20 май 2018 г.

Хомеопатията в учението на Учителя Петър Дънов

            Хомеопатията в учението на
Учителя Петър Дънов

Д-р Деян Пенчев


„Как да се лекуваме?“ Лекувайте се по хомеопатичен начин. Това е нов метод в медицината. Като го прилагате, ще видите какви чудеса стават с малките дози.

Достатъчно е болният да вземе само една капка от тази крайно разредена материя и веднага да оздравее. В тази капка е вложена Божествена енергия.“[1]

„При хомеопатията методите са подобни на тия на Любовта. Досега всички хора са били алопати. Време е да минат към хомеопатията.“[2]

Учителя Петър Дънов


Увод
Америка
Георги Миркович
Хомеопатия
Малката доза
Хомеопатия и алопатия
Потенцирането
Законът за подобието
Индивидуализация
Силите на организма
Жизнената сила
Заключение
Бележки
Литература


        Хомеопатията е една от най-популярните алтернативни медицини в света. Немският лекар Самуел Ханеман (1755–1843) разработва нов метод за приготвяне на лекарствата и оповестява своите открития през 1796 г., с което поставя началото на хомеопатията и развива нейните принципи като систематизирана и експериментална лечебна наука.
В следващите десетилетия тя се разраства бързо, все повече лекари, разочаровани от неуспехите на официалната медицина, започват да я изучават и добиват слава на големи хомеопати, разпространявайки я по цялото земно кълбо. През втората половина на XIX в. тя стига и до България чрез личността на д-р Георги Миркович (1828–1905), първия български хомеопат, който е един от първите ученици на Учителя Петър Дънов (1864–1944).
Българският духовен учител най-вероятно се среща с хомеопатията, още когато учи в Америка, а в неговите лекции и беседи откриваме много изказвания за нея. В настоящото изследване ще разгледаме и анализираме тези пасажи, в които хомеопатията присъства в словото на Учителя, за да покажем неговото изцяло положително отношение към нея.

Америка
Учителя живее в САЩ от 1888 до 1895 г. Първо учи теология в Методистката семинария в Медисън (1888–1892), след това в Теологическия факултет на Бостънския университет (1892–1893) и накрая учи една година медицина в Медицинския факултет на Бостънския университет (1893–1894). Именно в медицинския курс намираме интересна връзка с хомеопатията.

Медицинският факултет (ляво) и хомеопатичната болница (дясно) 

        Медицинският факултет на Бостънския университет е бил допрян до сградата на едно хомеопатично училище, основано от управителния съвет на факултета, а в околността имало и хомеопатична болница. Всички те били под опеката на д-р Израел Талбот (1829–1899) – декан на факултета, преподавател в хомеопатичното училище и по-късно директор на хомеопатичната болница в Бостън. Той бил главният преподавател в медицинския курс на Учителя и е говорел много за хомеопатията и нейните принципи на своите студенти и най-вероятно от там Учителя е научил за нея. Когато в началото на 1894 г. той прекъсва обучението си, Талбот е този, който подписва и връчва свидетелството му.[3] 
 
 Израел Талбот (1829–1899)
        Израел Талбот е един от най-уважаваните тогавашни американски хомеопати и лекари, президент на Американския институт по хомеопатия (1872)[4]. През 1848 г. заедно с други хомеопати основава първото медицинско училище за жени в света – хомеопатичния Бостънски женски медицински колеж, за което съдействат още известните личности и писатели Натаниел Хоторн, Хариет Бичър Стоу, Хенри Лонгфелоу, Даниел Уебстър и др. През 1871 г. основава и е директор на хомеопатичната болница в Бостън – Масачузетската хомеопатична болница. През 1873 г. учредява хомеопатичното училище към Бостънския университет, което продължава да работи и през XX в., както и самия Медицински факултет, който в началото е съставен от персонала на хомеопатичното училище. Виждаме колко прогресивен и деятелен човек е бил д-р Талбот.

Георги Миркович
ГеоргиМиркович (1828–1905)
Д-р Георги Миркович (1828–1905) е първият български хомеопат и един от тримата първи ученици на Учителя, който го споменава на много места в своите лекции и беседи. Лекар, общественик, възрожденец, народен представител от V-тото Народно събрание (1887 г.), член на Българското книжовно дружество (дн. БАН), учредител на българския „Червен кръст“, пръв управител на първата сливенска болница, награден от държавата с кръст за граждански заслуги V-та степен, с медал с корона за най-стар и познат лекар в България, както и с медал от папа Пий IX за своята униатска мисия в Рим. Той завършва медицина във Франция още през 1856 г. и като студент взима участие в лечението на холерната епидемия в страната. Награден от император Наполеон III със златен медал.
Георги Миркович учи хомеопатия по време на обучението си във Франция и започва да лекува с нея от 1857 г., а близо трийсет години по-късно, през 1885 г. издава първата книга по хомеопатия в България – „Домашен хомеопатичен лекар“. Тя представлява богат лечебен наръчник, в който са представени различни здравословни проблеми с най-важните хомеопатични лекарства, които могат да ги излекуват.

Хомеопатия
Учителя говори за хомеопатията в своите лекции и беседи и винаги, когато я споменава, го прави със замаха на познавач. Неговите изказвания са винаги коректни и точни, съобразени с хомеопатичната теория и практика. Той използва понятието хомеопатия двустранно: конкретно – като исторически обособилата се лечебна система, и метафорично – като извежда абстрактния, идеен смисъл, заложен в нея. В първия случай той говори за самата хомеопатия като лечебна наука, а във втория – за хомеопатичния метод, който прилага в своите разсъждения, като разширява неговите граници до философски, културни и етични хоризонти. По този начин той не употребява понятието чисто инструментално, а го включва в един по-широк мащаб, разкривайки неговите идейни достойнства, отиващи отвъд конкретно-формалната му полза като медицина.

Малката доза
„Хората даже не знаят, че среброто е в състояние да трансформира известни разстройства в човешкия организъм, а златото – да дава направление на човешкия живот. [] Като знаете свойствата на златото, вие можете да се лекувате по хомеопатичен начин. Вземете един грам злато, самородно злато, турете го в десет грама вода и я оставете да стои няколко дена на Слънце. Щом сте неразположени, или затруднени, вземете десет капки от тази вода и неразположението ще мине. Ако сте скарани с някого, вземете десет капки от същата вода и примиряването ще стане. Болен сте вземете десет капки от тази вода. Изобщо, каквото и да преживявате, лекувайте се с водата, в която сте поставили един грам злато.“[5]

Горният цитат от Учителя ни показва един от начините, по които той използва хомеопатичния метод. Класическият метод на Ханеман разрежда лекарствените субстанции в съотношение 1:100, докато тук Учителя описва метода на D потенциите (Х потенциите), десетичната скала, в която разреждането е 1:10 – една част субстанция и девет части вода. Този метод не е въведен от Ханеман, а от неговия ученик Константин Херинг (1800–1880) и днес се използва основно, освен от хомеопатите, още в антропософската медицина и шуслеровата терапия.
Интересно е, че в цитата Учителя говори за употребата на първото разреждане на златото, т.е. в потенция D1, но от хомеопатична гледна точка трябва да кажем, че той споменава за определени моментни неразположения, които могат да бъдат преодолени с помощта на такава ниска потенция, ала за по-сериозни и дълбоки нарушения са необходими по-високи потенции и консултация с квалифициран хомеопат.
Златото е хомеопатичното лекарство Aurum metallicum, а среброто – Argentum metallicum. Учителя казва, че златото може да дава направление на човешкия живот, че може да трансформира неразположението в благоразположение, негативните чувства –  в положителни и пр. И действително, Aurum е едно дълбоко действащо хомеопатично лекарство, което се използва с успех в случаи на голяма тъга, съпроводена с отчаяние и мисли за самоубийство. Също така този хомеопатичен тип често пъти е свадлив, темпераментен и гневлив, което отговаря на даденото от Учителя. Лекарството ще успокои човека, ще го направи по-мек, приветлив и търпелив.
В цитата срещаме и две важни указания – златото, което ще се ползва, трябва да бъде напълно чисто, самородно и благородно, а теглото му да е не повече от грам. Първото условие е задължително, ако искаме лечението да има реален ефект. Късчето злато трябва да бъде пречистено, без примеси и по възможност неизползвано от никой. Истинското лечение е магически ритуал и трябва да бъдат изпълнени всички условия, за да се постигне дълбок лечебен ефект. В случая, поради трудността да се намери такова злато, може да се използва хомеопатичното лекарство в желаната потенция. Теглото му не трябва да е повече от един грам, защото тук се спазва хомеопатичния принцип на най-малката доза, завещан от Ханеман като фундаментален за хомеопатията.[6]
Среброто, във вид на хомеопатичното лекарство Argentum metallicum, може да лекува различни неразположения и, както казва Учителя, да трансформира известни разстройства. Като тип то се характеризира с голяма забързаност, нетърпеливост, тревожност, загуба на контрол и др. Неговият побратим Argentum nitricum (сребърният нитрат) e известен като изключително импулсивно, ирационално, тревожно, припряно и невротично лекарство. Всъщност сребърният нитрат е сребърната утайка, която се получава при разделянето на златото от среброто с помощта на азотна киселина (nitric acid).
На друго място Учителя дава пример за хомеопатичната малка доза с цветята:

Ароматните вещества, които се съдържат в карамфила, могат да се използват като лечебно средство, но в определена доза. Вземат ли се в по-голямо количество, те произвеждат обратни резултати“.[7]

Тук виждаме значението на точната доза, защото всяко отклонение дава различни резултати. В голяма, материална доза цветята и растенията са отровни, но в малка, хомеопатична – лечебни. По такъв начин се обяснява и нуждата от различни потенции на хомеопатичните лекарства, като те стигат до стотици хиляди в разреждане.
Следващият откъс от Учителя показва същата идея:

Доктор Миркович имаше едни хапове, още имам една кутия от тях. Направени са от едно растение, рубар, но имаше и други прибавки. Рубарът е главното растение, което лекува. Той ги даваше цели хапове на болните и ефикасно действаха. Питах го: „Докторе, защо ги даваш цели?“ „Бързо действат.“ Казвам: „Дай ми един хап“. Аз го разделих на осем части. Той даваше цял хап, аз давах по една осма от хапа. Една осма действаше така, както и целият хап. Казвам: „Кой печели повече? Ти даваш цял хап, ти вземаш повече. Един цял хап струва 10 лева най-малко. Аз, като дам една осма, струва 1 лев. Следователно по-евтино ще извърша работа, повече болни ще имам.[8]

На още едно място излага същата идея:

Едно време доктор Миркович искаше да лекува по хомеопатия. Даде ми едни хапове, имам още, една кутия хапове. Той ги даваше цели, когато е разстроен човек, направени са от едно растение, наречено рубар. Аз вземах единия хап и го разделях на 12, 15, 16, 20, 25, 30 малки парченца. Казвам: „Докторе, така не се дава“. Казвам му: „Направете един опит. Ти си хомеопатист. Вземете двама болни. На единия дайте цели хапове, а на другия болен малкото парченце, и ще видите, че резултатите ще бъдат същите, разликата е икономическа. Единият хап ще струва 20 лева, а разделеният на 20 парченца ще струва 1 лев“. Следователно хапът може да услужи на 20 души, а по неговия метод само на един човек.[9]

Големината на хапчето, т.е. на хомеопатичната гранула, не способства за неговата лечебна сила. Затова в хомеопатията е без значение дали се взимат 5 гранули или само 1 от лекарството. В течна форма понякога може да се вземе дори само една капка. Още Ханеман е провел първите експерименти с количества[10] и казва, че лекарството може да се вземе дори като се помирише от флакона или като се втрие в кожата на тялото.[11]
Очевидно Учителя е много добре запознат с теорията и приложението на хомеопатията, и идеите му се съгласуват с нея. Тук обаче съвсем не трябва да смятаме, че д-р Миркович не познава добре хомеопатията. Напротив, неговата книга свидетелства, че той е изпълнявал изключително прецизно съветите на Ханеман и е давал лекарства точно както той препоръчва това в Органона.
Учителя споменава за растението рубар, което е по-популярно с името ревен, а в хомеопатията – като лекарството Rheum. Д-р Миркович го е давал основно при диария. В неговия набор от лекарства е присъствал в потенции 6С и 12C. Хомеопатичната употреба на Rheum е главно при диарии, особено по време на поникването на зъбите на децата.

Хомеопатия и алопатия
Позовавайки се на принципа за най-малката доза, Учителя прави разлика между хомеопатията и алопатията, между новата лечебна система на подобието и конвенционалната медицина на противоположното лечение. На много места той посочва предимствата на хомеопатичния метод.

 В медицината има две теории: алопатия – за максимални дози, и хомеопатия – за малки дози. При алопатията, например, може да приемете цяла аптека лекарства, без да усетите някакво сътресение в организма, без особена реакция. При малките и разредени дози може да имате по-големи резултати. Закон е: при малките усилия имате същите резултати, както при големите.“[12]

„Други лекари си служат с алопатия, със силни дози. Те казват: „Отрова с отрова се лекува“. А при хомеопатията методите са подобни на тия на Любовта. Досега всички хора са били алопати. Време е да минат към хомеопатия – от силни към слаби дози.[13]

Има два начина за лекуване: единият е хомеопатичен, другият е алопатичен. Хомеопатичният начин е по-възможност с по-малко горчивини. Алопатичният с големи горчивини лекува. Допуснете, че имате едно шише, което събира едно кило и турите една капка от едно лечебно растение. Имате и друго шише от едно кило и в него турите една капка от първото шише това е второто деление. Вземете една капка от второто шише и я наливате в третото шише, пълно с вода това е третото деление. Една капка от третото шише наливате в четвъртото и така имате четвърто, десето и т.н. Дойде един лекар, който лекува по хомеопатичен начин, и ще даде една малка доза от едно от тия деления. Вие може да мислите, че не действа. Тия, малките дози, произвеждат своите резултати. Онзи, който разбира, ще разбере, че има някаква сила. Невежите хора разбират видимите работи, мислят само туй, което се вижда, което се усеща. Пък има известни вещества, които са с години.“[14]

В последния цитат Учителя обяснява метода на потенцирането (разреждането), открит от Самуел Ханеман. Чрез него става възможно дори и най-големите отрови да бъдат използвани като лекарства, тъй като чрез потенцирането отровната сила, която притежават, е трансформирана в лечебна и съхранена под формата на енергия (информация) в разрежданията. Ханеман успява да изведе практическите ползи на този метод, базирайки се на стария алхимичен закон на Парацелз: „Дозата прави отровата“.
 На друго място Учителя препоръчва употребата на хомеопатията като лечебен метод.

Как да се лекуваме?“ Лекувайте се по хомеопатичен начин. Това е нов метод в медицината. Като го прилагате, ще видите какви чудеса стават с малките дози. Малките величини произвеждат по-големи резултати от големите. Хомеопатията си служи с крайно малки величини. Например едно крайно малко число от килограма на дадено вещество, единица с 60 нули накрая, може да произведе голямо въздействие върху човешкия организъм. Достатъчно е болният да вземе само една капка от тази крайно разредена материя и веднага да оздравее. В тази капка е вложена Божествена енергия. Ако вярваш в силата на тази енергия, в два-три дена ще оздравееш.[15]

Тук той казва, че Божествена енергия е вложена в хомеопатичните разреждания, а примерът, който дава с число с 60 нули накрая, е за потенция 30С. Божествена, защото е нематериална – в хомеопатичните лекарства над потенция 12С не присъства нито един атом от изходната субстанция, от която е направено лекарството, а е чиста енергия, духовна сила, етерна същност. Така например хомеопатичното лекарство Aconitum napellus е направено от отровното растение самакитка, но в разредена форма то вече не е отровно и в потенция над 12С не се съдържа нито един атом от него.
Друг пасаж, който засяга 30-та потенция е следният:

„Има думи, които имат свойствата на киселини. Има думи, които носят разрушителни сили в себе си, както сярната и азотната киселина. Вие ще кажете: „Защо са тези киселини? Защо Господ ги е създал?“. Сами по себе си те са едно благо. Едно благо са, когато ги вземем в минимално количество, в минимална доза. Ако вземем азотната киселина в 30-то деление, тя няма да бъде вредна, а ще бъде полезна. Това е теорията на хомеопатите. Това значи да вземеш едно кило вода и да туриш в него една капка киселина. След това от тази вода от първото шише ще вземеш една капка и ще я сложиш в друго шише с един литър вода и от това второ шише ще вземеш една капка и ще я сложиш в трето шише и така до 30-тото шише. И като мине през тези 30 шишета, тя става лековита. Нас ни интересува само резултатът засега.“[16]

Азотната киселина е хомеопатичното лекарство Nitricum acidum, а сярната – Sulphuricum acidum. Азотната киселина се използва в хомеопатията при прекалено голям страх за здравето, при пробождащи болки като от трънче, при брадавици и различни обриви, при хемороиди и др. Сярната киселина е известна със своята забързаност и нервност, а още Ханеман е открил огромната й полза при гастрит и киселини в стомаха, както и при кръвонасядания (екхимози) от удар или травма, и проблеми вследствие обдишване с вредни химически вещества и изгорели газове.
Ето още няколко цитата за хомеопатията, алопатията и 30-то деление.

„Тия, горчивите чаши, ние трябва да ги премахнем вече. Сега в съвременната медицина има хомеопати и алопати, които спорят по кой начин да се лекуват болестите. Алопатите поддържат горчивите церове, а хомеопатите – сладките, на един хомеопат цяла аптека може да изпиете и няма да ви се причини никакво разстройство. Там има деления, до 30 деления, знаете ли какво е то? То е такава микроскопическа част! Да кажем, че правите разтвор; в 100 грама вода ще разтопите 10 грама захар, от това ще вземете една капка и ще я турите пак в 100 грама вода туй е първото и второто деление; оттам пак ще вземете една капка – и така до 30 деления, и от него, като вземете една капка, тя трябва да излекува болния. Една тридесета част само!“[17]

Колкото повече се разредява материята, става по-мощна. В хомеопатията има лекарства от тридесетото деление и се употребяват за цяр. Знаете какво означава тридесетото деление. Ако вземете една капка вода и турите една капка от някакъв цяр, това е първото деление. Ще вземете второ шише от един килограм вода и ще турите една капка от първото шише. От второто една капка ще турите в трето и т.н., до тридесетото деление. И от 30-тото деление ще дадете една малка доза и болният ще оздравее. Това е теорията на хомеопатите, а алопатите поддържат, че силни дози трябват. Тогава в живота имаме две дози: едните мислят, че с малко пари може да минат – те са хомеопати; другите мислят, че много пари им трябват – те са алопати. Има една болест за пари.[18]

„Представете си, че срещате един млад, но знаменит лекар, който лекува болните много успешно. На младия лекар може да се даде следния съвет: никога да не говори на болния за болестта му. Щом пипне пулса му, както и да го намира, лекарят трябва да се изпълни с вяра и надежда в Бога, че болният ще оздравее. Тази положителна мисъл на лекаря ще се предаде и на болния. Щом болният се ободри и обнадежди, оздравяването му е сигурно. В такъв случай, ако болният е трескав, лекарят не трябва да му предписва петдесет сантиграма хинин, каквато е дозата за възрастния, но да го лекува по хомеопатичен начин. Тъй щото, когато лекарите и ближните на болния успеят да събудят вярата и надеждата на болния, лекуването му е сигурно. Това е един положителен и сигурен метод за лекуване.“[19]

В последния цитат Учителя говори за хомеопатичното лекарство China officinalis, което се приготвя от хинин и е първото доказано лекарство от Ханеман. По отношение на треската то се използва в случаи на малария, както и при треска, която е периодична, продължителна, суха, изгаряща, редуваща се с втрисане, подобряваща се от хранене и т.н. Лекарството също така е главно за изтощение и отслабване след обилна загуба на телесни течности, дълго боледуване и пр. Известно е също с подуване на корема и газове.
Учителя препоръчва болният да не се лекува със стандартни способи, т.е. да не се дава хинин, или в наше време – някои от популярните лекарства за понижаване на температурата, а да се използват хомеопатични лекарства. Лекуващият хомеопат трябва да даде точното лекарство на пациента и в същото време да може да го окуражи с вяра и надежда за оздравяване.
Ханеман твърди, че:

Когато предписват в големи дози хининова кора за всички епидемични интермитиращи трески, които са разпространени върху големи райони на страната, лекарите от старата школа видимо демонстрират глупостта си, защото тези болести имат различен характер почти всяка година. И следователно почти винаги изискват различно хомеопатично лекарство.“[20]

Трябва да се предписва хомеопатично и на принципа на индивидуализацията.

Потенцирането
Учителя споменава често метода на потенцирането и едно от тези места е описано в книгата на неговия ученик писателя Георги Томалевски (1897–1988), озаглавена „Учителят Беинса Дуно“.[21] Той извежда идеята, че от хомеопатичния принцип на малката доза може да се изведе реална житейска мъдрост, която да се приложи към всекидневния живот на хората. Малката доза той уподобява на малката идея, която всеки може да приложи и осъществи.

Да имаш малката хомеопатична идея в себе си да оправиш своя живот е по-полезно и повече постижимо, отколкото идеята да оправиш све­та, а ако човек внесе в съзнанието си една хомеопатична доза добро, тя, макар и много малка, ще изпълни целия му живот. Тогава ще се увеличи и светлината в неговия живот, ще се увеличи и здравословното му състояние.“[22]

Употребата на хомеопатичния метод за етични цели е използвана и в други случаи от Учителя. Възпитателната сила на хомеопатията проличава от следния цитат.

Че имаш отрова, е хубаво нещо, но давайте отровата в малки дози. Всичката погрешка не е, че имате отрова, но давайте в тези минимални дози от 30-то деление. Хомеопатично ще давате. Например искаш да кажеш някому една обидна дума. Но кажи му една дума от 30-то деление, хомеопатично, и този човек ще оздравее. Разправяше ми един приятел, казва му неговия учител: „Много си способен, даровит, но си мързелив.“ – „Тогава в мене се яви инициативата и станах пръв ученик.“[23]

Законът за подобието
Чрез примери като горния Учителя показва как хомеопатията може да се използва извън медицината. Това са открили и самите хомеопати. Използвайки основния закон в хомеопатията – Подобното лекува подобното“ – големият хомеопат Джеймс Тейлър Кент (1849–1916) описва как може да се приложи той в живота. Да приемем, че една девойка е загубила родителите си, или любимия, и вследствие на това заболява тежко. Тя постоянно плаче, нещастна е, потънала в своята скръб и не иска да говори с никого. Хората ще идват при нея и ще й казват: „Престани, съвземи се, животът продължава, трябва да го преодолееш, вземи се в ръце“, но това ще влоши още повече девойката и тя ще потъне в по-дълбоко отчаяние. Ако обаче се направи една сценка и някой се разплаче пред нея, преструвайки се, че е загубил родител или любим, тогава тя ще му съчувства, ще види, че не е сама в мъката си, и ще й олекне.[24] И това ще има истински лечебен ефект върху нея. Тя ще срещне състрадание и съпричастност. Така, чрез подобното, което ще лекува подобното, ще се проведе един реален лечебен процес.
Алопатичният подход на конвенционалната медицина, който лекува чрез противоположното, но рядко постига излекуване, Самуел Ханеман нарича антипатичен метод. Той казва, че: Всички назначени на болните обичайни палиативни [облекчаващи] средства водят впоследствие до увеличаване на страданията, заради които се назначават“[25]. Така например вследствие на този метод:

„При постоянна сънливост през деня лекарят изписва кафе, чието първично действие е оживление, но след приключването на това действие сънливостта се усилва.“

„Тежко обгорените части биват моментно облекчени от апликацията на студена вода, но след това парещите болки се увеличават до невероятна степен, а възпалението се усилва и разпространява още повече."

„Продължителният недостиг на жизнена топлина и разтрисането безусловно се отстраняват от гореща баня, но след това пациентът става още по-студен, слаб и зиморничав."[26]

Учителя споделя същото схващане, което срещаме на различни места в неговото слово.

Разправяше ми една млада майка своята опитност с нейното 10-годишно детенце. Един ден то заболява, и при това много сериозно. От силна простуда изгубва съзнание и температурата му се увеличава до 40 градуса. Майката извиква лекар. Дохожда лекарят и като вижда детето в такова състояние, препоръчва да му се направи студен компрес. Майката започва да приготвя компреса, но в това време детето се съвзема и едва изговаря: „Не искам студен компрес, искам топъл, с топла вода“ – изказва тия думи и отново се унася, повторно изгубва съзнание. Какво означава това? То значи, че разумното, или Божественото в това дете казва за болестта: топло с топло се лекува. Такъв е великият закон. На любов се действа с любов, и на омраза се действа с омраза.“[27]

Това е важно указание по отношение на една философия на лекуването, която трябва да знае как се съчетават елементите.

Индивидуализация
Според хомеопатичната философия особено важен е процесът на индивидуализация при избора на лекарство. Ханеман е заложил принципа, че всеки един пациент е самостоятелен и трябва да бъде възприеман като отделна цялост. За целта е нужно детайлно проучване на личните особености и модалности на всеки болен във всеки един случай, за да може да се намери най-подобното хомеопатично лекарство. Без стриктно, индивидуализирано изследване на болестния случай не е възможно никакво разбиране на пациента и излекуване.[28]
Учителя твърди същото, като казва:

Лекуваш едного с един цяр, оздравява; лекуваш другиго със същия цяр, но положението му се влошава. Изобщо, невъзможно е всички хора да се лекуват с един и същи цяр. За всяка болест, за всеки човек е нужен специфичен цяр. Колкото болести и хора има в света, толкова и церове съществуват.“[29]  

„Някой боледувал, употребил едно лекарство, което му помогнало. Лекарите препоръчват същото лекарство на всички, болни от същата болест, обаче лекарството не помага. Двама души не могат да се лекуват с едно и също лекарство. Това малцина знаят.[30]

За всеки трябва отделен подход, различна грижа, специфично лекарство. Само в случаите на епидемия може да има едно или няколко лекарства, които да покриват картината на болестта при всички хора. Ако при един хомеопат дойдат десет души с главоболие, напълно е вероятно той да предпише десет различни лекарства, според индивидуалните симптоми и причинни фактори на всеки един от тях. Единият пациент може да има главоболие вследствие слънчев удар и да му е нужeн Glonoinum, друг – вследствие травма на главата и да му трябва Arnica или Natrium sulphurucum, трети ще вземе Iris заради гастрита си, четвърти – Sepia заради менструацията и т.н.

Силите на организма
Сходство в разбиранията на Учителя и хомеопатията намираме и в темата за оздравителния процес. Съгласно хомеопатичната философия това, което лекува, е не толкова самото лекарство, колкото оздравителната сила на човека, която е вътре в него. Ханеман я нарича жизнена сила и тя е тази невидима енергия, която осъществява оздравяването. Големият хомеопат Константин Херинг е въвел т.нар. Закон на Херинг за посоката на излекуването – отвътре навън, отгоре надолу, от по-важни към по-маловажни органи и от по-нови към по-стари симптоми. Понякога организмът сам се лекува чрез тези принципи, но понякога има нужда от помощта на хомеопатичното лекарство.
Учителя също потвърждава тази философия:

Който може да твори, да превръща материята от едно състояние в друго, той сам ще може да се лекува. И забележете, силата на човека седи в самия организъм. Някой заболее, но не минава много време и някъде по тялото му се яви цирей или някаква пъпка. Щом циреят излезе, и болестта минава. Значи болестта се трансформира в организма и излиза вън от него във вид на нечиста материя. На това основание, ако имате някакво отрицателно състояние или някоя лоша мисъл, някое лошо чувство в себе си, сгъстете ги по някакъв начин и в този вид ги изхвърлете вън от организма си. В това седи истинската наука.[31]

Жизнената сила
„Когато човек се демагнетизира, губи жизнената си сила и лесно се разболява“, казва Учителя.[32] Единствено болестно изменената жизнена енергия предизвиква болестите“, казва Самуел Ханеман.[33] Хомеопатите приемат, че жизнената сила е тази невидима духовна същност в човека, която създава и поддържа неговия живот в хармонично, здравословно състояние. На Изток я наричат прана, чи, ки и др. Учителя казва:

Праната е жизнената сила, която съществува във всеки човек, но в различно количество. Комуто раната се заздрави лесно, той има по-голямо количество прана и обратно който е беден на нея, бавно му заздравява раната. Има закон, чрез който, като си туриш ръката върху каквато и да е голяма рана, тя моментално заздравява.“[34]

Той казва също, че освен нея, има и резервна жизнена сила.

В човешкия организъм винаги има запас от жизнена сила, която понякога е инертна и не може да се използва. [] Човек може да се лекува, когато се събуди в него резервната жизнена енергия и се подтикне деятелността й.[35]  

Заключение
Подборът и анализът на редица пасажи от Учителя Петър Дънов, свързани с хомеопатията, показват, че той изцяло приема нейните принципи и открито препоръчва тя да се използва като сигурен и надежден метод за лечение. Той засвидетелства упованието си чрез многократни разяснения на нейния метод в своите лекции и беседи.
Той се запознава с нея още по време на обучението си по медицина в САЩ, където негов основен преподавател е един от най-уважаваните тогавашни американски хомеопати, който е и декан на Медицинския факултет, където учи Учителя. Не е случайност и това, че един от първите негови ученици е първият български хомеопат д-р Георги Миркович, написал първата хомеопатична книга на български език.
Учителя споделя в учението си основните принципи и закони, залегнали в теорията и практиката на хомеопатията, и дава някои указания и идейни насоки за нейното по-пълноценно приложение. Той ни съветва да се отнасяме със сериозно внимание към тази лечебна система, да помагаме за нейното развитие и да съдействаме тя да навлиза все повече в живота на хората, за да може да имаме едно здраво, морално и развиващо се общество.

БЕЛЕЖКИ

1. Малките неща, УС, 26.12.1937.
2. Честното ухо, ООК, 08.02.1933.
3. Младият Петър Дънов”. Изд. Сдружение „Слънчогледи“, Б. 2014, с. 135, 136.
4. Американският институт по хомеопатия е основан през 1844 г. в САЩ от група хомеопати, ученици и последователи на Самуел Ханеман, начело с Константин Херинг (18001880), и е първата американска организация за преподаване на хомеопатия, която съществува и днес. Институтът е този, който издига познатия на всички хомеопати скулптурен монумент на Ханеман.
5. Път и възможности, РБ, 11.08.1937. Вж. също Отец ме люби, ИБ, 22.03.1936.
6. Вж. Ханеман, С. Органон на лечебното изкуство. Изд. „Изток-Запад“, С., 2010, § 61 и сл.
7. Призови Симона!, НБ, 16.10.1927.
8. Основната мисъл, МОК, 28.06.1940.
9. Умни, здрави и богати, ООК, 28.04.1937. Вж. също и Доволството в живота, МОК, 14.07.1933.
10. Вж. Ханеман, С., пос. съч., § 247 бел., 272.
11. Пак там, § 284, 285.
12. Доволството в живота, МОК, 14.07.1933.
13. Честното ухо, ООК, 08.02.1933.
14. За добро е, ООК, 18.09.1940.
15. Малките неща, УС, 26.12.1937.
16. Четирите закона, НБ, 09.05.1943.
17. Какво трябва да искаме?, НБ, 05.02.1922.
18. Двамата господари, НБ, 01.10.1939.
19. Здраво мислене, МОК, 16.05.1926.
20. Ханеман, С., пос. съч., Въведение, с. 59.
21. Томалевски, Г. Учителят Беинса Дуно. Изд. „Алфадар“, С., 1997, с. 269, 270.
22. Пак там., с. 270.
23. Симфония на щастието, ООК, 26.04.1939.
24. Кент, Дж. Т. Лекции по философия на хомеопатията. С., 2011, с. 79.
25. Ханеман, С., пос. съч., § 60 бел.
26. Пак там, § 59.
27. Разумният живот, МОК, 21.10.1923.
28. Вж. Ханеман, С., цит. съч., § 82, 83.
29. Верни положения, ООК, 05.06.1929.
30. Нова земя, ИБ, 10.12.1944.
31. Предназначение, ООК, 12.01.1927.
32. Боев, Б., Николов, Б. Изворът на Доброто. Последните думи на Учителя Петър Дънов. Изд. „Кибеа“, С., 2002, с. 256.
33. Ханеман, С., пос. съч., § 12.
34. Мисли от г-н П. Дънов“, 09.04.1914.
35. Добри навици, МОК, 07.02.1923.

ЛИТЕРАТУРА

Боев, Б., Николов, Б. Изворът на Доброто. Последните думи на Учителя Петър Дънов. Изд. „Кибеа“, С., 2002.
Витулкас, Г. Науката хомеопатия. Изд. „Анхира“, С., 2000.
Дънов, П. Верни положения, ООК, 05.06.1929.
Дънов, П. Двамата господари, НБ, 01.10.1939.
Дънов, П. Доволството в живота, МОК, 14.07.1933.
Дънов, П. За добро е, ООК, 18.09.1940.
Дънов, П. Здраво мислене, МОК, 16.05.1926.
Дънов, П. Какво трябва да искаме?, НБ, 05.02.1922.
Дънов, П. Малките неща, УС, 26.12.1937.
Дънов, П. Мисли от г-н П. Дънов, 09.04.1914.
Дънов, П. Нова земя, ИБ, 10.12.1944.
Дънов, П. Основната мисъл, МОК, 28.06.1940.
Дънов, П. Отец ме люби, ИБ, 22.03.1936.
Дънов, П. Предназначение, ООК, 12.01.1927.
Дънов, П. Призови Симона!, НБ, 16.10.1927
Дънов, П. Път и възможности, РБ. 11.08.1937.
Дънов, П. Разумният живот, МОК, 21.10.1923.
Дънов, П. Симфония на щастието, ООК, 26.04.1939.
Дънов, П. Умни, здрави и богати, ООК, 28.04.1937.
Дънов, П. Честното ухо, ООК, 08.02.1933.
Дънов, П. Четирите закона, НБ, 09.05.1943.
Дънов, П., Киров, П. Епистоларни диалози, ч. I. Изд. „Захарий Стоянов“, изд. „Бяло Братство“, С., 2010.
Кент, Дж. Т. Лекции по философия на хомеопатията. С., 2011.
Миркович, Г. Домашен хомеопатичен лекар. ИК „Д-р Георги Миркович“, С., 1993.
Младият Петър Дънов. Изд. Сдружение „Слънчогледи“, Б. 2014.
Стратев, И. Философия на здравето, по Учителя Дънов. Изд. „Бяло Братство“, С., 1994.
Томалевски, Г. Учителят Беинса Дуно. Изд. „Алфадар“, С., 1997.
Ханеман, С. Органон на лечебното изкуство. Изд. „Изток-Запад“, С., 2010.

Д-р Деян Пенчев, доктор по философия и класически хомеопат


Доклад от д-р Деян Пенчев, изнесен на Втора национална научната конференция Петър Дънов, Учителя, в културното пространство на България, 16.09.2016, гр. Варна.

Цялата настояща статия е публикувана в сборника „Втора национална научната конференцияПетър Дънов, Учителя, в културното пространство на България, изд „Арт Трейсър“, В., 2016, с. 205–216. 

Тук се публикува с допълнения и редакция от май 2018 г.