„Съзнанието и волята определят вътрешното състояние на
човека, което се изразява с външни прояви. Докато човек живее правилно,
грижейки се за ближните си, той ще е невъзприемчив към болестта. Но когато
човек започне да действа под влияние на своето неправилно, лъжливо мислене,
тогава започват и външните прояви, съответстващи на вътрешното му състояние.
Каквито са волята и съзнанието, такива ще бъдат и външните прояви. Постъпките
на човека и неговото поведение винаги се отразяват върху неговото физическо
тяло, защото са едно цяло с него. Освен това, постъпките на всеки човек,
неговото отношение към доброто и злото, формират тази аура, в която живее
цялото общество и която, на свой ред, влияе върху живота на всеки човек
поотделно“ (106).
„Състоянието на човешкия ум и състоянието на човешкото тяло определят възприемчивостта на отделния човек към дадена болест, която зависи от стремежа му към злото, от лъжливите представи и неправилно поведение“ (107).
„Състоянието на човешкия ум и състоянието на човешкото тяло определят възприемчивостта на отделния човек към дадена болест, която зависи от стремежа му към злото, от лъжливите представи и неправилно поведение“ (107).
„Болестите съответстват на привързаностите
на човека и тези външни болестни проявления са отражение на вътрешния му свят.
Човек, например, ненавижда своя съсед и заради тази ненавист е готов да наруши
всички библейски заповеди, това вътрешно състояние външно се проявява с
определена болест. Всички съществуващи на Земята болести, остри и хронични, са
отражение на вътрешното състояние на човечеството. В болестта на конкретния
човек се отразява неговото собствено вътрешно Аз“ (108).
Джеймс Тейлър Кент (1849–1916), Лекции по философия на хомеопатията, С., 2011.