненоважният център на дишането, удълженият гръбначен стълб, стеснен в тила. Брунхюбнер казва: „Поставям седалището на его центъра на жизнения център тук, защото всички нервни ганглии се срещат в тила“. Може да се спомене, като илюстрация, че ще настъпи незабавна смърт, ако човек претърпи удар върху този център, и ако в такива случаи бъде засегнат най-малкият нерв, нервните ганглии, които поддържат връзката с целия организъм, се прекъсват. Тук разбираме защо така нареченият заешки удар при професионалните боксьори е обявен за незаконен и е забранен; счупването на врата причинява незабавна смърт, тъй като са намесени жизнените нерви. Там, където Плутон стои на видно място в хороскопа, роденият е надарен с по-фина чувствителност и осъзнаване на впечатленията, дори до степен на ясновидство. Плутон създава извратени личности в големи размери, но също и гении, и личности с необичайна сила и таланти, с окултни сили и дарби. Заболяванията, дълбоко засягащи нервната система, предизвикват епилепсия, каталепсия, големи кръвни изменения, абнормен растеж и абнормено развитие на органи и части на тялото. Вродени дефекти се откриват при тежки наранявания на Плутон. Тежките заболявания на кръвта и инфекциите се управляват от Плутон. Значими са и психическите страдания от най-упорит характер.

 

Настоящата статия „Медицинска астрология“ е писана през 1956 г. и е открита като ръкопис в личния архив на Гримър. Публикувана е в неговите „Събрани съчинения“. 

 

Артър Гримър (1874–1967) е американски хомеопат, ученик и секретар на Джеймс Тайлър Кент. От малък той е запознат с хомеопатията, баща му и притежавал хомеопатичен комплект за лечение, който той проучвал, и още на 8-годишна възраст предписвал хомеопатия на околните, и проявявал желание да стане хомеопат. По-късно учи в Херинг академията в Чикаго при Кент, където става негов ученик и сътрудник. Той му помага при работата върху Реперториума, води негови лекции, когато Кент е зает и му помага в хомеопатичната дейност. В последните години от живота си Кент му прехвърля своите пациенти и той продължава да ги лекува и след смъртта му през 1916 г. Гримър практикува над 50 години в Чикаго, след това във Флорида. Бил е президент на Международната Ханеманова асоциация, както и на Американския институт по хомеопатия.

 

Превод: Деян Пенчев