01 май 2018

Клеменс фон Бьонингхаузен


Барон Клеменс фон Бьонингхаузен (1785–1864) е един от пионерите на хомеопатията, изключително уважаван и успешен хомеопат, близък приятел и любим ученик на основателя на хомеопатията Самуел Ханеман (1755–1853).

Той не е лекар по образование, а доктор по право, но въпреки това става един от най-близките ученици на Ханеман, който казва: „Ако някога се разболея, искам да ме лекува единствено Бьонингхаузен“.

През 1843 г. кралят на Прусия Фридрих Вилхелм IV му дава пълни права да лекува – без да е лекар, а през 1854 г. един хомеопатичен колеж в САЩ го награждава с докторска степен по медицина.

Той бил хомеопат на императрицата на Франция Евгения де Монтихо, съпруга на император Наполеон III, който през 1861 г. го прави рицар на Почетния легион, заради хомеопатичните му заслуги – без да е лекар.

През 1863 г. написва първата статия за хомеопатично лечение на животни, със заглавие Лечение на животни с високи потенции, в която описва 37 случаи, излекувани с потенция 200С. Пациентите са били кучета, крави, коне, кобили, волове, телета, прасета и др.

Бьонингхаузен е първият голям хомеопат, който започва да лекува с високи потенции. Ето какво пише той:

„Моите дневници и обширният ми опит показват, че пациентът се възстановява по-бързо след добре подбраните високи потенции в сравнение с ниските разреждания, които често са следвани от бавно възстановяване.“

„Аз обезпечавам по-сигурни и по-бързи излекувания даже на най-остри болести с моите високи потенции (които използвам от 1843 г.), в сравнение с времето, когато прилагах по-ниски разреждания. [] Моята дълга практика и точни познание по Materia Medica ми позволяват в повечето случаи да намеря най-подходящото лекарство. Но най-малкото аз се убеждавам неизменно, че дори най-трудните за лечение болести могат да бъдат излекувани с високи потенции и че тези излекувания, особено на хроничните болести, са по-дълбоки и трайни от онези, постигнати с по-ниските потенции“.

Бьонингхаузен, К. Ф. „Кратки трудове“, I ч. Изд. Фондация Quantum, С. 2018, с. 68 и 144. 

Автор: Деян Пенчев