Увод
Биография
Обръщане към хомеопатията
Америка
Парацелз и Сведенборг
Законът на Херинг
Хомеопатични лекарства
Съчинения
Заключение
Използвани източници
Константин ХЕРИНГ (1800–1880) е един от най-великите хомеопати в историята, наричан баща на американската хомеопатия. Той е личен ученик на Самуел Ханеман, въвежда D потенциите, Закона на Херинг, някои от най-важните хомеопатични лекарства, като Lachesis и Glonoinum, написва много известни хомеопатични книги, обучава много големи хомеопати и дава началото на хомеопатията в Америка.
Биография
Д-р Констанин Херинг е роден на 1 януари 1800 г. в Германия. Баща му е композиторът, магистър по философия, Карл Готлиб Херинг (1766–1853). На 20 години Херинг започва да учи медицина в Лайпцигския университет и става асистент на известния тогава хирург, бивш лекар от Наполеоновата армия, д-р Якоб Хайнрих Роби (1779–1834).
Обръщане към хомеопатията
Обръщането на Херинг към хомеопатията е останало като класически пример за лекар, който не е вярвал в хомеопатията, но чрез личен опит става неин последовател и защитник. Д-р Роби бил противник на хомеопатията и както много други лекари по негово време гледал с недоверие на новия лечебен метод и му се присмивал. Затова накарал младия Херинг да напише книга, която да опровергае хомеопатията. Той се захванал с ентусиазъм и когато през зимата на 1822 г. бил към края на книгата, започнал да цитира Ханеман и попаднал на следния негов цитат, който го впечатлил много:
„Тази доктрина апелира не предимно, но
единствено за присъдата на опита – „Повторете експериментите!“, вика високо тя.
„Повторете ги внимателно и точно и ще откриете на всяка стъпка потвърдена цялата
хомеопатична доктрина“ – и тя прави това, което нито една медицинската наука,
нито една лечебната система, нито така наречената терапевтика, някога са
правили или биха направили. Тя настоява да бъде „съдена според резултатите“
(Hahnemann, Materia Medica Pura, vol. II, Nota Bene for My
Reviewers, p. 2).
През 1824 г. си порязал десния пръст по време на една дисекция, който започнал да развива гангрена, която не се оправяла с никакви стандартни лекарства и лекарите настоявали за ампутация. Тогава един хомеопат му препоръчал хомеопатичното лекарство Arsenicum album, което скоро помогнало и пръстът се излекувал. Херинг отново бил силно впечатлен и решил да се посвети на хомеопатията, започнал кореспонденция с Ханеман и станал негов ученик. През 1826 г. става доктор по медицина с дисертацията За медицината на бъдещето, в която се обявява за хомеопат.
Америка
От 1827 до 1833 г. Херинг е в изпратен от германското правителство на научна мисия в Суринам, Южна Америка, където прави зоологически и ботанически изследвания. Там става личен лекар на краля на Суринам.
През 1833 г. се премества да живее във Филаделфия, като с това поставя началото на хомеопатията в САЩ. През 1844 г. става първият президент на известния Американски институт по хомеопатия, а през същата година участва в учредяването на Британското хомеопатично общество в Лондон. През 1847 г. е един от основателите на Хомеопатичния медицински колеж в Пенсилвания, в който остава да преподава до 1867 г. Там са лекувани над 50 000 пациенти на година и са обучени над 3500 хомеопати.
Парацелз и Сведенборг
Херинг споделял философските възгледи на Парацелз (1493–1543) и на Емануел Сведенборг (1688–1772) и бил техен последовател, подобно на Кент, Фарингтън, Бьорике и др. Известен е с огромната си колекция от творби на и за Парацелз, която наброявала над 200 тома. Виж за това повече в книгата на Деян Пенчев Хомеопатия – философия и практика (Издателско ателие Аб, С., 2016).
Законът на Херинг
Херинг открива и въвежда едно терапевтично правило, станало известно като Закона на Херинг за посоката на излекуването, което гласи, че посоката на излекуването в организма е: от центъра към периферията, от главата към крайниците и в обратен ред на развитието на симптомите, или казано по друг начин: отвътре навън, отгоре надолу, от по-важни към по-маловажни органи и от по-нови към по-стари симптоми. Това е основен терапевтичен принцип в хомеопатията, който намира голямо приложение в практиката.
Хомеопатични лекарства
Херинг пръв започнал да използва нитроглицерина за лечение на главоболия и сърдечни проблеми под формата на хомеопатичното лекарство Glonoinum, 30 години преди официалната му употреба от конвенционалната медицина.
Той въвежда хомеопатичните лекарства Lachesis (1828), Lyssinum (1833), Glonoinum (1847) и други в практиката и прави собствени доказвания на още над 72 лекарства, сред които Apis, Cantharis, Colchicum, Crotalus,
Ferrum, Fluoric acid, Gelsemium, Iodum, Kalmia, Mezereum, Nux moschata, Phosphoric
acid, Phytolacca, Platina, Psorinum,
Sabadilla, Sabina и др.
Историята разказва, че през 1828
г., когато Херинг е на ботаническа и зоологическа мисия в Суринам, в горната
част на Амазонка, той решил да изследва най-голямата отровна змия в Южна
Америка – сурукуку, бушмастер. Местните жители му разказали страховити истории
за тази змия и той предложил голяма награда, ако му я донесат жива. И така, на
28 юли 1828 г. му донесли змията, затворена в голям бамбуков сандък, но всички
местни жители избягали от страх и Херинг останал само с жена си. Той зашеметил
змията, взел от отровата й и започнал да я потенцира, за да направи
хомеопатично лекарство, но докато правел това от изпаренията получил силен
делириум с треска и мания, от която се съвзел чак на следващия ден. Получил и
парализа на едната ръка, с която имам проблеми през целия живот. Жена му
записала всички симптоми, които проявил, и така било дадено началото на първото
доказване на лекарството Lachesis.
Съчинения
Някои от най-известните съчинения на Херинг са: Водещите симптоми в нашата Материя Медика (1879–1891, 10 тома), Хомеопатичният домашен лекар (1835, 1838, 1851), Кратка Материя Медика (1837), Възход и прогрес на хомеопатичната медицина (1833) и др.
Умира от сърдечен удар на 23 юли 1880 г. във Филаделфия, САЩ.
Заключение
Константин Херинг е един от най-великите и най-влиятелните хомеопати, почитан, уважаван и изучаван до ден днешен. Книгите му продължават да се издават и изследват от хомеопатите по цял свят. Още приживе той е светило в хомеопатията и учител на много видни хомеопати, като например Адолф Липе, Самуел Суон, Чарлз Рауе, Калвин Кнер и др.
* * *
„Моето правило в живота е никога
да не приемам нещо за истина, ако то не е като математическо доказателство в своята
научна област, доколкото е възможно; и от друга страна, никога да не отхвърлям
нещо като невярно, докато не намеря силно доказателство за неговата погрешност.“
Константин Херинг
Използвани източници:
Автор: Деян Пенчев
