Началото на
хомеопатичната философия започва с Ханеман, преоткривателя на закона за
подобието. Други преди него,
най-значимият от които е Хипократ, бащата на медицината, са предсказали този
закон, но никога не са развили неговите големи възможности и неограничена му
употреба в областта на лечението.
Ханеман обаче
направи нещо повече от това да преоткрие и да разшири терапевтичния закон, а
чрез доказването и записването на симптомите на над сто лекарства, той положи
основите на обширната днес Материя Медика.
Той също така потърси
причините и изследва природните феномени относно етиологията на болестта. След много труд и проучвания той разбра,
че основните причини за всички хронични болести произлизат от това, което той
нарече трите миазма: псора, сифилис и сикоза. Те обхващат цялата човешка раса и преобладават навсякъде, където
се срещат човешки същества, но са били в по-ограничена степен в далечните
острови на Южните морета, преди бялата и жълтата раса да отидат там.
Острите
заболявания възникват предимно като изблик или остра екзацербация на един или
повече от хроничните миазми, които толкова отслабват живота или жизнената сила
на субекта, че влиянието на околната среда, инфекциите, простудяването, претоплянето,
липсата на канализация, развалената храна и вода, мръсният въздух и пр.,
допринасят за индивидуалното или епидемичното заболяване.
Един от
основните принципи на Ханеман е разпознаването и приемането на жизнената сила, тази неунищожима и вечна
енергия, която произтича директно от Божественото и оживява целия живот,
растеж, развитие и движение в Космоса. При липса на жизнена сила настъпва разлагане и смърт на телесния
организъм. Възстановяването
и растежът на организма зависят от хармоничния, непрекъснат поток на тази
жизнена енергия и всички болести са резултат от прекъсвания и смущения на
същата тази жизнена енергия. Ханеман разпозна болестни форми, които нарече неразположения,
причинени от неблагоприятни условия на живот, такива като лоша вентилация,
липса на канализация, нечиста и недостатъчна храна, лоша вода и др. Ханеман
беше първият, който оцени относителната важност на симптомите за избора на точното лекарство. Неговата техника за снемане на случая се
практикува и следва навсякъде днес в медицински болници и институции.
Ханеман е един
от първите лекари, които се застъпват за по-рационално и хуманно лечение на
психично болните; той разпозна
тясната връзка между умствените отклонения и некомпетентността с физическото
заболяване, и с необходимостта от лечение на човека като цяло. Той си представи индивидуалния организъм,
както в здраве, така и в болест, като единство от многожество сложни части и
функции, оживени и поддържани от нематериална сила.
Ханеман е
първият, който забеляза разпространението и опасността от потискането на
болестните прояви, особено когато то е свързано с потискане на кожни обриви
чрез силни адстрингенти и мехлеми с метали. Наблюдавайки тези явления той откри връзката между външните прояви
на болестта и вътрешното здраве. Затова виждаме симптомите на болестта да изчезват под действието
на хомеопатичното лекарство в посока от центъра към периферията, отгоре надолу
и в обратния ред на тяхното появяване, като последният, който се е появил, е
първият, който се излекува.
Концепциите на
Ханеман са основни принципи на психосоматичната медицина, която е най-новият
напредък в медицинската мисъл и практика на старата школа [алопатията],
доколкото Ханеман възприема умствените и емоционалните житейски реакции като
по-важните фактори за здравето и болестта, както и като най-ценните за избора на хомеопатичното лекарство в областта
на лечението.
Много отлични
статии за хомеопатичната философия са написани от редица изтъкнати
последователи на Ханеман: Бьонингхаузен, Херинг, Дънам, Робъртс, Клоуз, Кент и
много други, които са били писатели и учители по хомеопатичното учение и
практика. Д-р Джеймс Тайлър
Кент в книгата си за хомеопатичната философия добавя редица наблюдения
(по-точно дванадесет) относно реакциите на пациента след приемането на лекарството.
Те са много поучителни и ценни за тези, които практикуват стриктно
хомеопатичното предписване. Книгата
на Кент разработва и обяснява много подробно учението на Ханеман и ще заеме
своето място до Органона като голяма сила,
допринасяща и повлияваща върху насоките на медицинската мисъл относно логиката
и прогреса.
От времето на
Ханеман до Кент нямаше много идеи или усилия да се постави хомеопатията във
фокуса и обхвата на главните науки, особено на физиката и химията. Но, като се започне с Финке, първото подобно
споменаване беше направено за връзката на хомеопатичните потенции със силата на
вибрациите, рентгеновите лъчи, лъчистата енергия, радия и др. Откриването на
тези елементи и енергии отвори нови перспективи във великото царство на
физиката, променяйки научните
концепции от груб материализъм към нещо като по-толерантно отношение към фините
сили в природата и техните влияния, действащи върху невидимата, скрита равнина
на каузалността в света.
Стигайки до
нашето време [1952 г.], имаме двама изключителни мъже, които
признаха факта, че хомеопатията не може да напредне, или да бъде приета от
научните умове, докато не се установи нейното място в областта на физиката. Тези хора, д-р Чарлз Брайънт и покойният
д-р Фред Морган, направиха много, за да изяснят относителното място и силата на
хомеопатичната терапия в областта на физиката.
Новите знания
и по-лесните техники в прилагането на вибрационните сили на хомеопатичното
лекарство скоро ще допринесат за по-голяма точност при предписването и за
значително по-голямо увеличение на излекуванията. Сега е установено, че магнитните полярности и вибрационните нива
на лекарствата съответстват на полярностите и вибрациите на болестта. По този начин, когато правилното
лекарство, съответстващо на магнитната и вибрационната природа на болестта, се
даде на болен пациент, незабавно се постига равновесие с хармоничната игра на
жизнените процеси и възстановяването на телесната химия, като по този начин се
изкоренява болестта и се запазва здравето.
Тази нова
техника по никакъв начин не намалява необходимостта от търсенето на
хомеопатичния симилимум или доказването на лекарства върху здрави хора. Сега повече от всякога се нуждаем от
познания за хомеопатичната философия, които да ни водят в нашата дейност и да я
направят още по-успешна и ефективна. Така приемането на този нов напредък в хомеопатичното предписание,
основано на известни закони на физиката, ще бъде по-лесно разбрано и прието от
тези, които са пропити с научни знания. Когато нашата дейност има своите научни основи, хомеопатията ще
разпространи своята нежна и благотворна сила по целия свят, за да създаде една по-здрава,
по-добра и по-ефективна раса от мъже и жени, които да управляват света на
бъдещето в мир и справедливост.
Публикувано в списанието на Американския
институт по хомеопатия, т. 45, No. 6, юни, 1952 г.
Артър Гримър
(1874–1967) е американски хомеопат, ученик и секретар на Джеймс Тайлър Кент. От
малък той е запознат с хомеопатията, баща му и притежавал хомеопатичен комплект
за лечение, който той проучвал, и още на 8-годишна възраст предписвал хомеопатия
на околните, и проявявал желание да стане хомеопат. По-късно учи в Херинг
академията в Чикаго при Кент, където става негов ученик и сътрудник. Той му
помага при работата върху Реперториума, води негови лекции, когато Кент е зает
и му помага в хомеопатичната дейност. В последните години от живота си Кент му
прехвърля своите пациенти и той продължава да ги лекува и след смъртта му през
1916 г. Гримър практикува над 50 години в Чикаго, след това във Флорида. Бил е
президент на Международната Ханеманова асоциация, както и на Американския
институт по хомеопатия.
Превод: Деян
Пенчев
