„Болестотворни агенти могат да засегнат само неустойчиви към тях организми и ги увреждат единствено на динамично енергийно ниво. Ако болестта е въпрос на вид бактерии и на тяхното количество, онези, които са в най-близък контакт с тях, щяха първи да бъдат засегнати. Но нещата стоят по-различно. Навсякъде има хора, които са в контакт със заразни болести, но остават здрави. Има хора, които спят на едно легло с болни от туберкулоза, или от остра стафилококова инфекция, и остават невредими. И в същото време, има хора, които живеят в здравословна обстановка, грижат се за диетата си, почиват, спортуват и т.н., и въпреки това стават жертва на различни видове заразни инфекции.
Болест възникна само когато се съчетаят две условия: присъствие
на външен болестотворен агент и вътрешна неустойчивост на пациента. Не става
дума за контакт с определени болестотворни микроби. По тази причина епидемията
никога не засяга всички в дадена област.”
„Убеждението, че болестта се причинява от бактерии, е може би една от нашите най-големите заблуди. Всички терапевтични изследвания днес се базират на тази догма. Нейно следствие е вълната от нови продукти, заляла пазара, нови лекарствени препарати, погълнали невероятно много средства, усилия, здраве и пари. Но тези изследвания са основани на погрешно убеждение и са насочени в погрешна посока. Много хора се мъчат да докажат, че ортодоксалната медицина и откритията, направени от нея, са снижили значително смъртността в целия свят, но ако се огледаме около нас, ще се убедим, че ръстът на умствените и психични отклонения е нараснал пропорционално.“
Георгос Витулкас, Хомеопатия, медицина на новото хилядолетие, изд. „Анхира“, С., 2001, с. 27, 28, 30
