Важни извадки от хомеопатичните съчинения на Самуел Ханеман

„ОРГАНОН НА ЛЕЧЕБНОТО ИЗКУСТВО“

„Това нелекуващо изкуство [алопатията] си е осигурило през вековете пълна власт да се разпорежда с живота и смъртта на пациента по свое собствено усмотрение и за цялото това време е съкратило живота на десет пъти повече хора, отколкото са загиналите при всички разрушителни войни, и е направило милиони пациенти по-болни или нещастни, отколкото са били преди лечението“ (Предговор към Шестото издание, с. 13).

„Човешките болести не са причинени от някакво вещество, от някаква разяждаща, сиреч болестотворна материя, а са само духовни (динамични) разстройства на духовната сила (жизнения принцип), която оживотворява човешкото тяло“ (Предговор към Шестото издание, с. 13, редакция по превода).

„Понеже повечето болести имат динамичен (духовен) произход и динамична (нематериална) природа, причината за появата им не е достъпна за сетивата“ (Въведение, с. 28).

„За да се лекува меко, бързо, сигурно и трайно, избирай във всеки случай на болест лекарствено средство, което може да предизвика изменение, подобно на страданието, подлежащо на лекуване“ (Въведение, с. 66).

„Истината е също толкова вечна, колкото е и всезнаещият и великодушен Бог. Тя може да остане скрита от очите на човека, докато не настъпи времето, предначертано от Провидението, и тогава лъчите й ще разсеят с непреодолим поток облаците на предразсъдъците и ще възвестят изгрева на новия ден, който ще блесне с ярка и приказна светлина за благото на човека“ (Въведение, с. 66 бел.).

§ 9. „В здраво състояние духовната (самоуправляема) жизнена сила – този двигател, одухотворяващ материалното тяло (организма) – властва неограничено и поддържа всички негови компоненти във възхитителен, хармоничен жив порядък, както по отношение на усещанията, така и по отношение на функциите, тъй че нашият вечен, надарен с разсъдък дух може свободно да се разпорежда с този жив, здрав инструмент, за да постигне висшите цели на нашето съществуване.“ (Редакция по превода.)

§ 11 бел. „От изключително малките [хомеопатични] дози, така нищожни, че ако се пресметне, в тях остава толкова малко материално вещество, колкото не може да бъде помислено и от най-добрите математически умове, се освобождава много повече лечебна енергия, отколкото от големите дози от същото лекарствено средство във вид на вещество. [...]

Съдържащата се в лекарственото вещество разкрепостена, освободена целебна сила, посредством нервните влакна въздейства динамично върху целия организъм. И това въздействие е толкова по-силно, колкото по-освободена и нематериална е станала енергията в процеса на динамизация (без обаче при въздействието да се предава на организма нещо материално, колкото и силно разредено да е лекарството).“

§ 12. „Единствено болестно изменената жизнена енергия предизвиква болестите, тъй че патологичните явления, достъпни за нашите сетива изразяват в същото време и вътрешното изменение, или цялата вътрешна промяна, тоест цялото болестно разстройство на вътрешния двигател; с една дума те показват цялото заболяване. Така също, когато под влияние на лечението изчезнат всички патологични явления и изменения на нормалната жизнедеятелност, това безусловно предизвиква и по необходимост води след себе си възстановяване единството на жизнената сила и следователно възстановяване здравето на целия организъм.“

§ 31. „Враждебните сили, отчасти психични, отчасти физични, на чието въздействие сме подложени в нашето земно съществуване и които наричаме болестни увреждащи агенти не притежават силата да предизвикват болестни нарушения на здравето на човека безусловно; ние се разболяваме само при положение, че организмът ни е подложен достатъчно дълго време и при положение, че е достатъчно податлив на въздействието на съответната болестотворна причина, тъй че здравето му да бъде променено, разстроено и да бъде доведен до абнормни усещания и функции - следователно, те не могат да предизвикват болест у всеки човек и всеки път.“

§ 60. „Всички назначени на болните обичайни палиативни средства водят впоследствие до увеличаване на страданията, заради които се назначават.“

§ 76. „Човешко лечебно изкуство, което да може да възстанови до нормално състояние неизброимите ненормални състояния, причинявани толкова често от алопатичното нелечебно изкуство няма и не може да има.“

§ 189. „Всички части на организма са тясно свързани една с друга и образуват единно цяло, както в усещанията, така и във функциите.“

§ 201. „Очевидно е, че жизнената сила на човека, когато бъде възпрепятствана от някаква хронична болест, която тя не може да превъзмогне инстинктивно със собствените си сили, започва да развива местно заболяване в някаква външна част на тялото с една единствена цел - предизвиквайки и поддържайки в болестно състояние тази част, която не е решаваща за живота на човека, да потисне вътрешната болест, която в противен случай заплашва да разруши жизнено важни органи (и да лиши пациента от живот), и да предаде, така да се каже вътрешната болест на заместващото местно поражение, и ако е възможно да я отдръпне там. Наличието на местно поражение по този начин потиска за известно време вътрешната болест, макар че не може нито да я излекува, нито да я отстрани физически. Но местното поражение не представлява нищо друго освен част от общата болест, но част от болестта, усилвана от органичната жизнена сила само в едно направление, и пренесена към по-малко опасна (външна) част на тялото, за да отслаби вътрешната болест. Но (както вече бе казано) посредством локалния симптом, който кара вътрешната болест да замълчи, жизнената сила не печели нищо в посока намаляване или лекуване на цялата болест. Вътрешната болест напротив, продължава, независимо от него, постепенно да нараства, и Природата е принудена да разширява и усилва местния симптом все повече и повече, тъй че да бъде достатъчен той като заместител на усилващата се вътрешна болест и да може да я сдържа. Застарелите язви на краката се влошават, докато не бъде излекувана вътрешната псора, твърдият шанкър се усилва, докато вътрешният сифилис остане неизлекуван, островърхата кондилома се разширява и разраства, докато не бъде излекувана сикозата, а междувременно последната става все по-трудна за лекуване, тъй като вътрешната болест като цяло продължава да се усилва с течение на времето.“

§ 202. „Ако лекарят от старата школа разруши местния симптом с местно приложени външни средства, вярвайки че по този начин лекува болестта като цяло, Природата ще замести тази загуба, като възбуди вътрешната болест и причини други симптоми, които по-рано са съществували в скрит вид или редом с местните поражение; т.е. тя ще задълбочи вътрешната болест. Когато това нещо се случи, обикновено казват, макар че това е неправилно, че местното поражение е било натъпкано вътре в организма, или пренесено върху нервите посредством външните лекарства.“

§ 225. „Безусловно съществуват няколко емоционални разстройства, които не просто са се развили в тази форма от телесни болести, а които, обратно, само при леко неразположение се появяват и поддържат от емоционални причини, като например продължителна тревожност, безпокойство, раздразване, несправедливост, честа поява на силен страх и уплаха. Този вид емоционални разстройства с времето разрушават телесното здраве, често в значителна степен.“

§ 246. „Всяко забележимо прогресиращо и очевидно нарастващо подобрение по време на лечението е условие, което докато съществува, отстранява напълно необходимостта от повтаряне на приема на лекарството, или от прилагане на каквото и да било друго лекарство, тъй като всички благоприятни ефекти на приетия медикамент продължават и напредват към завършване на лечението. Нерядко при остри, но често и при хронични болести, приемът на една единствена доза правилно подбрано хомеопатично лекарство може да доведе до завършване на лечението, с макар и бавно прогресиращо подобрение, и да окаже помощта, което такова лекарство естествено може да окаже в подобен случай, за период от 40, 50, 60, 100 дни. Това обаче се случва доста рядко; и освен това, за лекаря също, както и за пациента е извънредно важно да съкрати този период, ако е възможно до половината, четвъртината или още повече от периода, тъй че да достигне оздравяване много по-бързо. И това, както се вижда от последните и често повтарящи се наблюдения, може да бъде много успешно осъществено при следващите условия: първо, ако лекарството е избрано с най-голямо внимание и е съвършено хомеопатично; второ, ако то е високо потенцирано, разтворено във вода и дадено в подходяща малка доза на определени интервали, както експериментът показва че е най-добре за по-бързото довършване на лечението, но като се внимава, степента на потенциране на всяка доза да се различава малко от предходната и от следващата, тъй че жизненият принцип, която трябва да бъде изменен до една подобна лекарствена болест да не бъде възбуден до неблагоприятни реакции и съпротива, какъвто е винаги случая, когато дозите са неизменни и особено често повтаряни.“

§ 247. „Не е целесъобразно да се повтаря дори веднъж в една и съща неизменна доза дадено лекарство, без изобщо да става дума за честото повтаряне на дозата (и в кратки интервали, с намерението да не се забави лечението). Жизненият принцип не приема такива неизменни дози без съпротива, т.е. без да се проявят други симптоми на лекарството, извън тези, които са подобни на подлежащата на лечение болест, защото първата доза вече е довела до очакваната промяна в жизнения принцип, и втората, динамично напълно подобна, неизменена доза на същото лекарство вече няма да намери същото състояние на жизнената сила. В резултат на получената друга такава неизменна доза, пациентът може наистина да се разболее от друга, дори по-силна болест, понеже сега остават активни само тези симптоми на дадения медикамент, които не са били хомеопатични на изходната болест, следователно не може да се постигне дори една крачка към излекуването, а може да настъпи само реално влошаване състоянието на пациента. Но ако следващите дози всеки път биват леко изменени, а именно потенцирани в малко по-голяма степен (§§  269-270), то жизненият принцип може без усилие да бъде изменен от същото лекарство (усещането за естествената болест намалява) и така да се приближи излекуването.“

§ 248. „За тази цел ние потенцираме отново лекарствения разтвор (посредством 8, 10, 12 сукусии), след което даваме на пациента една или (увеличавайки) няколко чаени лъжички - при дълготрайни болести ежедневно или всеки втори ден, при остри болести всеки два до шест часа, и при много остри случаи всеки час или по-често. По този начин, при хроничните болести всяко правилно избрано хомеопатично лекарство, дори с дълго действие, може да бъде назначавано ежедневно в продължение на месеци, с нарастващ успех. Ако разтворът е на привършване (след седем до петнадесет дни), към следващия разтвор на същото лекарство, ако то все още е показано, трябва да прибавим една или (по-рядко) няколко гранули от същото лекарство в по-висока потенция, след което да продължим да го назначаваме дотогава, докато пациентът продължава да се подобрява и не получава оплаквания, които не е имал никога преди това в живота си. Защото ако това се случи, ако балансът на болестта се прояви в група изменени симптоми, тогава вместо това, трябва да бъде избрано друго, по-хомеопатично съответствуващо лекарство, и да бъде назначено в същите повтарящи се дози, като при това е необходимо да се помни, че разтворът трябва да бъде променян с няколко енергични разтръсквания при всяка доза, което леко променя и увеличава степента му на потенцираност. От друга страна, по време на почти ежедневното повтаряне на добре съответствуващото хомеопатично лекарство, към края на лечението на хроничната болест могат да възникнат така наречените (§ 161) хомеопатични обостряния, в резултат на които остатъкът на болестните симптоми привидно отново се усилва за малко (сега се проявява само лекарствената болест, подобна на първоначалната). В такъв случай дозите трябва да бъдат намалени и да се повтарят през по-продължителни интервали, дори е възможно да бъдат преустановени за няколко дни, за да се види, дали за оздравяването е нужна все още медикаментозна помощ. Явните симптоми (Schein-Symptome), предизвикани от излишъка на хомеопатичното лекарство скоро ще изчезнат и здравето ще остане ненарушено. Ако при лечението се използува само малък флакон, например една драхма спирт, в който е разтворена чрез сукусио една гранула лекарство, което трябва да се помирисва всеки два, три или четири дни, флаконът също трябва да бъде разтръскван енергично осем-десет пъти преди всяко вдъхване.“

§ 269. „За своите цели хомеопатичната медицинска система развива до нечувани досега размери степента на вътрешната лекарствена сила на необработените вещества чрез един специфичен за нея, неизползуван преди процес, в резултат на който всички лекарствени субстанции стават неизмеримо по-ефикасни и лечебни, дори тези, които в необработено състояние не проявяват никакви признаци на най-леко лекарствено въздействие върху тялото на човека.

Тази забележителна промяна в качествата на естествените тела развива латентните, непознати досега, като че ли дремещи, скрити, динамични (§ 11) сили, които повлияват жизнения принцип и променят съществуванието на живите същества.“

§ 270. „Чрез тази механична процедура, ако се изпълнява точно в съответствие с гореизложените препоръки настъпват промени в медикамента, който в необработено състояние се изявява просто като вещество, понякога дори като нелекарствено вещество, и вследствие все по-високата и по-висока степен на динамизация, той се променя и накрая рафинира до подобна на дух лекарствена сила, която, наистина сама по себе си не е сетивно доловима, но на която сухата, а още повече разтворена във вода лекарствена гранула става носител и при това условие проявява целебните свойства на тази невидима сила в болното тяло.“

§ 272. „Такава гранула, сложена суха на езика, е една от най-малките дози при недълготрайна болест с умерен характер. В този случай от лекарството се засяга само малка част от нервната система. Същата гранула, размачкана с малко млечна захар и разтворена с достатъчно количество вода (§  247) и разбъркана добре преди приема, ще предизвика много по-мощен лекарствен ефект в течение на няколко дни. Всяка доза, колкото и малка да е, ще действа, обратно, на голяма част от нервната система.“

§ 273. „В никакъв случай при лечението не е потребно и затова е недопустимо, да се назначава на пациента повече от едно единствено, просто лекарствено вещество по едно и също време. Необяснимо е, как може да съществува и най-малкото съмнение относно това, дали е по-съобразно с природата и по-разумно да се предписва единично, просто лекарствено вещество в определен период на болестта, или е по-добре да се изпише смес от няколко различно действащи медикамента. В хомеопатията – единственото истинно, просто и естествено лечебно изкуство – е абсолютно недопустимо да се дават на пациента по едно и също време две лекарствени вещества едновременно.“

§ 274. „Понеже истинският лекар намира в простите, назначавани отделно и некомбинирани медикаменти всичко, което той може да желае (изкуствена болестна сила, която е способна хомеопатично да преодолее, унищожи и напълно излекува естествените болести), той, помнейки мъдрия афоризъм "Неправилно е да се опитваме да използуваме сложни средства, когато са достатъчни простите", никога няма да си помисли да даде в качеството на лекарство нещо друго, освен едно единствено, просто лекарствено вещество. Това се определя също така и от следните причини; даже ако простите лекарства са били щателно изпитани от гледна точка на чистото им специфично действие върху неотслабен здрав човек, все пак е невъзможно да се предвиди, как две или повече лекарствени вещества, ако бъдат обединени, могат да потиснат и променят взаимно действието си в човешкото тяло. От друга страна, простото лекарствено вещество, тоталността на чиито симптоми е точно позната, оказва ефикасна помощ само по себе си, стига да е хомеопатично подбрано; и ако си представим, че се случи най-лошото, че лекарството не е било подбрано в строго съответствие с подобието на симптомите, и следователно не донася полза, то е все пак много по-полезно, понеже разширява нашите знания за терапевтичните агенти, тъй като чрез новите симптоми, които то причинява в този случай, се потвърждават симптомите, показани при експерименти върху здравото човешко тяло – едно предимство което се губи при използуването на комбинирани лекарства.“

§ 275. „Пригодността на лекарственото средство за всеки даден случайна болест зависи не само от точния хомеопатичен избор на това лекарство, но също и от размера, или даже миниатюрността на дозата. Ако ние даден прекалено голяма доза от дори напълно съответствуващото на даденото болестно състояние лекарствено средство, тя независимо от присъщите на медикамента свойства, може да се навреди просто заради големината на дозата, и заради излишното прекалено силно въздействие, което, благодарение на хомеопатичното си подобие на действието, лекарственото средство причинява на атакуваната от него жизнена сила, а чрез нея и на тези части на организма, които са най-чувствителни и вече силно поразени от естествената болест.“

§ 276. „Поради тази причина, едно лекарствено средство, дори да е хомеопатично подходящо за болестния случай, причинява вреда при всяка прекалено голяма доза, а при силни дози то нанася толкова по-голяма вреда, колкото по-голяма е неговата хомеопатичност и колкото по-висока е подбраната потенция, и вредата е много по-голяма, отколкото от една също толкова голяма доза медикамент, който не е хомеопатичен и няма никакво отношение към болестното състояние (алопатичен).

Прекалено големите дози от точно подбраното хомеопатично лекарство и особено често повтаряните, донасят като правило много неприятности. Те нерядко поставят пациента в положение опасно за живота и правят болестта му почти неизлечима. Наистина, те унищожават естествената болест що се отнася до усещанията на жизнения принцип и пациентът повече не страда от първоначалната болест, след като прекалено силната доза хомеопатично лекарствено средство е подействало върху него, но в следствие на това пациентът се разболява по-сериозно от подобната, но по-силна лекарствена болест, която е по-трудна за лечение.“

§ 277. „Поради същата причина, и поради факта, че едно лекарствено средство, ако дозата му е била достатъчно малка, е толкова по-полезно и почти чудодейно ефикасно, колкото по-точен хомеопатично е бил неговият подбор, лекарствено вещество, чиито подбор е бил наистина хомеопатичен трябва да е толкова по-ефективно, колкото по-малка е дозата му – до степента на нищожност, необходима за осъществяване на един мек лекарствен ефект.“

Самуел Ханеман, „Органон на лечебното изкуство“. Изд. „Изток-Запад”. С., 2010

„ХРОНИЧНИТЕ БОЛЕСТИ“

„Кафето има голям дял във вредоносните ефекти върху тялото и душата, които аз описах в своята малка книга („Ефекти от кафето“, Лайпциг, 1803); но то до такава степен се е превърнало в навик и необходимост за голяма част от така наречените просветени нации, че ще бъде много трудно да го изкореним, както и предразсъдъците и суеверията. […] Само младите хора до 20-годишна възраст, или най-много 30, могат отведнъж да се лишат от него, без особени неудобства, но при хора над тридесет и четиридесет години, ако са използвали кафе от детството, е по-добре да се предложи постепенно да го намалят и всеки ден да пият по-малко количество“ (с. 195).

Самуел Ханеман, „Хроничните болести“, т. I, изд. „Център Хомеопатичен Форум”, С., 2016