24 юни 2018 г.

Hypericum


HYPERICUM
Жълт кантарион

БОЛКИ В ГЪРБА

Главно лекарство при нараняване на гръбначния стълб (Arn.). Главно лекарство при нараняване на опашната кост, особено след падане върху нея (Sil.). Травма след удар, падане, счупване, изкълчване, сътресение и разтърсване на гръбначния стълб (Arn.). Прободни или огнестрелни рани в областта на гърба и гръбнака, които засягат нервите. Болките се разпростират нагоре по гръбначния стълб и надолу по крайниците. Конвулсии в крайниците след повреда на гръбначния стълб. Потрепвания на мускулите след травма.

Главно лекарство при оставаща болка в кръста и сакрума след раждане или хирургическа интервенция.

Основно лекарство при силни, разкъсващи болки в гръбнака. Усещане за сакатост в кръста. Пробождащи болки в кръста и гръбнака. Болка като разранено в опашната кост след падане върху нея. Болки в гърба при повдигане на ръцете нагоре. Усеща студенина в гърба, която се спуска надолу. Болка като разранено в цервикалната област и врата. Режеща болка между лопатките.

Характерна черта на Hypericum е, че болките са стрелкащи и вървят нагоре по нерва. Главно лекарство за предотвратяване на инфекции в гръбначния стълб.

ИШИАС

Ишиас след травма на крака, кръста или опашната кост. Ключово е, че болките са стрелкащи и се излъчват нагоре по нерва. Влошават се нощем, докато лежи в леглото и когато е седнал.

Деян Пенчев, „Хомеопатия при болки в гърба и ишиас“

* * *

Hypericum на бойното поле

Писмо, което един английски хомеопат е получил от един шотландски военен, по време на Първата световна война, публикувано в шотландския вестник "The Oban Times" (01.05.1915).

Британски експедиционен корпус
19 април 1915 г.

„Скъпи г-н Кемпбъл, искам да ви благодаря за кутията с прекрасни гранули, която вие така любезно ми изпратихте. Отдавна щях да ви пиша по тази тема, но исках задълбочено да ги изпробвам преди да дам мнението си за тях, и сега мога да изложа факти, които трябва да бъдат много задоволителни за вас. Резултатът от моето наблюдение е следният: Седмица след като получих вашето писмо с гранулите, един войник от моя взвод беше ранен от снайперист, докато бил в окопите, раната беше много лоша, през рамото, и той много страдаше от нея. Той беше силно пребледнял и аз мислех, че ще умре. Сетих се за гранулите, които бяха в раницата ми и реших да му дам две от тях.

Сигурен съм, че няма нужда да ви казвам какъв беше ефектът от тях, но той ме изненада повече от всички думи. Да видите един човек, толкова зле ранен и с такива ужасни болки, да се трансформира в смеещ се и шегуващ се с останалите, само след две малки гранулки, е нещо удивително.

Това е само един случай от много такива, за които мога да ви разкажа, и въпреки че се надявам никога да не ги давам на себе си, аз съм щастлив, че мога да ги давам на другите.

Мисля, че казах достатъчно, но нататък ще ви уведомя и за останалите случаи.

Аз съм, уважаеми господине, сержант У. М.“

Margareth Tyler, Homeopathic Drug Pictures, p. 421