22 септември 2017 г.

Предписание и избор на потенция (Елизабет Райт Хъбард)

Превод на главата Prescribing: Potency selection от книгата A Brief Study Course in Homeopathy на големия класически хомеопат Елизабет Райт Хъбард (18961967)

"И най-подобното лекарство не става simillimum, докато потенцията не е приспособена към нивото на индивидуалността по време на болестта. Нашата философия ни учи, че патологията, и дори бактерията, е крайната фаза на болестта и че истинската причина е далеч по-дълбока и много по-малко материална. За да бъде наистина оправена причината на една така наречена болест, трябва да се предпише лекарство на или близо до нивото на причината. От това следва, че за умствени страдания и болести с явен психичен произход високите потенции (10М и нагоре) ще бъдат използвани. А за груби, материални състояния, като отчетливи органични и патологични изменения – ниските или средните потенции ще бъдат избрани. По принцип функционалните заболявания, където симптомите са субективни, или физиологични, и където жизнената сила е осезаема, отговарят добре на високи потенции, а органичните състояния – на ниски потенции. Също така има разлика дали състоянията са остри или хронични. Например, дифтерията има ясна патология, както и пневмонията, и още повече ако патологията е отскоро и бързо напредва, високите потенции са подходящи. Като цяло острите заболявания отговарят добре на високите потенции, особено на остри лекарства (високи потенции на дълбоко действащи хронични лекарства, когато са показани в една остра ситуация, могат да бъдат опасни). Някои остри кризи, базирани на хронични болести, такива като сърдечната астма, би трябвало да бъдат лекувани със средни или ниски потенции, защото високата потенция ще разтърси жизнената сила повече, отколкото тя може да се справи в лицето на напредналата хронична патология.

При хронично предписание, като правило, е безопасно да се започне с 200С, освен ако това не е опасно, поради природата на лекарството, степента на патологията или дълбочината на миазмите. Голямо значение при започване с 200С в хроничните случаи има това, че тогава вие имате възможност за една възходяща серия от потенции, която да използвате в лечебния процес. Кентианският идеал е първо да се изчерпи действието на една потенция и тогава да се пристъпи към следващата, да се изчерпи и тя, и така нататък до най-високата потенция, позната за това лекарство, освен ако не е показана смяна на лекарството. (Ханеман определи най-горната граница на потенциите, подходяща за края на една серия във всеки даден случай на последната потенция, която ще продуцира едно много слабо влошаване на симптомите. Според нашия опит вие обикновено може да използвате най-високата потенция на истинския similimum и все още ще имате действие, въпреки че понякога действието ще спира с да речем CM потенцията.) Когато върхът на серията се изчерпи и същото лекарство е все още показано, започнете отново с 200С и повторете възходящата серия.

В отчайващо лоши случаи, когато имаме активна борба за живот, в остри заболявания, високите потенции са показани; също така, когато отчайващата болест е крайният стадий на хронично заболяване най-високите потенции предизвикват евтаназия. В хронично неизлечими случаи, освен ако виталността не е много добра и патологията не е толкова напреднала, ниските или средните потенции са подходящи, и обикновено дълбоко действашия simillimum трябва да се избягва и да се даде палиативно лекарство. Ако такъв палиатив не трябва да се търси прекалено старателно, Sanguinaria, Rumex, Pulsatilla и др., могат да бъдат дадени дори на нелечими случаи в умерено висока потенция.

Проблемът с подбора на потенция при остри заболявания, свързани с хронично лечение, е друга трудност. Пациенти, които дълго време са под правилно хронично предписание показват по-малко и по-малко остри заболявания, с други думи тяхната възприемчивост е унищожена. Обаче понякога се появяват резки прояви на латентната псора, особено когато жизнеността е увеличена чрез точното хронично лекарство, един вид като отдушник или усилие от страна на жизнената сила да почисти дома си. Първият проблем за хомеопата в тази връзка е да определени дали острите симптоми, възникващи по време на хроничното лечение, са влошаване от лекарството и ако е така, дали те са влошаване вследствие на реактивната лечебна сила на тялото или имаме лекарствено влошаване вследствие на свръхчувствителност или погрешна потенция. Ако има някой от тези случаи и влошаването не е твърде силно, не трябва да бъде давано лекарство, а само плацебо. Ако влошаването застрашава живота или е нетърпимо болезнено (това може да изисква антидот), или поради някаква социална причина е особено нетърпимо за момента, едно остро лекарство може да бъде дадено в средни или ниски потенции, за предпочитане 30 или 200, и това вероятно няма да попречи на действието на хроничното лекарство. При остри усложнения или проява на активното хронично заболяване, често пъти вие може да дадете остро комплементарно лекарство или сродно на вашето хронично лекарство. В този случай хроничното лекарство също може да продължи да действа необезпокоявано. В много тежки остри заболявания по време на хроничното лечение понякога ще бъде по-добре да дадете острото лекарство във висока потенция и след като острото състояние утихне снемете отново хроничния случай, който често пъти ще покаже нова картина. Новото предписание ще вземе под внимание първоначалните хронични симптоми, но ще даде повече натиск на последните прояви.

В много състояния с отчетлива промяна в тъканта, като сраствания, хронична сърдечна недостатъчност, много ниските потенции, дори тинктурите, могат да бъдат полезни. Потенции толкова ниски, колкото 12С или дори 6С, са понякога безценни в еднократна доза в такива смъртоносни състояния като например туберкулозата, където дори 30С или 200С от същото лекарство, например Phoshorus или Silicea, могат да смъкнат организма до най-ниското ниво.

От това кратко описание на възможностите на потенциите ще се види, че в повечето случаи ние подкрепяме употребата на най-високите потенции. Въпросът за потенциите е най-разискваната тема в хомеопатията и дори в нашите редици днес много стриктни хомеопати са т.нар. „хора на ниските потенции“. Те следват Хюз [Ричард Хюз (18361902)] и са по-патологични в своите предписания. При стриктните кентианци, почти без изключения, преобладават високите потенции.

Степента на възприемчивост на вашия пациент също повлиява избора на потенция. Някои хора са свръхчувствителни (често пъти поради неправилно хомеопатично лечение) и те ще докажат всяко лекарство, което им дадете; те изискват, следователно, средни или ниски потенции. Други пациенти са много мудни (често пъти поради прекалено алопатично лечение). Те често пъти трябва да вземат висока потенция за да има някаква реакция изобщо или може да се нуждаят от ниска потенция, повтаряна през няколко часа, докато се появи благоприятна реакция. Един трети тип пациенти са слабите и немощните, при които жизнената сила лесно може да бъде съкрушена. Повторението е най-голямата опасност тук. Остро болните, здрави пациенти ще изтърпят повторение на високите потенции, докато не започне благоприятна реакция, въпреки че идеалът е единичната доза. Децата приемат високите потенции особено добре и изобщо само най-възрастните изискват средни потенции, освен за евтаназия. Някои хора имат идиосинкразия дори към хомеопатичните потенции на някоя определена субстанция. Може да присъства известна степен на идиосинкразия към лекарството или пациентът няма да е достатъчно чувствителен, за да бъде излекуван, но там, където имаме крайност, ниските потенции трябва да бъдат предпочетени. Когато пациентите постоянно се натравят от суровите субстанции, като общо правило не е препоръчително да се дава същата субстанция в много висока потенция, а е по-добре да се даде антидотираща субстанция във висока потенция. Например, пациенти дълго време предозирани с каломел (живачен хлорид), не получават облекчение с високи потенции Mercurius, а могат да го получат от Hepar. От друга страна, се случват изключения от това при хронична чувствителност към отравяне с шмак (Rhus) – лекарството Rhus toxicodendron CM може да премахне тази тенденция. Ако не успее, ще бъде показан по-дълбок антипсорик в съответствие с тоталността на симптомите. Забелязано е, че някои лекарства имат силата да възстановяват реда в организма след хронично натравяне с лекарства в сурова форма, такива като Natrium muriaticum след неправилна употреба на хинин или сребърен нитрат. Много ниските потенции, такива като 3X и 6X са много опасни в ръцете на прецизните хомеопати. Това може да се дължи главно на общоприетото повторение.

Трябва да се обърне голямо внимание в избора на потенция при някои много дълбоко действащи лекарства в сериозни хронични случаи. Например, Kalium carbonicum при подагра, Sulphur, Silicea, Tuberculinum или Phosphorus при туберкулоза, Psorinum при астма, Arsenicum и Lachesis при много други състояния. Тези лекарства трябва да бъдат внимателно давани в потенция 30С дори от този, който дава почти изцяло високи потенции."

Елизабет Райт Хъбард (18961967), голям американски хомеопат, президент на Американския институт по хомеопатия и президент на Антропософското общество в САЩ. Сред нейните пациенти била актрисата Марлене Дитрих.

Превод: Деян Пенчев