Фридрих Ницше за лекаря

"Бъдещето на лекаря. – Днес няма друга професия, която да допуска по-високо степенуване от тази на лекаря; именно след като и на лекарите на духа, на така наречените душелечители, е забранено да упражняват заклинателното си изкуство под аплодисментите на публиката, а образованият човек изобщо ги отбягва. И все пак връхната точка в хуманитарното образование на лекаря сега не е постигната, макар да познава най-добрите нови методи и боравейки с тях, да съставя умело онези крилати заключения, изведени от въздействията към причината, прославила диагностиците. 

Освен всичко това лекарят трябва да притежава: сладкодумие, и с него да предразположи всеки индивид така, че накрая да го накара да излее сърцето си; да е мъжествен до степен, че самата му поява да прогонва малодушието (червоеда на всички болни); да е гъвкав като дипломат и да посредничи между такива, които се нуждаят от радост, за да оздравеят, и такива, които трябва (и могат) да зарадват други, за да се излекуват; да може с прозорливостта на полицейски инспектор и на адвокат да надникне в тайните на душата, без да ги издава. 

Накратко, сега един добър лекар се нуждае от таланта и предимствата, произтичащи от изкуствата на всички останали категории на професии: въоръжен така, той вече е в състояние да стане благодетел на цялото общество като увеличава броя на добрите дела, на духовните радости и на плодотворните резултати, като предпазва от лоши помисли, намерения, подлости (чийто отвратителен източник е тъй често коремът), като създава една аристокрация на тялото и на духа, като добронамерено пресича пътя на всички така наречени душевни терзания и угризения на съвестта: едва тогава той ще се превърне от медик в Спасител, без да е необходимо да извършва чудеса, но и без да допуска да го разпъват на кръст."

Фридрих Ницше, "Човешко, твърде човешко", 1878 г. 

* Фридрих Ницше (1844–1900) е немски философ, който се е лекувал с хомеопатия. Известно е, че през 1877 г. Рихард Вагнер му препоръчва д-р Ото фон Шрьон и Ницше приема лекарства от него (Изт.).