Има ли какво да каже хомеопатията за чумата по животните?
Още през 1830 г. немският
хомеопат д-р Г. А. Вебер използвал лекарството Anthracinum за лечение на чума по добитъка, като излекувал всеки един случай с това лекарство. Опитът му бил
публикуван през 1836 г. в Лайпциг в книга от 114 страници.
В Англия барон Робърт Гросвенър (1801–1893), британски политик и кралски ковчежник, един от
основателите на Британската хомеопатична асоциация и благодетел на хомеопатията
в Англия, заедно с други барони и лордове създават Асоциацията за изпитване на
превантивното и лечебно действие на хомеопатичния метод при чума по добитъка.
През 1866 г. те откриват, че холандските хомеопати са постигнали значителен
успех в лечението на тази болест с хомеопатия. Те пращат свой пратеник, хомеопатът
д-р Едуард Хамилтън (1824–1899), който открива, че от лекувани 4798 броя добитък,
са излекувани 3767, от които 75%
са излекувани само с хомеопатия.
Холандското правителство било позволило
на известния белгийски хирург и хомеопат барон д-р Луи Жозеф Севтен (1793–1862), награден с рицарски
орден от белгийския крал, да има пълен контрол над лекуването на чумната
епидемия и той успял да излекува 9 от всеки 10 животни, които му били поверени.
За този си успех, той използвал хомеопатията и профилактично, като някои от
лекарствата били Arsenicum album, Phosphorus, Phosphoricum
acidum, Rhus toxicodendron, Sulphur и др.
Британската асоциация за хомеопатично
лекуване на чума по добитъка излиза със свои статии по въпроса и препоръчва
лекарства като Arsenicum album, Belladonna, Rhus
toxicodendron, Phosphor и др.
За чумата по добитъка пише в
различни хомеопатични справочници, един от които е Ветеринарния наръчник на Фредерик Хъмфри (1816–1900).
За хомеопатията няма особено значение дали става въпрос за чума по едрия, средния или дребния добитък, или за друг тип животни, защото се лекува по тоталността на симптомите, а не по диагнозата.
През ХХ и XXI в. няма особено голям опит по темата, най-вече защото правителствата не прилагат хомеопатията за такива цели.
За хомеопатията няма особено значение дали става въпрос за чума по едрия, средния или дребния добитък, или за друг тип животни, защото се лекува по тоталността на симптомите, а не по диагнозата.
През ХХ и XXI в. няма особено голям опит по темата, най-вече защото правителствата не прилагат хомеопатията за такива цели.
Източници:
The New England Medical Gazette, Boston 1866/1
Автор: Деян Пенчев, класически хомеопат и изследовател на хомеопатията
