„Ханеман не принадлежи към материалистичната школа. За него растението или коренът, от който правеше своята тинктура, не беше само инертна материя, а съдържаше жив принцип, който не беше просто природа, а живот. Той знаеше, че работи със сили, които надхвърлят (трансцендират) естествените му сетива, освен когато тяхната активност се проявяваше чрез материята. Така проучванията му го доведоха до процеса на потенциране на лекарствата. Те са реални, а не призрачни лекарства.
Така че
неговият метод не прави нищо друго, освен да освободи духовните сили от тежката
материя, позволявайки им да действат само в най-фините частици материя. Така освободени, неговите лекарства бяха
свободни да действат над грубите закони на физиката, независими от гравитацията
и химията, но все пак в пределите на материята…“
Ърнест Фарингтън
(1847–1885), из статията Homeopathy as a Science
