„Какво може да предложи хомеопатията на младия човек за промяна на неговото бъдеще?... Защо всъщност той желае да учи медицина? […]
Ако има намерение да използва професията си на лекар, за да си осигури сладък живот, позиция в обществото или като способ за спечелване на слава или богатство, хомеопатията няма да му предложи много. […]
Ако той отговори на вашия въпрос за намеренията му за бъдещето по начин, който да ви наведе на мисълта, че гледа на болното човечество като на страдащи мъже и жени, че има изгарящо желание да им служи, да им помага да укрепват здравето си и, следователно, да бъдат по-полезни и щастливи, тогава можете да бъдете сигурни – това е стабилна основа, върху която ние можем да правим такива планове за бъдещето, в които хомеопатията ще го възнагради щедро. […]
Човек, който обмисля да посвети бъдещето си на хомеопатията, трябва да се учи от хората и да има готовност и желание да изучава философия. Той трябва да се научи да чете между редовете и да разпознава фалшивото във всеки симптом, който му дава пациентът. Той трябва да притежава усет за истинските стойности. […]
Хомеопатията предлага живот в служба на човечеството. Тя е единственият лечебен метод, които неизменно води болния човек по пътя към излекуването. Ние трябва да помним, че ако има несполуки, те се дължат на нашите грешки, а не на хомеопатията. Колкото повече знаем за нашия инструментариум, толкова по-добре ще го ползваме. […]
Всеки трябва да реши сам за себе си дали да се заеме с хомеопатия, съобразно намеренията си в каква област да развива своята жизнена дейност. Ако го води амбиция за финансови печалби, по-добре е да не поглежда към хомеопатията. Хомеопатията е принцип, а принципите не позволяват компромис с лоялността и почтеността. Ако човек носи в сърцето си желанието да служи, славата и богатството сами ще го открият, а също и огромното удовлетворение, че дарява клиентите си със здраве по най-безопасния, мек и бърз начин на лечение. […]
Какво бъдеще ще ти даде хомеопатията ли? Млади човече, помисли какво ти си готов да дадеш на хомеопатията!“
Ако той отговори на вашия въпрос за намеренията му за бъдещето по начин, който да ви наведе на мисълта, че гледа на болното човечество като на страдащи мъже и жени, че има изгарящо желание да им служи, да им помага да укрепват здравето си и, следователно, да бъдат по-полезни и щастливи, тогава можете да бъдете сигурни – това е стабилна основа, върху която ние можем да правим такива планове за бъдещето, в които хомеопатията ще го възнагради щедро. […]
Човек, който обмисля да посвети бъдещето си на хомеопатията, трябва да се учи от хората и да има готовност и желание да изучава философия. Той трябва да се научи да чете между редовете и да разпознава фалшивото във всеки симптом, който му дава пациентът. Той трябва да притежава усет за истинските стойности. […]
Хомеопатията предлага живот в служба на човечеството. Тя е единственият лечебен метод, които неизменно води болния човек по пътя към излекуването. Ние трябва да помним, че ако има несполуки, те се дължат на нашите грешки, а не на хомеопатията. Колкото повече знаем за нашия инструментариум, толкова по-добре ще го ползваме. […]
Всеки трябва да реши сам за себе си дали да се заеме с хомеопатия, съобразно намеренията си в каква област да развива своята жизнена дейност. Ако го води амбиция за финансови печалби, по-добре е да не поглежда към хомеопатията. Хомеопатията е принцип, а принципите не позволяват компромис с лоялността и почтеността. Ако човек носи в сърцето си желанието да служи, славата и богатството сами ще го открият, а също и огромното удовлетворение, че дарява клиентите си със здраве по най-безопасния, мек и бърз начин на лечение. […]
Какво бъдеще ще ти даде хомеопатията ли? Млади човече, помисли какво ти си готов да дадеш на хомеопатията!“
Д-р Хърбърт Робъртс (1868–1950), Принципите и изкуството на лечение с хомеопатия (1936), гл. I.
Хърбърт Робъртс е голям американски хомеопат от първата половина на 20-ти век. Той завършил Хомеопатичния медицински колеж в Ню Йорк, а по време на Първата световна война бил медицински офицер на военни кораби. През 1923 г. е президент на Международната Ханеманова асоциация (International Hahnemannian Association), а от 1927 до 1934 г. е редактор на известното списание Homoeopathic Recorder. Той е автор на повече от 5 книги, 117 статии и 27 редакторски статии.
Вижте още: Аспиринът.
