Високи или ниски потенции в хомеопатията

Високи или ниски потенции в хомеопатията 

Деян Пенчев

Високи или ниски потенции

Високите потенции 

Високи или ниски потенции

Дискусията за потенциите в хомеопатията съществува още от времето на Самуел Ханеман (1755–1843). И до днес различни хомеопати излизат с категорични становища по този въпрос, с което често пъти объркват и пациентите, и студентите по хомеопатия.  

От една страна има хомеопати, които смятат, че трябва да се дават ниски потенции до 30С, на чести приеми. От друга страна има хомеопати, които дават най-често високи потенции от 200С нагоре, на редки приеми.

Истината е, че трябва да се използват и ниските, и високите потенции. Всеки уважаващ себе си хомеопат трябва да може да използва разнообразието от хомеопатични разреждания, а не да предписва единствено само ниски или високи потенции, или само една потенция. Изборът на потенция зависи основно от естеството и състоянието на пациента. Хомеопатичното изследване, което се прави на болния по време на консултацията и данните, които хомеопатът успее да събере и да наблюдава, служат за критерий коя точно потенция да бъде избрана. Изборът на потенция не трябва да зависи от школата или традицията на предписващия, а от обективната информация, която той получава.

Може да определим три главни критерия, по които трябва да се отсъди дали във висока или ниска потенция да се предписват лекарствата:

1. Колкото е по-остро и интензивно състоянието на пациента, толкова по-висока трябва да е потенцията.

2. Колкото е по-голямо подобието на лекарството със симптомите на пациента, толкова по-висока трябва да е потенцията.

3. Колкото е по-здрав и силен организмът на пациента, толкова по-висока може да е потенцията.

Ако няма остро, интензивно състояние, ако подобието не е голямо, а пациентът е хронично болен и с отслабен организъм – не трябва да се дават високи потенции, а такива под 200С и 30С, с продължителен прием и редовно наблюдение на случая, за да се прецени кога да се направи промяна в предписанието. Когато пациентът започне да се подобрява трябва да започне да се вдига потенцията и да се разредят дозите.

Основна грешка, която се прави е, че не се вдига потенцията, а лечението се осъществява само с една потенция, да речем 15С. Нерядко ниската потенция само облекчава повърхностно проблема, който скоро отново се завръща, докато увеличението на потенциите и по-високите потенции го излекуват напълно и задълго. Използването на ниски потенции там, където трябва да се вдигнат и да се използват по-високи, е причината все още някои хора да смятат, че хомеопатията е слаба лечебна система и че не може да излекува определени болести. А всъщност не се прилага правилният хомеопатичен метод. Главното правило, което е добре да се следва, е дадено от Джеймс Тейлър Кент:

„По-добре е да се започне с ниска потенция и да се върви по-нагоре и по-нагоре. Всяка промяна на потенцията носи ново и по-дълбоко лечебно действие“ (1).

Ако и трите посочени критерия са налични, тогава може да се даде висока потенция – 1М или 10М. В подобна ситуация може да се окажем и когато лекуваме някой пациент, но той изведнъж направи остро състояние (например травма или простуда), което няма пряка връзка с хроничния му проблем – тогава също може да се даде висока потенция, независимо че по отношение на хроничния си проблем пациентът е слаб. В този случая остротата и интензивността на новия проблем доминират над хроничния такъв, и за неговото по-бързо излекуване може да се даде висока потенция, ако има индикации за това.

В случай, когато първите два критерия са налични, но липсва третият, т.е. ако имаме остро и интензивно състояние, с голямо подобие на лекарството, но пациентът е много слаб и хронично болен, не трябва да се дава висока потенция от порядъка на 1М, 10М и нагоре, защото ще се получи силно влошаване. Тук ще свърши работа 30С и понякога 200С. Ако обаче острото състояние е развитие на хроничното състояние, трябва да бъдем предпазливи и да се прецени добре ситуацията.

В практиката могат да се наблюдават случаи, в които се помага и с ниски, и с високи потенции, и с по-чести, и с по-редки приеми. Има случаи, излекувани с 50М, както и такива с ежедневни приеми на 10М, както и такива с ниски потенции като 15С или 30С. Но ако трябва да избираме, никога не бива да даваме на случая с 10М ниска потенция – защото състоянието е изисквало висока потенция, а не ниска, и това е за благото на пациента. Ако бъде избрана ниска потенция, лечението няма да има същия ефект, ще бъде много по-слабо и бавно, и няма да има същия цялостен лечебен резултат. По същия начин, ако дадем висока потенция там, където трябва да дадем ниска – ще имаме влошаване, объркване на случая, или в най-добрия вариант нищо няма да стане. Това се получава, защото ниската енергия на пациента не може да понесе високата енергия на лекарството. Има ситуации обаче, в които енергията на пациента е толкова ниска, заспала, слаба или блокирана, че нищо не може да я събуди, освен енергията на високопотенцирано хомеопатично лекарство. Това виждаме ясно изразено в заплашителни, смъртоносни случаи, например инсулт или инфаркт, при които трябва да се даде много висока потенция, която да стимулира мощно целия организъм.

Много хомеопати не предписват по-високи потенции от 30С. Ние не знаем дали това е от незнание, страх или от сляпо следване на някаква школа, но с това те пречат на своя прогрес в хомеопатията, и най-вече лишават своите пациенти от бързо и качествено излекуване. Има редица състояния, особено остри, които не могат лесно да бъдат повлияни с ниски потенции. Такива са например високите температури, различните инфекции, възпаления, кашлици, бронхити, пневмонии и др. Ако едно състояние с висока температура може да бъде излекувано с ниска потенция за няколко дни, дори седмица и повече, с висока потенция може да се излекува буквално за ден или два, ако лекарството е точно подбрано.

Затова хомеопатичните лекарства в аптеките и търговската мрежа трябва да бъдат във всички основни потенции – от ниските до най-високите. Недопустимо е масово да са достъпни само определени потенции на лекарствата. Хомеопатите трябва да имат свободата да разполагат с повече потенции на лекарствата. Никога не бихме казали на пациента да си купи примерно Pareira 5С или Rumex 5С, ако разполагахме с 30С, 200С или по-висока потенция. Не са малко случаите, в които се дава такава ниска потенция, поради невъзможност да се набави друга, и не се вижда отчетлив резултат, а когато се даде по-висока потенция от същото лекарство, веднага започва подобрение.

Някои хомеопати приемат, че ниските потенции са за физически проблеми, а високите – за психо-емоционални. В това има известна истина, особено когато разсъждаваме от позицията на слабия или силния организъм. На един слаб организъм с физически, патологични проблеми трябва да се даде ниска потенция, докато при психичен случай трябва да се даде висока потенция. Това правило обаче не може да бъде абсолютно, тъкмо поради по-горе изброените от нас точки. Ако при всички физически проблеми даваме потенции само от рода на 5С, 9С или 15С, няма да виждаме решително подобрение, защото не само естеството на проблема определя избора на потенция, но и състоянието на пациента. Изборът на потенция се решава от индивидуалния случай, а не от схематичните правила за предписване. Реалният, конкретният случай на човека определя коя потенция да изберем и кое лекарство, а не това как по принцип процедираме.

Добрият хомеопат трябва да бъде изключително гъвкав и свободен в предписанията си. Той трябва да може да предпише както висока потенция в даден случай, така и ниска в следващия. Защото случаят определя потенцията, а не абстрактното правило. Затова хомеопатите трябва да имат свободен достъп до всички потенции и всички лекарства. Пациентите, от своя страна, трябва да бъдат подготвени за хомеопатичното лечение.

Високите потенции

Съществуват твърдения, че Самуел Ханеман е използвал единствено ниски потенции до 30С. Историята на хомеопатията обаче не потвърждава това. Ханеман е изследвал много различни потенции и през годините е използвал все по-високи разреждания. И това е напълно естествено, когато познаваме философията на хомеопатията.

Ханеман казва:

„Наличието на целебна енергия не може да бъде свързано нито с атомите на високо динамизираните [хомеопатични] лекарствени средства, нито с физичните или математичните особености на техния строеж и повърхност (с които напразно се опитват да обяснят по един материалистичен начин по-високата енергия на динамизираните [хомеопатични] лекарствени средства). По-вероятно е в навлажнената гранула или в нейния разтвор невидимо да присъства съдържащото се в лекарственото [материално] вещество разкрепостена, освободена целебна сила, която посредством нервните влакна [в човека] въздейства динамично [енергийно] върху целия организъм. И това въздействие е толкова по-силно, колкото по-освободена и нематериална е станала енергията в процеса на динамизация“ (2).

В последния период от живота си той експериментира с по-високи потенции от 30С и ако беше живял още няколко години със сигурност щеше да ги използва много повече. Самият той казва следното много важно нещо:

„Възхвалата на големите дози, подета в последно време от шепа хомеопати, се дължи на това, че те прилагат лекарства в ниски степени на динамизация (както аз самият правех преди двадесет години, защото не знаех нищо по-добро)“ (3).

Има запазени негови случаи с потенция 60С (4), а Бьонингхаузен, който е най-близкият му ученик, казва:

„На мен Ханеман многократно ми е писал, че обикновено ползва 60-то разреждане, което му предоставя всичко, което би желал; а при силно възбудими пациенти и при хронични болести той често използва много по-висока потенция и постига желания ефект“ (5).

Още през 1832 г., 11 години преди да почине, Ханеман пише:

„Веднъж приготвих динамизирано разреждане на сяра до 90-то разреждане, от което предписах една капка върху захар на възрастна, неомъжена дама, която имаше редки епилептични атаки (веднъж на 9, 12, 14 месеца), и в рамките на час след приема тя получи един епилептичен пристъп, и оттогава е напълно свободна от тях“ (6). 

Нещо повече: 

 „През 1833 г. той [Ханеман] говори по-благосклонно за по-високите разреждания, такива като 60, 150 и 300С, приписвайки им по-бързо и дълбоко, но сякаш по-кратко действие. През 1838 г. отново говори с одобрение за 50-то разреждане“ (7).

Не трябва да забравяме и LM потенциите, открити от Ханеман в последните години от живота му, за които той пише в шестото издание на своя Органон.

Ето какво още казва Бьонингхаузен:

Барон фон Бьонингхаузен

„Основателят на хомеопатията ни най-малко не се е завръщал в последните си години към материалните дози и към по-честите приеми, които бяха характерни за зората на нашата наука“ (8). 

„Някои хомеопати започнаха да разпространяват мнението, че „в последните години от живота си Ханеман отново се е завърнал към ниските разреждания и капковите дози.“ Трудно е да си представим как се осмеляват да пропагандират тази неистина толкова неоснователно и безсмислено“ (9). 

„Как Ханеман постепенно достига до използването на по-малки дози и по-високи потенции, може да се проследи в различните издания на “Materia Medica Pura”. Едва на неколцина от най-близките му приятели, към които имах щастието да принадлежа и аз, е известно какъв прогрес направи той в последните години преди своята смърт (1843), тоест десет години по-късно; затова мога с основание да заявя, че всичко, което се твърди така смело по негов адрес за релапс към ниските разреждания, е със сигурност изфабрикувана лъжа“ (10). 

„Моите дневници и обширният ми опит показват, че пациентът се възстановява по-бързо след добре подбраните високи потенции в сравнение с ниските разреждания, които често са следвани от бавно възстановяване“ (11). 

„Аз обезпечавам по-сигурни и по-бързи излекувания даже на най-остри болести с моите високи потенции (които използвам от 1843 г.), в сравнение с времето, когато прилагах по-ниски разреждания. […] Моята дълга практика и точни познание по Materia Medica ми позволяват в повечето случаи да намеря най-подходящото лекарство. Но най-малкото аз се убеждавам неизменно, че дори най-трудните за лечение болести могат да бъдат излекувани с високи потенции и че тези излекувания, особено на хроничните болести, са по-дълбоки и трайни от онези, постигнати с по-ниските потенции“ (12).

Бележки

1. Kent, J. T. Lesser Writings, The Adminstration of the Remedy. B Jain, 2014, p. 390.

2. Ханеман, С. Органон на лечебното изкуство, § 11, бел., С., 2010. Поясненията в квадратните скоби са мои – Д. П.

3. Пак там, § 276, бел.

4. Бьонингхаузен, К. Ф. Кратки трудове, II ч. Изд. Фондация Quantum, С. 2018, с. 39 и сл.

5. Пак там, с. 75.

6. Hahnemann, S. Lesser Writings. B Jain, 2013, p. 763–764.

7. Ibid, p. 765, note.

8. Бьонингхаузен, К. Ф. Кратки трудове, I ч. Изд. Фондация Quantum, С. 2018, с. 47–48.

9. Пак там, с. 161.

10. Пак там, с. 224–225.

11. Пак там, с. 68.

12. Пак там, с. 144.

Автор: Деян Пенчев

Вижте още:
Предписание и избор на потенция (Елизабет Райт Хъбард)
Философски принципи на хомеопатията
Защо е критикувана хомеопатията
За пациентите на хомеопатията