Астрофизиката
е съвременно разширение на физиката и химията, включващо в своята сфера радионауката
и малко по-далечната биология. Всички те обаче изтъкват пълното единство на Космоса, действащ под
един закон. Тези науки също
ни учат на тясното взаимодействие и връзката между неизмеримо голямото и
безкрайно малкото в цялата природа. Най-могъщото слънце, танцуващо из дълбините на Космоса, и
най-малкият атом, въртящ се около централното ядро, се създават и управляват от
една и съща интелигентност и сила, идваща от Създателя.
Взаимообменът
между енергията и материята, както и хармонията и действията зад постоянния енергиен
поток, и промяната, участваща в еволюцията на целия растеж и развитие, голямо
или малко, които протичат във времето и пространството в целия вселенски ред,
предизвикват нашето удивление и възхищение. Маршът на планетите около Слънчевото кълбо, и Земята, въртяща се
около оста си, ни предоставят измеримите мерки на времето, сезоните и циклите,
извеждайки светлината от тъмнината, узрявайки покълналите семена на растения,
дървета, плодове, цветя и зърно, за да дадат субстанция и красота на нашата околна среда, за всяка една
наша нужда.
Феноменът на
циклите е свързан с много от мистериите на живота, включително с цикъла на
самия живот, с циклите на редовно повтарящите се природни явления, например
годишните метеорни потоци, когато Земята преминава през определени знаци на
зодиака: в Лъв през август, в Скорпион през ноември, както и регулярното появяване на скакалците, в разрушителни
количества, на всеки седемнадесет години. Дори в разрушителната страна на природата има цикли, например цикли
на земетресенията, цикли на торнадата, цикли на епидемичните болести, цикли на
войните, цикли на икономическите депресии, цикли на слънчевия максимум от петна
на всеки дванадесет години, съответстващи на възврата на планетата Юпитер. Известно е, че всички тези цикли
съвпадат с определени позиции и взаимоотношения между Слънцето и планетите в
зодиака, заедно с тяхното мунданно положение по отношение на Земята. Дори циклоните в историята могат да
бъдат предсказани от тези, които са опитни в науката за мунданната астрология.
Лекарят обаче
е по-загрижен за феномените на планетарното и слънчевото действие, засягащи
живота, растежа и здравето на растителния, животинския и човешкия живот,
колективно и индивидуално. Хипократ,
бащата на медицината, забелязва, че много видове треска и остри заболявания
протичат, прогресират или намаляват съобразно фазите на Луната. Периодът на
бременност при човешкото същество съответства почти изцяло на продължителността
от девет лунни месеца, от момента на зачеване до момента на раждане. Голяма част от морския живот съответства
на възврата на Луната, както и на приливите и отливите на океаните и моретата,
навсякъде по Земята. Някои
растения растат и виреят по-добре при нарастваща, ярка Луна, например тези, които растат над земята,
като царевица и други зърнени култури и храсти, докато така наречените
кореноплодни култури, като картофи, моркови, ряпа и др., дават повече плод,
когато покълнат и се отглеждат при намаляваща, потъмняваща Луна. Така наречената масова психоза се
повлиява и е дори управлявана от планетарния закон. Престъпленията, в които има насилие и жестокост, ще съвпаднат с
някой неблагоприятен аспект на планетата Марс. Самолетните катастрофи, при които има пожар и падане, и при които
причина е внезапната повреда на механичните части, ще намерят точно тези дни и
това време, които са силно белязани от планетите Уран и Сатурн. Времето, т.е. моментът, когато човек се
разболява, със сигурност ще покаже природата, развитието и завършека на
заболяването, на този, който е обучен в звездната наука. Всъщност всички критични години и
събития в живота на човека могат да бъдат предсказани, тъй като са отпечатани,
чрез променящата се игра на планетите, в неговата рождена карта, или хороскоп,
през целия му живот.
Всичко това звучи като сляпа съдба,
която се люшка без съпротивление по пътя си, но това е вярно само за животното
и за низшия клас хора, които се подчиняват на животинските импулси и подтици на
своята природа. Еволюиралият човек, който управлява своята воля с
интелигентност и в съответствие с висшите закони на божествения ред, може да
промени или напълно да избегне неблагоприятните звездни сили. Еволюиралият човек
се е научил да се предпазва от яростта на стихиите, както и от опустошенията на
епидемиите и глада, и може да избегне повечето от застрашителните злини в
рождената си карта, като изгради здравето и устойчивостта си, като избягва
злополуките и неутрализира разрушителните сили около себе си, с правилно мислене
и живот, заедно с приемането на хомеопатичното лекарство.
Човек се разболява, когато
жизнената му сила тече срещу хармоничния поток на Космоса. Независимо дали
става дума за преумора, инфекция или погрешен начин на живот като причинен
фактор, най-ефективното средство за възстановяване на хармоничния поток на
жизнената сила на индивида е хомеопатичното лекарство. Това е най-мощната и
сигурна сила, открита досега, която може да създаде ред и хармония там, където
господстват хаос и безпорядък. Преходът от здраве към болест, и обратно, е
много прост и незабележим процес; обръщане на посоката, или възпрепятстване на
постоянния поток на жизнената енергия, е промяната, която предхожда всяко
химическо или физическо изменение в клетките или тъканите на телесния
организъм. Веднага след взимането на хомеопатичното лекарство полярността [равновесието] се нормализира; това
означава, че посоката на жизнената сила тече в хармония с космическия ред, и
резултатът е здраве. Следователно, при заболявания, излекувани с хомеопатично
лекарство, често наблюдаваме следното: симптомите изчезват в обратния ред на
появата им и от центъра към периферията, отгоре надолу и т.н. (законът на
Херинг).
Някои от
нашите най-способни лекари и учени са се опитали да обяснят фините сили, с
които хомеопатията се занимава, чрез посредничеството на висшата физика,
органичната химия и биология, надявайки се по този начин да събудят интерес в
умовете на хората, принадлежащи към доминиращата група лечители. Факт е, че тези науки са направили някои
стъпки, които биха могли да им позволят да си представят хомеопатичните
концепции за живота и болестта, както и тяхното лечение.
Физикът,
говорейки за малкия размер на атома (който може да бъде измерен с около 1/3000
от дължината на вълната на жълтата светлина), също така заявява, че подобието е
значително, тъй като дължината на вълната грубо показва размерите на
най-малкото зрънце, което все още се разпознава под микроскопа. Така
ще се види, че едно такова зрънце все още съдържа милиони атоми. Лорд Келвин беше казал, че: „Ако можете
да вземете молекулите от една чаша вода, след това да изсипете съдържанието на
чашата в океана и да разбъркате океана старателно (кой би го направил обаче,
той не каза), така че да разпределите тези молекули равномерно по всички морета, ако тогава вземете чаша вода, откъдето
и да е, извън този океан, ще намерите в нея около сто от вашите първоначални молекули.“ Защо тогава са всичките подигравки за
най-малката потенция и доза в хомеопатията? Досега физикът е направил крачка в доказването, че в
най-миниатюрните неща във Вселената се крият сили с неочаквана пропорция и експанзия,
както се вижда от деленето на атома.
Биологът също
е разкрил някои много осветляващи, но все още необясними факти за изследването
на някои от миниатюрните неща, близки до ядрото и експресията на живота, както
и в дискусията за гена, тази микроскопична група от специализирани атоми, която
носи в малкия си размер мистериозната, но мощна способност да предава с векове напред,
без промяна, наследствените черти и сходството на вида и индивида. Единствено чрез мощната радиация тези
мънички, потентни резервоари на силата могат да променят своята природа, или да
се отклонят от фиксирания модел на своето съществуване и предназначение, или когато, повлияно от мощно рентгеново
или радийно лъчение, се появи състоянието, известно като мутация, което
нарушава фиксирания модел на тяхната природа, за да произведе нетипични и други
форми и черти в наследствената линия.
Колкото повече
се запознаваме с науките, свързани с хомеопатията, толкова повече ще бъдем
сигурни, че хомеопатичната истина рано или късно ще бъде призната и приета като
неизменен закон на лечението. Но е добре да помним, че тези науки все още се развиват и добиват
нови познания. Тридесет
години преди откриването на рентгеновите лъчи имаше напълно различен възглед
относно свойствата и същността на материята, както органична, така и
неорганична. С развитието на
квантовата теория, първоначално предложена от Макс Планк през 1900 г. и развита
през 1926 г. от Валтер Хайтлер и Фриц Лондон, много неясни неща се изясниха,
свързани с материята и енергията.
Но има много
неща, свързани с хомеопатията, които съществуват и действат извън и отвъд
властта на физиката и химията, докато биологията, от своя страна, засяга само
някои от краищата на темата. Имам предвид волята и съзнанието на човека, както и доминиращата
жизнена сила, излъчвана от Създателя, без която телесният организъм щеше да
бъде просто една маса от разлагаща се материя, превръщаща се в неодушевена
субстанция. Единственото
общо нещо за всички е тяхното съответствие със закона и реда, което само по
себе си е координирано въздействие към единство на целта, за общото благо. Тъй като нашето зрително поле се разширява,
ние се издигаме до по-високи перспективи, с по-широки хоризонти, за да ни се даде
осъзнатост за могъщите невидими сили, действащи без търкания или пречки в материалната
вселена. Всичко създадено е
за взаимна цел и ползване. Растението
расте, поглъща и пречиства минерала, за да се използва от по-високо развитото и
надарено животно, включително от човека, а животното се жертва за целите на
човешките нужди и развитие. И
накрая, човекът, над когото е само Бог, трябва да се откаже от своите
инстинктивни желания, за да може да има духовен растеж и духовна стойност,
което му позволява да служи на другите от своя вид, които са по-малко щастливо
надарени. Така се движи през
времето и пространството великият цикъл на универсалния ред, всемогъщ и вечен,
създавайки по-малките цикли на пертурбацията и промяната, на еволюцията и
развитието на видове и раси от растения, животни и хора. Това е само един мимолетен възглед за
материалната природа, за царството на следствията. В невидимото царство на причинността [причинния свят] живеят
истинските и постоянни ценности, оттам произхождат интелектуалното развитие,
артистичните съвършенства и духовните постижения.
Хомеопатията
действа както на материалния план, където се отпечатват всички физически
промени и следствия, така и навлиза дълбоко в невидимото царство на
причинността, където само философските концепции могат да ни направят
съзнателни за нейните мощни и мистериозни дела.
Статия, публикувана в “The Homeopathic Recorder”, LXIX/7, януари 1954.
Превод: Деян Пенчев
