„Човек трябва да превръща лечението
в мъдрост и мъдростта в лечение, защото лечителят-философ е равен на бог.
Няма голяма разлика между тях, тъй като нещата, принадлежащи на мъдростта могат
да бъдат намерени също и в лечението: безкористност, скромност, сдържаност,
добра репутация, правилна преценка, тих нрав, яснота в обясненията, чистота,
способност да се насърчава добродетелност, знание за всички полезни и
необходими неща в живота, отбягване от нечестивото, липса на суеверие,
божествено предчувствие" (Decorum, V).
„Лечението толкова може да мине без общите истини на философията, колкото последната – без доставяните й от лечението факти" (По Апостолов, М. История на медицината. Изд. „Медицина и физкултура”. С., 1977, с. 24).
„Аз съм твърдо убеден, че всеки лечител, който желае да практикува с успех, е длъжен да изучи човешката природа и щателно да изследва отношението на човека към неговата храна, напитки, начин на живот, а също така и на взаимното повлияване на тези фактори” (Пак там).
Хипократ (460–370 пр. Хр.), бащата на медицината
Вижте още
Философията е необходима на лекарите (Гален)
