Хроничен хирургичен травматизъм
Д-р Джеймс Комптън Бърнет
Доколкото знам никога не съм чел
нищо за тази важна тема в никоя книга. Това, което мисля за него, беше
прочетено във вечно отворената книга на Природата, която се отваря за нас страница
по страница, дума по дума, и буква по буква, във формата на живи човешки
същества, които технически наричаме пациенти.
Аз обаче нямам предвид обикновения
травматизъм, нито хирургическия шок, а хроничния
травматизъм, който се предизвиква от хирургическата операция сама по себе си, който
въздейства толкова силно на организма, че става хроничен и чийто ефекти се
наблюдават години, години по-късно. Това се отнася особено за хемороидите.
И не мисля, че травматизмът е предизвикан от недостатъчна упойка, нито от това
дали пациентът усеща някаква болка от операцията или не; в този случай това няма
никакво значение.
Мога да приведа много добри доказателства
за това твърдение, но нека макар и малко да помислим за него. Да започнем с
това, че травматизмът се позволява, когато възниква поради непредвидени затруднения
в акушерската практика, и също така нито един, който го е преживял, няма да го
отрече, когато е следствие от удари, падания, нещастни случаи и други подобни.
Това е толкова добре познато в хомеопатичната практика, че много успешни
излекувания са били направени, отчитайки травмата преди примерно двайсет или повече
години.
За пръв път започнах да се
замислям за това след като често наблюдавах пациенти с катаракта (знае се, че
след операциите на катаракта нерядко следва пълна загуба на речта и паметта),
при които операциите за хемороиди
толкова често бяха част от тяхната история. Това не можеше да бъде просто случайност,
си мислех аз. Ако беше просто съвпадение, то беше много странно.
Сега например лекувам пациентка
от захарен диабет и целият й почти безнадежден случай безпогрешно сочи към травматичния
произход на оплакването – травмата е била операция на хемороиди.
Офталмолозите не се съмняват, че катарактата
често възниква поради удар или травма; и наистина, травматичната катаракта е
разновидност на това тежко заболяване.
Когато вземем предвид острата
чувствителност на ректума, неговата фина деликатност и дразнимост от външни
намеси; когато си спомним за силната чувствителност към докосване при тежки
случаи на хемороиди – нека страдащите от хемороиди кажат дали ректумът е
сетивна част – тогава не може да се каже нищо против хипотезата, че операцията на хемороиди може да окаже, и
оказва, такова трайно въздействие върху организма, че години след това може да се стигне до сериозен органичен проблем.
Обаче аз не стигнах до това
заключение a priori, а се
убедих в него от наблюдения на конкретни случаи. Просто го споделям ей така, между
другото, и го предавам за обмисляне на тези, които се уповават на скалпела.
Д-р Джеймс Комптън Бърнет (1840 –1901), „Заболявания на вените“ (1889) (На български е преведена като: „Хомеопатично лекуване на заболяванията на вените“). Д-р Бърнет е голям английски хомеопат, работил в Лондонската хомеопатична болница, пионер в изследването и лекуването на вредата от ваксините. Хомеопат на Луис Карол, автора на „Алиса в Страната на чудесата“
Превод: Деян Пенчев
