03 ноември 2021

Използвал ли е Самуел Ханеман високи потенции


Съществуват твърдения, че основателят на хомеопатията Самуел Ханеман (17551843) е използвал единствено ниски потенции до 30С. Историята на хомеопатията обаче не потвърждава това твърдение. Ханеман е изследвал много различни потенции и през годините е използвал все по-високи разреждания. И това е напълно естествено, когато познаваме философията на хомеопатията.

Ханеман казва:

„Наличието на целебна енергия не може да бъде свързано нито с атомите на високо динамизираните [хомеопатични] лекарствени средства, нито с физичните или математичните особености на техния строеж и повърхност (с които напразно се опитват да обяснят по един материалистичен начин по-високата енергия на динамизираните [хомеопатични] лекарствени средства). По-вероятно е в навлажнената гранула или в нейния разтвор невидимо да присъства съдържащото се в лекарственото [материално] вещество разкрепостена, освободена целебна сила, която посредством нервните влакна [в човека] въздейства динамично [енергийно] върху целия организъм. И това въздействие е толкова по-силно, колкото по-освободена и нематериална е станала енергията в процеса на динамизация (1).

В последния период от живота си той експериментира с по-високи потенции от 30С и ако беше живял още няколко години със сигурност щеше да ги използва много повече. Самият той казва следното много важно нещо:

„Възхвалата на големите дози, подета в последно време от шепа хомеопати, се дължи на това, че те прилагат лекарства в ниски степени на динамизация (както аз самият правех преди двадесет години, защото не знаех нищо по-добро)“ (2).

Има запазени негови случаи с потенция 60С (3), а Бьонингхаузен, който е най-близкият му ученик, казва:

„На мен Ханеман многократно ми е писал, че обикновено ползва 60-то разреждане, което му предоставя всичко, което би желал; а при силно възбудими пациенти и при хронични болести той често използва много по-висока потенция и постига желания ефект (4).

Още през 1832 г., 11 години преди да почине, Ханеман пише:

„Веднъж приготвих динамизирано разреждане на сяра до 90-то разреждане, от което предписах една капка върху захар на възрастна, неомъжена дама, която имаше редки епилептични атаки (веднъж на 9, 12, 14 месеца), и в рамките на час след приема тя получи един епилептичен пристъп, и оттогава е напълно свободна от тях“ (5). 

Нещо повече: 

 „През 1833 г. той [Ханеман] говори по-благосклонно за по-високите разреждания, такива като 60, 150 и 300С, приписвайки им по-бързо и дълбоко, но сякаш по-кратко действие. През 1838 г. отново говори с одобрение за 50-то разреждане“ (6).

Не трябва да забравяме и LM потенциите, открити от Ханеман в последните години от живота му, за които той пише в шестото издание на своя Органон.

Ето какво още казва Бьонингхаузен:

Барон фон Бьонингхаузен
„Основателят на хомеопатията ни най-малко не се е завръщал в последните си години към материалните дози и към по-честите приеми, които бяха характерни за зората на нашата наука“ (7). 

„Някои хомеопати започнаха да разпространяват мнението, че „в последните години от живота си Ханеман отново се е завърнал към ниските разреждания и капковите дози.“ Трудно е да си представим как се осмеляват да пропагандират тази неистина толкова неоснователно и безсмислено“ (8). 

„Как Ханеман постепенно достига до използването на по-малки дози и по-високи потенции, може да се проследи в различните издания на “Materia Medica Pura”. Едва на неколцина от най-близките му приятели, към които имах щастието да принадлежа и аз, е известно какъв прогрес направи той в последните години преди своята смърт (1843), тоест десет години по-късно; затова мога с основание да заявя, че всичко, което се твърди така смело по негов адрес за релапс към ниските разреждания, е със сигурност изфабрикувана лъжа“ (9). 

„Моите дневници и обширният ми опит показват, че пациентът се възстановява по-бързо след добре подбраните високи потенции в сравнение с ниските разреждания, които често са следвани от бавно възстановяване“ (10). 

„Аз обезпечавам по-сигурни и по-бързи излекувания даже на най-остри болести с моите високи потенции (които използвам от 1843 г.), в сравнение с времето, когато прилагах по-ниски разреждания. [] Моята дълга практика и точни познание по Materia Medica ми позволяват в повечето случаи да намеря най-подходящото лекарство. Но най-малкото аз се убеждавам неизменно, че дори най-трудните за лечение болести могат да бъдат излекувани с високи потенции и че тези излекувания, особено на хроничните болести, са по-дълбоки и трайни от онези, постигнати с по-ниските потенции“ (11).

Бележки
1. Ханеман, С. Органон на лечебното изкуство, § 11, бел., С., 2010. Поясненията в квадратните скоби са мои – Д. П.
2. Пак там, § 276, бел.
3. Бьонингхаузен, К. Ф. Кратки трудове, II ч. Изд. Фондация Quantum, С. 2018, с. 39 и сл.
4. Пак там, с. 75.
5. Hahnemann, S. Lesser Writings. B Jain, 2013, p. 763–764.
6. Ibid, p. 765, note.
7. Бьонингхаузен, К. Ф. Кратки трудове, I ч. Изд. Фондация Quantum, С. 2018, с. 47–48.
8. Пак там, с. 161.
9. Пак там, с. 224–225.
10. Пак там, с. 68.
11. Пак там, с. 144.

Автор: Деян Пенчев