Когато хомеопатичният случай е
снет цялостно и по правилен начин, трябва да се оценят симптомите по реда на
тяхната важност.
Преди да се
направи тази преценка обаче, са от жизненоважно значение снемането на случая, начинът
и методът, използвани за получаване на симптомите на случая. Симптомите, получени без техниката на
Ханеман, са със съмнителна стойност и могат да бъдат грешни и подвеждащи. Всеки един от всички снети симптоми
трябва да представлява изложение на факти и тези факти трябва да бъдат дадени
по начина на съдебната процедура.
Пациентът
разказва своята история без да бъде прекъсван, освен ако не е бъбрив и отнесен,
тогава трябва да бъде внимателно насочван към задачата си с индиректни въпроси от
хомеопата. Директните въпроси имат тенденцията да насочват към някакъв отговор
и пациентът може да отговори без достатъчно да е обмислил своето състояние. Всеки въпрос, на който се отговаря с „Да“
или „Не“, е със съмнителна стойност. Понякога хомеопатът може да бъде принуден да зададе три или четири
индиректни въпроса, за да установи истинността или сигурността на даден
симптом. За илюстрация: за
да разбере към коя температурна група принадлежите, хомеопатът ще попита колко
сте чувствителни към студа. Как
ви влияе топлата стая? Как
ви влияе слънчевата топлина? Колко дрехи са ви нужни, за да се стоплите? Как ви влияят промените на времето? Какво може да кажете за температурата на
ръцете и краката си? По този
начин хомеопатът може да установи със сигурност към коя група принадлежи
неговият пациент. Дали е
зиморничав пациент, с недостатъчна жизнена топлина, или е топлокръвен и се
влошава от претопляне, или пък е чувствителен и към двете крайности на
температурата? Психичните и
емоционалните симптоми могат да бъдат получени по подобен начин. Колко лесно се разплаквате? Как ви влияе музиката? Как ви влияят шумът или светлината? Как ви влияе тъмнината? Колко сте неспокоен? Какво можете да кажете за паметта си? Така, когато симптомите са получени по
този начин, те са истински и надеждни и представляват факти, които могат да
бъдат съпоставени с фактите в Materia Medica.
Когато симптомите
на случая са снети правилно, тогава хомеопатът може да започне да оценява и
претегля относителната стойност на симптомите за избора на хомеопатичното
лекарство. Авторът [Гримър] следва в
своята работа общата схема за класифициране и оценка на симптомите, разработена
от д-р Джеймс Тайлър Кент, и намира този метод за логичен, бърз и най-полезен
при избора на търсеното лекарство. В този план има три класа симптоми: главни, които се отнасят до
пациента като цяло, такива като телесната му реакция към околната среда,
неговите умствени и емоционални състояния, неговите отвращения и желания,
неговите телесни секрети и течности; частни, които се отнасят до отделни органи
и части на тялото; и общи,
които са общи в доказванията на много лекарства или за много болестни състояния
(диагнозата).
Всяка от тези
три групи симптоми има три степени: първа, втора и трета. По този начин главните симптоми от първа
степен са тези, които са редки и особени, или тези, които са характерни за
лекарството. Симптомите, които
се отнасят до волята, любимите неща, неприятните неща, страховете, желанията и
отвращенията принадлежат към най-високата, или първа степен. Втората степен са тези, които се отнасят
до рационалния ум или интелект, телесните реакции към околната среда,
физическите апетити, сексуалните симптоми, телесните секрети и течности, тъй
като те се създават от организма като цяло; модалностите за времето и състоянието на влошаване и подобряване. Третата степен са общите симптоми,
открити при болести като главоболие, неразположение, треска, втрисане,
изпотяване и др., или тези симптоми, които са общи при доказването на много от
лекарствата. Общите симптоми
могат да бъдат изразени като главни симптоми на пациента като цяло, или могат
да бъдат открити в отделните части на тялото. Високата степен на частните симптоми са тези, които са редки и
необичайни, такива като възпаление с малка или никаква болка, треска без жажда,
сърбеж на кожата без обрив. Модалностите
съставляват втората степен и общите симптоми на третата степен.
Това е само едно
кратко описание на класифицирането на симптомите за избор на лекарство.
Но всички
учители и майстори, предписващи от Ханеман насам, подчертават необичайните и
редките симптоми като най-важни, тъй като те са характерни за болния пациент,
както и за лекарството, от което той се нуждае за лечението си.
Тази тема е
представяна много пъти от много по-опитни учители и практикуващи хомеопати от
мен, но ви представям моите скромни усилия и вярвам, че ще се породи дискусия
по тази много важна тема, така че всички заедно да можем да открием по-добри и
по-прости средства за постигане
на желаната цел – по-сигурен и бърз начин за намиране на симилимума.
Статия, публикувана в “The Homeopathic Recorder”, LXVII/6, Дек. 1951.
За повече информация виж Джеймс
Тайлър Кент, „Лекции по философия на
хомеопатията“, гл. 32 и 33.
Артър Гримър
(1874–1967) е американски хомеопат, ученик и секретар на Джеймс Тайлър Кент. От
малък той е запознат с хомеопатията, баща му и притежавал хомеопатичен комплект
за лечение, който той проучвал, и още на 8-годишна възраст предписвал хомеопатия
на околните, и проявявал желание да стане хомеопат. По-късно учи в Херинг
академията в Чикаго при Кент, където става негов ученик и сътрудник. Той му
помага при работата върху Реперториума, води негови лекции, когато Кент е зает
и му помага в хомеопатичната дейност. В последните години от живота си Кент му
прехвърля своите пациенти и той продължава да ги лекува и след смъртта му през
1916 г. Гримър практикува над 50 години в Чикаго, след това във Флорида. Бил е
президент на Международната Ханеманова асоциация, както и на Американския
институт по хомеопатия.
Превод: Деян Пенчев
