20 декември 2020 г.

Карл Май и хомеопатията

„В Ориента смятат всеки немец за голям градинар и всеки чужденец за добър стрелец или за виден лекар. За нещастие в Кайро в ръцете ми попадна една стара, полупразна аптечка с хомеопатични лекарства на Вилмар Швабе*. Раздавах, където ми попадне, на познати и непознати по пет зрънца в тридесета потенция, а след това по време на пътуването ни по Нил давах на лодкарите млечна захар на върха на ножа срещу всички възможни въображаеми болести и с невероятна бързина си спечелих славата на лекар, който е в съюз с дявола, защото с няколко зрънца дурхаирсе [просо] можел да съживи дори и мъртвец. Тази слава бе събудила в главата на моя Халеф, меко казано, грандомания, която обаче, за щастие, не му пречеше да бъде най-верният ми и най-внимателен слуга.“

Карл Май (1842–1912), През пустинята (1892), изд. „Атика“, 1992, гл. 3

* Вилмар Швабе (1839–1917), голям немски хомеопат и фармацевт. Неговата компания в Лайпциг "Homöopathische Centralofficin" започва да прави хомеопатични лекарства от 1866, а през 1872 създава първата хомеопатична фармакопея за стандартизирано изработване на лекарствата (Pharmacopoea Homoeopathica Polyglottica). Негов наследник е Немският хомеопатичен съюз (DHU)