Има ли какво да каже хомеопатията за чумата по животните?
Още през 1830 г. немският
хомеопат д-р Г. А. Вебер използвал лекарството Anthracinum за лечение на чума по добитъка, като излекувал всеки един случай с това лекарство. Опитът му бил
публикуван през 1836 г. в Лайпциг в книга от 114 страници.
В Англия барон Робърт Гросвенър (1801–1893), британски политик и кралски ковчежник, един от
основателите на Британската хомеопатична асоциация и благодетел на хомеопатията
в Англия, заедно с други барони и лордове създават Асоциацията за изпитване на
превантивното и лечебно действие на хомеопатичния метод при чума по добитъка.
През 1866 г. те откриват, че холандските хомеопати са постигнали значителен
успех в лечението на тази болест с хомеопатия. Те пращат свой пратеник, хомеопатът
д-р Едуард Хамилтън (1824–1899), който открива, че от лекувани 4798 броя добитък,
са излекувани 3767, от които 75%
са излекувани само с хомеопатия.
Холандското правителство било позволило
на известния белгийски хирург и хомеопат барон д-р Луи Жозеф Севтен (1793–1862), награден с рицарски
орден от белгийския крал, да има пълен контрол над лекуването на чумната
епидемия и той успял да излекува 9 от всеки 10 животни, които му били поверени.
За този си успех, той използвал хомеопатията и профилактично, като някои от
лекарствата били Arsenicum album, Phosphorus, Phosphoricum
acidum, Rhus toxicodendron, Sulphur и др.
Британската асоциация за хомеопатично
лекуване на чума по добитъка излиза със свои статии по въпроса и препоръчва
лекарства като Arsenicum album, Belladonna, Rhus
toxicodendron, Phosphorus и др.
За чумата по добитъка пише в
различни хомеопатични справочници, един от които е Ветеринарния наръчник на Фредерик Хъмфри (1816–1900).
За хомеопатията няма особено значение дали става въпрос за чума по едрия, средния или дребния добитък, защото се лекува по тоталността на симптомите, а не по диагнозата.
За хомеопатията няма особено значение дали става въпрос за чума по едрия, средния или дребния добитък, защото се лекува по тоталността на симптомите, а не по диагнозата.
Източници:
Sue Young Histories
The New England Medical Gazette, Boston 1866/1
Автор: Деян Пенчев
