"Бъдещето на лекаря. – Днес няма друга професия, която да
допуска по-високо степенуване от тази на лекаря; именно след като и на лекарите
на духа, на така наречените душелечители, е забранено да упражняват
заклинателното си изкуство под аплодисментите на публиката, а образованият
човек изобщо ги отбягва. И все пак връхната точка в хуманитарното образование
на лекаря сега не е постигната, макар да познава най-добрите нови методи и
боравейки с тях, да съставя умело онези крилати заключения, изведени от
въздействията към причината, прославила диагностиците.
Освен всичко това
лекарят трябва да притежава: сладкодумие, и с него да предразположи всеки индивид
така, че накрая да го накара да излее сърцето си; да е мъжествен до степен, че
самата му поява да прогонва малодушието (червоеда на всички болни); да е гъвкав
като дипломат и да посредничи между такива, които се нуждаят от радост, за да
оздравеят, и такива, които трябва (и могат) да зарадват други, за да се
излекуват; да може с прозорливостта на полицейски инспектор и на адвокат да
надникне в тайните на душата, без да ги издава.
Накратко, сега един добър
лекар се нуждае от таланта и предимствата, произтичащи от изкуствата на всички
останали категории на професии: въоръжен така, той вече е в състояние да стане
благодетел на цялото общество като увеличава броя на добрите дела, на духовните
радости и на плодотворните резултати, като предпазва от лоши помисли,
намерения, подлости (чийто отвратителен източник е тъй често коремът), като
създава една аристокрация на тялото и на духа, като добронамерено пресича пътя на всички така наречени
душевни терзания и угризения на съвестта: едва тогава той ще се превърне от медик в Спасител, без да е необходимо да извършва чудеса, но и без да допуска
да го разпъват на кръст."
Фридрих Ницше, "Човешко, твърде човешко", 1878 г.
* Фридрих Ницше (1844–1900) е немски философ, който се е лекувал с хомеопатия. Известно е, че през 1877 г. Рихард Вагнер му препоръчва д-р Ото фон Шрьон и Ницше приема лекарства от него (Изт.).
* Фридрих Ницше (1844–1900) е немски философ, който се е лекувал с хомеопатия. Известно е, че през 1877 г. Рихард Вагнер му препоръчва д-р Ото фон Шрьон и Ницше приема лекарства от него (Изт.).