2 юли 2013 г.

Хомеопатия и френология

Самуел Ханеман (17551843), бащата на хомеопатията, и Франц Йозеф Гал (17581828), бащата на френологията, имат много общи неща помежду си.

През 17771779 г. Ханеман учи медицина във Виенския университет, а през 1781 г. в същия университет и Гал завършва своето медицинско образование. Известно е, че във Виена Ханеман е бил много близък приятел с ректора на университета Йозеф фон Кварин, който е бил и личен лекар на кралица Мария Тереза и император Йозеф II.

И Ханеман, и Гал са привлечени от идеите на известните виенски лекари Жерард ван Свитен и Антон фон Щорк, които са си сътрудничили с Максимилиан Щол, чийто студент е бил Гал. През 1777 г. Щол за пръв път описва рака на жлъчния мехур. 

През 1810 г. Ханеман издава своето основополагащо съчинение за хомеопатията Органон на лечебното изкуство, а през същата година Гал завършва своя фундаментален труд за френологията Анатомия и физиология на нервната система, като цяло, и на мозъка, в частност, с наблюдения върху възможността за установяване на няколко интелектуални и морални предразположения на човека и животното, по формата на техните глави, в който взима участие неговият знаменит ученик Йохан Спурцхайм. През същата 1810 г. излиза и научното съчинение на Гьоте Теория на цветовете, в което той предлага нова теория за светлината. Трудът на Гал е публикуван през 1819 г., когато излиза и второто, ревизирано издание на Органона на Ханеман.

Във Виенския университет, където са учили и двамата, са учили и Франц Месмер до 1759 г., Парацелз два века по-рано, а през 1799 г. и Спурцхайм

И двамата изживяват последните си години в Париж. Гал умира през 1828 г., когато излиза първото издание на другото голямо съчинение на Ханеман Хронични болести, а Ханеман – на 2 юли 1843 г.

Има и значима връзка между теориите на хомеопатията и френологията, която трябва да бъде обект на самостоятелно изследване.

Автор: Деян Пенчев

Самуел Ханеман
Франц Йозеф Гал