„Имам предвид школите, които ще бъдат центрове на истинското знание, които ще осигуряват обучение, далече надвишаващо обикновените технически и строго „медицински“ подробности. В тях ще бъдат канени учители от различни области на науката, за да споделят познанията си по различните здравни проблеми и да поставят важните въпроси, осигуряващи напредъка в науката.
Философите ще дискутират значението на живота и смъртта в интелектуално стимулираща атмосфера, помагаща на студентите да мислят и учат по-задълбочено.
Социолозите ще идват да споделят възгледите си за бъдещите общества и промените, които трябва да настъпят. Хората на изкуството ще идват в тези школи да възпитават у студентите чувството за изкуство. Екологията ще бъде друг важен аспект на образователната система.
Но повече от всичко школите ще имат нужда от духовни наставници, които са достигнали други измерения на живота и които могат да преподадат на студентите мъдростта си и учението за любовта и състраданието – всичко необходимо за цялостното човешко съществуване. Накратко, тези училища ще подготвят студентите да бъдат истински лечители и стълбове на обществото.
Всичките тези специални учители не само ще осигуряват необходимите познания за лечението на болестите, но и ще изграждат морала на студентите по най-добрия възможен начин, подготвяйки ги да бъдат посветени на „новото общество“, което се опитва да осигури повече правда и щастие.
Днес светът спешно се нуждае от подобни образователни центрове, и аз съм сигурен, че той има средствата да ги изгради.“
Георгос Витулкас, „Нов модел на здраве и болест“, изд. "Анхира", С. 2006, с. 217, 218.
