27 август 2020 г.

Хегел и хомеопатията


Великият немски философ Георг Вилхелм Фридрих ХЕГЕЛ (1770–1831) се е родил на днешния ден преди 250 години. Любопитен факт е, че в своите гениални философски съчинения на няколко места той споменава хомеопатията.

В „Енциклопедия на философските науки“, том 2, който носи заглавието „Натурфилософия“ и е писан в периода 1816–1818 г., в частта за лекарствата, Хегел базира своята концепция за влиянието на дадено лекарство върху човешкия организъм на хомеопатичното разбиране за лечебния процес. Той пише:

* * *

„Особено в хомеопатичната теория дават едно средство, което е способно да предизвика същата болест в здравото тяло. Чрез тази отрова, изобщо чрез нещо противно на организма, което бива внесено в него, става това, че тази особеност, в която е поставен той става за него нещо външно: докато като болест особеността е свойство на самия организъм. Тъй като следователно лекарството е наистина същата особеност, но с разликата, че сега тя вкарва организма в конфликт с неговата определеност като нещо външно: 

сега здравата сила бива възбудена като дейна навън и принудена да се съвземе, да излезе вън от своята потъналост в себе си и не само да се концентрира вътре в себе си, но и да смели онова външно нещо. [...]

Чрез това организмът е направен вътре в самия себе си двоен организъм, като жизнена сила и болен организъм. Това може да бъде наречено магическо действие на лекарството...“

* * *

Хегел има предвид, че лекарството по принцип се оказва нещо дошло отвън на организма, нещо външно, но доколкото е хомеопатично, то възбужда, събужда вътрешната жизнена сила на здравето в човека. Така имаме: болния организъм (вътрешното) и активното хомеопатично лекарство (външното), което влиза в тялото и активизира неговата жизнена сила (също вътрешна), която се изправя срещу болестта и я побеждава.

Тук виждаме един опит за философско обяснение на хомеопатичната теория, изказано от Хегел на неговия специфичен философски език.

Не е известно Хегел да се е лекувал с хомеопатия. Той умира през 1831 г., когато Германия е връхлетяна от азиатската холера и се предполага, че се е заразил с нея. През същата година Ханеман пише няколко статии за лечението на холерата и както знаем той е имал изключителни успехи с лекарствата Camphora, Cuprum и Veratrum album. Може би щеше да успее да спаси Хегел да не почине изненадващо на 61 години?...

И накрая, немският лекар Карл Вундерлих (1815–1877) пише в своята „История на медицината“, че натурфилософията на Хегел и Шелинг е помогнала за разпространението на хомеопатията.

Деян Пенчев