1 януари 2017 г.

Ърнест Фарингтън – живот, отдаден на хомеопатията



Биография
Творчество
Клинична Материя Медика
Сравнителна Материя Медика
Терапевтични показатели за някои общи болести
Малки съчинения
Хомеопатични случаи на Фарингтън
Заключение
Литература




          Големият хомеопат д-р Ърнест Фарингтън (1847–1885) умира само на 38 години, но и до днес е жив със своите научни трудове по хомеопатия. Притежаващ изключителна ерудиция, както в хомеопатията, така и в медицината, той се е стремял да издигне на висота хомеопатията в очите на своите съвременници. Като професор в един от най-големите хомеопатични колежи в Америка, той е бил уважаван от студентите, колегите и пациентите си заради своя голям професионализъм, всеотдайност и ентусиазъм в хомеопатията.
Фарингтън остава в история на хомеопатията като първия, който прави опит да класифицира хомеопатичните лекарства в три отделни групи: лекарства от минералното царство, растителното царство и животинското царство. Заедно с това е автор на изключително ценен учебник по Материя Медика, както и на една сравнителна Материя Медика, която и до ден днешен си остава най-доброто съчинение в тази област. Следващите редове посвещаваме на неговата личност, с поклон и признателност.

Биография
Д-р Ърнест Фарингтън е роден на 01.01.1847 г. в Ню Йорк, САЩ. От малък проявява силен интерес към науките и бил надарен с любознателност, голяма памет и бърза схватливост. Завършва с отличие класическото си образование във Филаделфия, след което, на 19-годишна възраст, започва да учи в Хомеопатичния медицински колеж във Филаделфия, Пенсилвания, а на следващата година се прехвърля в новосъздадения Медицински колеж „Ханеман“, където се дипломира през 1868 г. Веднага започва работа в същия колеж като лектор по съдебна медицина, патология и диагностика. През 1871 г. се жени и има четири деца, трима сина и една дъщеря. Единият от синовете му, Харви Фарингтън (1872–1957), също става известен хомеопат.
От 1872 г. е член на Американския институт по хомеопатия, а от 1874 г. става професор по Материя Медика и оглавява катедрата по хомеопатична Материя Медика в Медицинския колеж „Ханеман“. През 1884 г. Института го включва в своя колектив по съставянето на Енциклопедия на лекарствените патогенези. Редактор на сп. Ханеманов месечник (Hahnemannian Monthly). Бил е последовател на шведския мистик и философ Емануел Сведенборг.
Умира на 17.12.1885 г., на 38 години, от продължителен бронхит. Преди да почине, когато неговите приятели поискали да повикат известен алопатичен лекар да го прегледа, отказал отвръщайки: „Ако трябва да умра, искам да умра като християнин“.
Фарингтън е бил много уважаван от своите колеги и е имал славата на изключителен учител по хомеопатия. Той е ученик, колега и близък приятел на големия хомеопат Константин Херинг (1800–1880), също роден на 1 януари като него. Колко голяма е била личността и ерудицията на Фарингтън разбираме и от думите на Херинг, който в края на живота си казва: „Когато аз си замина, Фарингтън трябва да довърши моята Материя Медика“ (Korndoerfer, A.).

Творчество
Фарингтън е автор на книгите Клинична Материя Медика (Clinical Materia Medica), Сравнителна Материя Медика (Comparative Materia Medica), Терапевтични показатели за някои общи болести (Therapeutic Pointers to Some Common Diseases) и сборникът със статии Малки съчинения и терапевтични съвети. Стилът му се характеризира с ясен, точен и съдържателен език. От съчиненията му се вижда как се е посветил изцяло на хомеопатията и как я защитава с ерудиция и висок интелект.

Клинична Материя Медика
Това е най-популярната книга на Фарингтън, неговият шедьовър. Тя излиза две години след смъртта му, през 1887 г., и представлява сборник от негови лекции, изнесени пред студентите по хомеопатия в Медицинския колеж “Ханеман“ и допълнени с материали, взети от публикации в различни списания, както и от собствените му ръкописи. Лекциите разглеждат основно големите хомеопатични полихрести и различни други лекарства.
Тази книга е особено важна с това, че Фарингтън за пръв път в историята на хомеопатията прави опит да систематизира хомеопатичните лекарства в три отделни семейства: лекарства от минералното царство, растителното царство и животинското царство. Проникновените му изследвания в тази област дават насока на следващите хомеопати да направят свои собствени открития, като сред тях са тези на Ян Шолтън и Раджан Шанкаран.
Много може да се каже за достойнствата на тази книга, но тук ще дам само един пример от началото на първа лекция:

„Много от животинските отрови се отличават с насилие и интензивност на своето действие, както и с решителните промени, които предизвикват структурно и функционално в организма. Кръвта често се изменя по съдържание и качества. Нервната система страда и дори по-нисшите тъкани са засегнати. Цялата тенденция на тези лекарства е да продуцират заболявания, които никога не са от астеничен характер и винаги са в разрушителна форма, и по такъв начин имат склонност както към местна, така и към обща смърт на тялото. []
Вие ще откриете също така, че тези животински отрови са склонни да засягат ума, особено емоциите. Те събуждат най-нисшите черти в човешката природа и създават състояние, което е истински шокиращо. Някои от тях събуждат най-неприличната и нечиста похот, най-бурния гняв и страсти от същото естество. Така ние може да открием, че много от тези лекарства са подходящи за хора, обхванати от лудост, независимо дали тя е резултат на функционални или органични церебрални изменения, и независимо дали е отражение на неизправности в телесните функции“ (Farrington, Clinical Materia Medica).

Това е задължителна книга за всеки хомеопат, а нейното преиздаване продължава и до днес.

Сравнителна Материя Медика
Това е една от малкото книги, които се занимават с компаративния анализ в хомеопатията. Диференциалната диагноза между лекарствата е едно от най-трудните неща в тази наука и изисква огромни и точни познания по Материя Медика. Колкото повече знания и умения има един хомеопат в тази област, толкова по-успешен лечител ще бъде той, затова съчиненията и изследванията тук са особено полезни и значими.
Самият Фарингтън казва:

„Ние трябва да определим кои лекарства си подхождат, и кои не. Трябва да знаем защо някои лекарства, макар и да са сходни по симптоми, са несъвместими едно с друго. Трябва да различаваме лекарствата, които са антидоти, и другите, които са комплементарни. Тогава може би ще бъдем по-добре подготвени да систематизираме Материя Медика, да я резюмираме без насилие и да я поставим там, където й е мястото – като корона на науката“ (Farrington, Comparative Materia Medica, Introduction).

Книгата е много богата на информация и така структурирана, че да е удобна за ползване. Състои се от пет части, като първата разглежда различни заболявания и най-подходящите лекарства за тях, сравнени и диференцирани едно с друго, като са показани не само разликите, но и кои следват добре едно след друго.
Така например, при образуване на абсцеси, циреи и пъпки откриваме веригата: Bell.Hep.Merc.Sil.Sulph. Belladonna използваме веднага в началото на възпалението, когато има внезапна, бурна поява на симптоми, искряща червенина, пулсиране и тенденция за бързо нагнояване. Ако в този момент се даде лекарството, то ще спре гноеобразуването, ще охлади възпалението и целият процес ще утихне и няма да се разрасне. Ако обаче Bell. не помага и възпалението нараства, съпътствано с остри, пулсиращи, боцкащи болки и зиморничавост, тогава трябва да се даде Hepar. Ако обаче и това не сполучи (което става най-вече поради зле подбрана потенция и честота на приема), и вече имаме образувала се бяла гной, трябва да включим Mercurius. Той ще редуцира гнойта и ще приведе процеса към оздравяване. Не успее ли обаче да го направи, абсцесът отказва да се лекува, а гнойта продължава да се събира и да расте тъмна и зловонна, тук трябва да приложим упорито Silicea. Накрая, когато и нейното действие привърши, прибяването на една или две дози Sulphur ще е нужно, за да се поднови действието на Sil. В този процес не трябва да забравяме и действието на Calc-s., ако е необходима във фазата на редуциране на гнойта.
Втора част на книгата е за сравнение само между две лекарства, като например Aloe и Sulphur, Apis и Belladonna, Causticum и Phosphorus, и др.
Трета част разглежда лекарства от една група помежду им, като Фарингтън се е концентрирал главно върху групите на Калиевите и Меркуриевите лекарства.
Четвърта част се занимава подробно с това как лекарствата Apis, Cantharis, Lachesis, Pic-ac., Sepia и Tarentula намират прилики и отлики с други лекарства поотделно. Това е изключително интересна и полезна част от книгата, в която богато са изложени множество симптоми и връзката им с други лекарства от Материя Медика.
Пета част представлява бързи терапевтични съвети за справка в остри ситуации. Тук са разгледани редица заболявания, от анемия до херпес, заедно с лекарствата, които могат да помогнат за тях и тези, с които можем да сравним основното лекарство.
Сравнителната Материя Медика на Фарингтън е изключително полезна и богата на информация книга, която ще бъде от голяма помощ за хомеопата, който иска да задълбочи своите познания, но за напълно начинаещия може би ще бъде трудно разбираема.

Терапевтични показатели за някои общи болести
Това е сборник с различни заболявания и техните показани лекарства, като голяма част е взета от Сравнителна Материя Медика, но има и доста други неща. Полезен и удобен наръчник.

Малки съчинения
Малки съчинения и терапевтични съвети представлява компилация от статии и хомеопатични случаи на Фарингтън, като тук отново виждаме колко богата и ерудирана е била неговата мисъл. Книгата съдържа повече от 40 статии, публикувани в различни хомеопатични списания, както и над 30 различни клинични случая, излекувани от него.
Особен интерес представляват статиите: Хомеопатията като наука (Homeopathy as a Science), Дискусия за лечението на интермитентната треска (Discussion on the Treatment of Intermittent Fever), Динамизирането на лекарствата (Dynamization of Drugs) и Предложение за една Образцова Материя Медика (Suggestion for A Model Materia Medica), която съдържа подробна картина на лекарството Nux vomica.
Книгата съдържа няколко доказвания на лекарства от Фарингтън, като например Natrium phosphoricum, Salicylic acid, Lac caninum, Linaria vulgaris и др. Особено важни са също и статиите за задна хрема, за неврастения в лумбало-сакралната област, за атрофия при пеленачетата, за проблеми с панкреаса, за ларингоспазъм, перитонит, малария, шийката на матката, за лекарствата, засягащи тилната зона на главата и др.
Фарингтън е написал и един текст за своите студенти, под формата на въпроси и отговори за различни лекарства, носещ името Конспект по Материя Медика (A Syllabus of Materia Medica). Няколко примера от него:

Какви промени прави в костите Silicea? – Възпаление, подуване, нагнояване и некроза.

Кога Ipecacuanha е подходящо лекарство при кашлица? – В бронхиални катари при пеленачета и пълнички деца. Кашлица с предразположение към повръщане. Постоянно кашляне без храчки, въпреки че гръдния кош очевидно е пълен със слуз. Задавяща кашлица, с обилно събиране на слуз в гръдния кош. Кашляне с гадене и повръщане.

Книгата съдържа и много случаи, успешно излекувани от Фарингтън, някои от които представям по-долу.

Хомеопатични случаи на Фарингтън

I. Госпожица на 21 г., оплаква се от главоболие, което се подобрява от гледане с кръстосани очи. Нямаше други симптоми, които да ме наведат на друго. Като знаех, че Oleander се подобрява от гледане с кръстосан поглед, аз дадох две дози от 200С. Резултатът беше излекуване. Тя не се е върнала до днешна дата.

II. Госпожа, с тъмна коса, тъмнокафяви очи, от години имала маточни проблеми, рак на лявата гърда и взимала лекарства за тези главни оплаквания. В хода на лечението обаче тя настива и показва следното състояние:
Главоболие в тила и дясното слепоочие, интермитентно. Очните ябълки са болезнени и чувства сякаш има сачма в тях. Прострелване в дясното око на интервали през деня, но през нощта много по-жестока болка и в двете очи. Тя казва: „Ще полудея“. Неволно потрепване на клепачите. Влошава се от светлина, особено от газена лампа. Влошава се от най-малкия шум, когато другите ходят и пр. Дадох Spigelia 30. Никакво облекчение. Тогава проучих Cimicifuga, от която дадох две дози от по 30. Невралгията беше подобрена на следващия ден и заедно с това последващо подобрение: една тежка болка в десния яйчник изчезна. Тя вече можеше да лежи на дясната страна, което не е можела през последните два месеца, и обезпокоителната левкорея, която е стояла от няколко месеца, е спряла напълно.

III. Световъртеж. Госпожа се оплаква от гадене, виене на свят и главоболие, всички определено влошаващи се от най-малкото движение. Bryonia 6 на всеки два часа. Няма облекчение. Допълнително разпитване разкри още един симптом, а именно, че всеки шум влошава непоносимо световъртежа и гаденето. Това последното, заедно с предишните симптоми, може да извика единствено за Theridion. Три дози от 1000 излекуваха в рамките на 24 часа. Пациентът, по време на предишните атаки, е взимал Nux., Ipeca, Bry., и др., съгласно предполагаемото подобие, но е бил винаги зле за няколко дни.

IV. Малко момче, на 4 години, беше сграбчено от магарешка кашлица, която прерасна в крупозна кашлица. Майката, водена от лаещата кашлица и режещото дишане, предписала Spongia. Аз позволих това да действа за 24 часа, но не последва никакво подобрение. Кашлицата, въпреки че остана крупозна, беше съпроводена с често и добре отчетливо бухане, което не остави съмнение за своята природа. По време на всеки пароксизъм детето държеше ръцете си върху стомаха. Беше предписана Drosera 200. Често съм помагал при крупозна, вечерна кашлица с това лекарство и останалите симптоми на детето изглежда, че потвърждаваха неговия избор. Облекчението беше значително, но случаят не беше излекуван. Една седмица по-късно малкият приятел започна да страда от повтарящи се нощни пароксизми, всеки от които кулминираше в обилно кървене от носа. Кръвта беше тъмна и влакнеста. Беше даден Crocus sativus 500, по една доза на всеки два часа. Това лекарство също беше подходящо за другите симптоми на детето. Жестока изтощаваха суха кашлица, облекчаваща се от полагане на ръката върху лъжичката на стомаха. Големи количества от секреция се изхрачваха (виж Ален, т. 3). Излекуването беше бързо. Това лекарство не е включено в листа на Бьонингхаузен, но несъмнено заслужава своето място там.

Заключение
Започнал да се занимава с хомеопатия на 19-годишна възраст, дипломирал се на 21, станал професор на 27 и починал едва на 38 години, Ърнест Фарингтън е един от героите на класическата хомеопатия. Работил и учил при едни от най-големите лечители на своето време, той самият става велик хомеопат и заедно с ценните трудове, които написва, остава завинаги в историята на хомеопатията. Големият съвременен хомеопат Георгос Витулкас поставя неговата Материя Медика сред малкото, които избира като най-надеждни, качествени и точни в информацията и знанието за хомеопатичните лекарства, а хомеопатичните издателства продължават да преиздават и до днес неговите книги.

Литература

Farrington, E. A. Comparative Materia Medica. B Jain, India, 2011.
Farrington, E. A. Lesser Writings and Therapeutic Hints. B Jain, India, 2013.
Farrington, E. A. Therapeutic Pointers to Some Common Diseases.
Korndoerfer, A.  In memoriam. Professor E.A. Farrington, M.D.  http://www.homeoint.org/cazalet/korndoerfer/farrington.htm

Автор: Деян Пенчев, доктор по философия и класически хомеопат

Статията е публикувана в сайта за класическа хомеопатия: Самуел Ханеман.