Индианските лечители и шамани са известни с това, че са имали големи успехи в лечението на много здравословни проблеми. Векове наред те са използвали местните билки и растения, за да лекуват най-различни заболявания и наранявания, като са натрупали голям опит и умение в лечителската практика.
Индианските лечители са използвали корените, стъблата и листата на растенията, като най-често са ги варили, а понякога и са ги накисвали, според нуждата и вида на използваното растение. Преценявали са какво количество и колко пъти от лечебната течност да се пие през деня, спрямо състоянието и проблема на болния. Понякога, когато билката е била много силна, са давали само щипка от нея, или са я втривали в кожата. Понякога са давали да се сдъвче само коренът, или растението да се запали и димът да обгърне и да се вдиша от болния. Лечебните им практики са били свещени ритуали и церемонии по обгрижване и изцеление на болния, като са изисквали и неговото съзнателно участие в тях, например нерядко той е трябвало да гладува и да пости няколко дни.
Списъкът съдържа някои от най-значимите билки
и растения, използвани от векове от северноамериканските индианци, които
присъстват и в хомеопатията като хомеопатични лекарства, и се използват за
същите или подобни проблеми. Те растат и на други места по света, но някои от тях са характерни за Северна Америка, като ехинацеята например.
Achillea
millefolium
Artemisia
vulgaris
Arum
maculatum
Arum
triphyllum
Baptisia
tinctoria
Cactus grandiflorus
Capsicum
Caulophyllum
Ceanothus
americanus
China
Cimicifuga
Cina
maritima
Digitalis
Echinacea
Gelsemium
Guajacum
Hamamelis
Hydrastis
Hypericum
Ipecacuanha
Iris
versicolor
Laurocerasus
Ledum palustre
Lobelia inflata
Phytolacca
Rumex crispus
Sambucus
nigra
Sanguinaria
Sarsaparilla
Solidago
Tabacum
Uva ursi
Verbascum
Viburnum
Xanthoxylum
Например
едно традиционно индианско лечебно растение е било Caulophyllum (женски
корен). Изследователите пишат, че индианките са го използвали при
менструални и родилни болки; има информация, че е използвано от племето
оджибве. – Друго растение, което са използвали за същите цели, е било
Cimicifuga, наречено дори "корен на индианката".
Lobelia,
или индианският тютюн, е друго традиционно индианско растение, използвано при различни спазми, включително и при дишане, както и за
предизвикване на повръщане. Чероки, ирокези и други племена са го
ползвали за такива и други проблеми.
Ledum
е също индианска билка, използвана например от племето чипеуа при
различни рани, язви и изгаряния. Племето крий пък я използвали и при
болести на белия дроб.
Sanguinaria,
кървавият корен, е култово индианско растение, използвано например за
получаване на червения цвят при бойната окраска на кожата, а също и за
редица болести, сред които пневмония, круп, ревматизъм, повръщане и др.
Arum triphyllum, или индианска ряпа, е използвано при най-различни проблеми, включително като болкоуспокояващо.
Baptisia e използвана от крий при отпадналост, сънливост, начало на разболяване, треска и пр.
Rumex,
лападът, е също широко използвано растение от индианците, като например
сиуксите са го ползвали за редица проблеми, сред които кожни обриви.
* * *
„Преди идването на белите,
коренните американски шамани са лекували по един забележителен начин болестите
и нараняванията, с които били свикнали в продължение на много години. Но
европейците донесли нови болести, като едрата шарка, които се
разпространили бързо сред хората и хванали лечителите неподготвени…
Болестите
ги залели като унищожително наводнение, отнемайки хиляди индиански животи…
Трябвали им години, за да се почувстват сигурни в лечението на непознати
дотогава за коренните американци заболявания, като рак, диабет, сърдечни
проблеми и ментални увреждания.“
Томас Майлс, Подиграващият
враните. Шаманска мъдрост и сила. Изд. „Шамбала“, С., 2012 (с лека редакция)
Литература
Emory Dean Keoke, Kay
Marie Porterfield. American Indian
Contributions to the World. Medicine and Health. Facts On File, Inc., 2005.
Virgil V. Vogel. American
Indian Medicine. University of Oklahoma Press, 1970.
Томас Майлс, Подиграващият враните. Шаманска мъдрост и сила.
Изд. „Шамбала“, С., 2012.
Франс Вермюлен. Призма и Синоптична Материя Медика 2. Изд. „Хомеохелп“.
Автор: Деян Пенчев
