25 октомври 2018 г.

Миазмът и свободата (Ортега)

„Псората е основният миазъм. Ако болестта е резултат от прегрешението към природата и нейните закони (които ни дават голяма свобода, но и ни поставят граници), тогава миазмът е резултат от многобройни прегрешения, чиито последствия логично се простират до най-дълбоките основи на организма, както телесни, така и умствени, и по този начин се проявяват и двете в телесните и умствените области.

Човешкото положение на свобода във вселената му позволява да прегрешава; прегрешението води до дисбаланс, а повтарящият се дисбаланс поставя основите на първото заболяване. Когато последиците от този дисбаланс завладеят цялото човешко същество, и това стане постоянно, възниква миазмът. Дисбалансът променя нещо, което е крайно необходимо за съществуването – ритъма, както вътре в нас, така и по отношение на индивидуалния човек с неговото обкръжение. Псората е промяна на ритъма в смисъла на недостиг; човекът няма желание да съществува, нито да действа, нито да твори – застой, неподвижност.“

„Абсолютната свобода, която човекът по принцип може да постигне – като една точно определена и съвършено хармонична част от всичко, което го е предшествало и което ще го наследи в пространството и времето – е ограничена, затруднена и изгубена, когато е подчинена на образа, или предела, отпечатан в дълбините на неговото същество от миазма, който  го изменя в съответствие с неговото основно, фундаментално нарушение: недостиг (псора), излишък (сикоза) или извращение (сифилис).“

П. С. Ортега (1919–2005), „Бележки върху миазмите“

Превод: Деян Пенчев