11 август 2017 г.

Рудолф Щайнер за здравето и болестта


Рудолф Щайнер през 1906 г.
Не съществува възможност да се избегне болестта, ако човек иска да има здравето на всяка цена. Всяка възможност да станем силни срещу външните влияния, почива на възможността да бъдем болни. По този начин болестта представлява условие за здравето. Последиците и даровете на болестта са тъкмо тези, че човешката сила трябва да бъде извоювана. Ако ние искаме да имаме силата, ако искаме да имаме здравето, тогава трябва да приемем болестта като тяхна предпоставка.

Рудолф Щайнер (цитат по книгата на Ото Волф Загадките на алергиите)

„Всичко, което същест­вува външно материално, има духовен произход, произлиза от духовното. Няма нищо веществено, което да не произли­за от духовното. Така здравето и болестите на хората също произлизат от душевната им нагласа, от техните мисли. Из­цяло важи поговорката: "Каквото мислиш днес, това ще бъдеш утре". Трябва да сте наясно, че когато една епоха е имала зли, покварени мисли, следващото поколение и следващата епоха трябва да ги изплащат физически. Смисълът на поговорката е, че греховете на бащите си отмъщават до четвърто коляно. Не безнаказано хората от 19-ти век започват да мислят така грубо материално, да отвръщат разума си от всичко духовно. Какво­то хората са мислили тогава, ще се изпълни. И не сме така да­леч от времето, когато сред човечеството ще се появят стран­ни болести и епидемии! Това, което наричаме нервност, ще приеме тежки форми най-късно след половин столетие. Както някога в Средновековието е имало чума, холера и проказа, ще се появят епидемии, обхващащи душевния живот, болести на нервната система в епидемични форми. Това са истинските следствия на обстоятелството, че на хората им липсва духов­ният жизнен център. Където съществува съзнание за този ду­ховен жизнен център, човекът ще бъде здрав под влиянието на здравословен, истински, мъдър мироглед. Но материализмът отрича душата, отрича духа, изпразва човека, насочва го към периферията, към неговото обкръжение. Здраве съществува само когато човешката вътрешна същност е духовна и праведна. Действителната болест, която е следствие от опразването на вътрешния живот, е духовната епидемия, която ни очаква.”

Рудолф Щайнер, Първоначални импулси на духовната наука, 29.01.1906