За пациентите на хомеопатията

Какво е добре да знае хомеопатичният пациент

В настоящата статия ще хвърлим светлина върху това какво е добре да знае хомеопатичният пациент, за да бъде лечението успешно и удовлетворително. Три са факторите, които той трябва да има предвид по време на хомеопатичното лечение.

1. Желание за излекуване.

2. Наблюдателност.
3. Търпение и постоянство.

 

       1. Желание за излекуване. Едно от най-важните неща, за да бъде човек здрав, е да иска да се излекува. Това като че ли се подразбира от само себе си, но практиката показва, че почти винаги се схваща като даденост и бързо се изгубва в хода на лечението. Това желание не трябва да е свързано само с началото на лечението, а трябва да присъства във всеки един от етапите на лечебния процес. Това важи с особена сила за хомеопатията, където понякога имаме продължително развитие и разгръщане на картината, най-често поради предишно дълготрайно лечение, което е блокирало жизнените, оздравителни сили на човека. 

Колкото по-силно е желанието за излекуване, толкова пациентът е по-близо до оздравяването. Осъзнаването, че искаш да си здрав, и че здравето помага да работиш и да се грижиш за себе си и своите ближни, събужда нови сили в човека и го мобилизира да оздравее. Когато, с помощта на мисълта и желанието за здраве, човек събуди своите оздравителни жизнени сили, те се свързват много по-силно и дълбоко с жизнените сили, които идват от природните, хомеопатично потенцирани субстанции. Енергията на човека се свързва много по-лесно с енергията на природата и позволява тя да го лекува.

От особена важност тук е степента, в която болният е запознат с хомеопатията и нейните основни принципи и закони. Когато човек знае как работи хомеопатията и какво да очаква от лечението, тогава той може пълноценно да се лекува. Често пъти точно тези случаи, в които пациентите на хомеопатията имат по-голяма вяра и разбиране за нея, са най-успешните и дълготрайно излекувани.

        2. Наблюдателност. Наблюдението е първото практическо действие, което хомеопатът и пациентът трябва да направят в процеса на хомеопатичното лечение. То се  извършва задължително в началото, но присъства и след това, във всеки един от етапите на лечението.

Специфика на хомеопатията е, че за да се подбере точното лекарство, симптомите на пациента трябва да бъдат цялостно изследвани. Всеки човек проявява по различен начин болестните симптоми и добавя към тях своите индивидуални симптоми, затова и те трябва да бъдат взимани предвид. Това няма как да стане, ако не бъдат изследвани и анализирани чрез точно наблюдение. То може да бъде извършено от хомеопата или директно от пациента. Хомеопатът обаче може да изследва главно външните, видими симптоми, докато вътрешните, както и усещанията, могат да бъдат отбелязани единствено от самия пациент. Точно те са най-ценните и насочващи, затова наблюдателността е толкова важно качество при хомеопатичното лечение.

Нека дадем пример с един случай от реалната хомеопатична практика. Мъж на средна възраст се оплаква от остра болка в корема, която се появила преди месец. Имаме първоначална информация за проблема, но ако останем само с това знание, няма да си помогнем особено много. Затова трябва да помолим пациента да каже повече за проблема и да ни даде повече симптоми и характеристики. И така, той казва, че болката е в областта на пъпа, най-силна и мъчителна е сутрин при събуждане и от болки му е трудно да стане от леглото. Има подут корем, много газове и оригвания, особено вечер, както и продължителен запек. Всички тези симптоми са насочващи, но след като са дадени няколко лекарства проблемът остава, докато в един момент той съобщава за един симптом, от който цялата картинка се изяснява за хомеопата и той достига до правилното лекарство: болките се подобряват от разтриване на болезнената част и има чувството, че „нещо се намества вътре“. Това е симптом, характерен само за няколко лекарства и заедно с останалите симптоми насочва към лекарството Lycopodium, което е дадено на болния и го излекува. Ако обаче пациентът не беше наблюдателен, ако не беше насочен от хомеопата към такава наблюдателност, можеше да пропусне този характеризиращ симптом и лечението да се забави с още неточни предписания.

Странните, редки и особени симптоми са най-важните в хомеопатията и хомеопатът следи тъкмо за тях. Когато се задават точни въпроси и когато пациентът е наблюдателен, тогава изборът на лекарство става лесен.

Основателят на хомеопатията, Самуел Ханеман (1755–1843), поставя наблюдението на  главно място в хомеопатията. Той казва, че при индивидуалното изследване на всеки случай се изисква: „освободеност от предразсъдъци и здрав разум, внимание при наблюдението и точно пресъздаване на картината на болестта“ („Органон на лечебното изкуство“, § 83). А самата хомеопатия се основава на: „внимателно наблюдение на природата и щателно експериментиране в чистия опит“ (Пак там, § 52).

      3. Търпение и постоянство. Както желанието за излекуване, така и търпението и постоянството са качества, нужни по време на самото лечение. За тях също важи необходимостта от познание на хомеопатията, както и доверието в хомеопата. Този, който познава и осъзнава силата на хомеопатията, знае, че тя може да излекува и най-трудните, хронични случаи. Често пъти обаче за това трябват време, настоятелност и преодоляване на личните съмнения.

Забелязано е, че много хора се отказват прекалено бързо от хомеопатичното лечение. Те очакват да бъдат излекувани още от първия път и само с едно предписание. Нетърпението и липсата на искрено желание за излекуване са големи пречки пред лечението.
       Ако някой иска да оздравее, никаква сила на света не може да го спре! Той ще упорства в своето желание и накрая ще постигне тази цел. Много често хората са преминали през всякакви различни лечения и едва накрая идват при хомеопата, и искат веднага да бъдат излекувани. Те обаче не си дават сметка, че с различните терапии и лечебни средства, са объркали своята жизнена сила, и за да бъде здравето им възстановено може да се изисква по-дълго време. Тук е полезно да бъдат включени към хомеопатията здравословен, природосъобразен режим, повече движение, както и енергийно лечение, за да се раздвижат оздравителните сили на организма.

Ако хората се обръщат навреме към хомеопатията, ще има много повече успешно и бързо излекувани случаи. Тя е изключително ефективна и бързо действаща, особено в острите състояния. Много пъти хомеопатите са спасявали своите пациенти дори от явна смърт, като например при инсулт, инфаркт, травми, инциденти и др.

Невинаги обаче хомеопатът може да намери точното лекарство от първия път. Ако проблемът не е спешен и застрашителен е препоръчително да му се даде нужното време и спокойствие, за да анализира случая. Ако обаче бъде забелязано, че той не се занимава активно с него, че не го изследва както трябва и не му обръща нужното внимание, хомеопатът може да бъде сменен. Вярна е максимата, че ако лечението не успява, не е виновна хомеопатията, а самият хомеопат. Има обаче и случаи, които са нелечими в дадения момент, защото основните проблеми са на по-дълбоко ниво.

Понякога даден хомеопат се занимава с някой случай, не успява да помогне и пациентът си заминава разочарован. След няколко месеца обаче той се връща отново, защото не е намерил успех с други терапии, и иска пак да бъде лекуван с хомеопатията. И тогава хомеопатът успява да го излекува. Понякога хомеопатът дава няколко лекарства едно след друго, с частичен успех, които променят малко по малко картината, докато накрая се покажат симптомите на ново лекарство, което излекува случая.

Често пъти жизнената сила на пациента е толкова блокирана и слаба, че трябва да има продължителен прием на точно подбрано лекарство, за да започне да действа пълноценно – понякога със седмици, месеци или повече. Тук именно са подложени на сериозно изпитание желанието за излекуване, търпението и постоянството, както на пациента, така и на хомеопата. Ако тези условия не присъстват и в двамата, трудно може да бъде излекуван такъв случай.

Хомеопатът трябва да се бори за здравето на своите пациенти, а те от своя страна – да се борят със себе си и да съдействат на хомеопата в лечебния процес. Лечението е борба за здравето и най-често се излекуват тези, които искат, знаят и настояват да бъдат излекувани. Болният трябва да иска да бъде излекуван, той трябва да бъде упорит и категоричен в това желание. Не хомеопатът да го търси и да го подтиква да продължи лечението си, а той сам да се обажда, да бъде активен и отговорен.

Много пъти хомеопатът дава лекарство на пациента и последният повече не се обажда. Това, освен че показва неуважение към хомеопата, който е работил и размишлявал върху случая, показва и безотговорно отношение към себе си. Хомеопатите обикновено искат да помогнат на болните, затова всяка обратна връзка е полезна за тях. От друга страна пациентът има правото във всеки един момент да смени своя лечител или лечение.

Най-често срещаните причини за неуспех в хомеопатичното лечение са незнаещ хомеопат и ненаблюдателен пациент. Ако хомеопатът не е добре подготвен, ако не учи постоянно и не е запознат добре с лекарствата и тънкостите в хомеопатията, няма да има успешни случаи. А ако пациентът не е наблюдателен и не иска да съдейства в лечението, няма да дава достоверна информация на хомеопата и ще го обърква и заблуждава в предписанията.

Най-често от пациента се изисква само едно – да наблюдава и описва точно своите симптоми. Тези, които вече имат опит с хомеопатията, знаят това, и се свързват подготвени с хомеопата. Разбира се, той винаги е склонен търпеливо и добронамерено да обясни на всеки спецификите на хомеопатичното лечение, но ако пациентът се подготви предварително, това ще го улесни и той ще зададе само уточняващи и специфични въпроси, които да му помогнат да предпише най-точното лекарство.

Автор: Деян Пенчев

Може да прочетете още:
Хомеопатията
Философски принципи на хомеопатията
Защо е критикувана хомеопатията
Хомеопатични случаи
Хомеопатия за животни 

Influenzinum

Джон Хенри Кларк (1853–1931)

Нозодът на инфлуенцата.

Клинично. Грип (инфлуенца). Катар. Настинки.

Характеристики. Нозодът на инфлуенцата е заел мястото на Baptisia като рутинно лекарство при грипни епидемии от много практикуващи. Той може да бъде даден в 12 или 30-та потенция, под формата на тинктура, гранули или таблетки; или 10 глобули могат да бъдат разтворени в 6 унции вода (177 мл., една чаша) и да бъде взимано от нея по една десертна лъжичка като доза. Тя може да бъде повтаряна на всеки два часа. Това ще бъде достатъчно за да се овладее голям брой от случаите. Основните напътствия, които давам на моите пациенти са тези: Когато настинките се появят в семейството, нека тези, които още не са засегнати, да взимат Arsenicum album 3 три пъти дневно, и нека болните да взимат взимат Influenzinum 30 на всеки час или два. Това обикновено предотвратява пренасянето на болестта и изчиства настинките, независимо дали те са от грипен произход или не. Грипът има свойството да събужда стари проблеми и по този начин развива безкрайно разнообразие от свои форми в различните хора, така че не трябва да се очаква Influenzinum да излекува всички случаи сам или, нещо повече, да бъде подходящ за всеки случай.

Връзки. Аз открих, че Influenzinum е съвместим с Act. r., Ars., Bell., Bry., Hep., Merc. и много други.

John Henry Clarke. A Dictionary of Practical Materia Medica, vol. III. B Jain, 2015.

Превод: Деян Пенчев

Йожен Неш – едно голямо име в хомеопатията

Биография

Спомен от детството

Начало на практиката
Посещение в Лондон
Творчество
Хомеопатични случаи на Неш
Високите потенции
Опит с лекарствата
Обучението по хомеопатия
Заключение

Един от най-влиятелните американски класически хомеопати от края на XIX и началото на XX в. е д-р Йожен Неш (1838–1917). Той е един от водещите хомеопати на своето време, чиито трудове се разпространяват по целия свят и допринасят за популяризирането на хомеопатията, особено сред лекарите на официалната медицина. Неговите ерудираност, професионализъм и всеотдайност го превръщат в един от най-обичаните хомеопатични автори, а книгите му, написани на точен, ясен и разбираем език, съпътствани с много примери и емпирични наблюдения от практиката, винаги са били препоръчвани на учениците на хомеопатичната наука като незаменим и пръв помощник в ученето.

Биография

Д-р Йожен Боарне Неш (Eugene Beauharnais Nash, E. B. Nash) е роден на 8 март 1838 г. в малкия град Хилсдейл в окръг Колумбия, САЩ. На 7 години се премества да живее и да учи в Бингхамтън, Ню Йорк, където по-късно завършва медицина, под ръководството на хомеопата д-р Т. Л. Браун (1). През 1874 г. завършва Хомеопатичния медицински колеж в Кливланд, САЩ. Започва да практикува хомеопатия в малките американски градчета край Ню Йорк Триангъл и Харпърсвил. Премества се след това в Кортланд, където остава до края на живота си.

Д-р Неш е професор по Материя Медика в Хомеопатичния медицински колеж в Ню Йорк за общо седем години. През 1903 г. става президент на Интернационалната ханеманова асоциация (IHA). Член е на Американския институт по хомеопатия, на Щатското хомеопатично медицинско общество в Ню Йорк и почетен член на Щатското хомеопатично медицинско общество в Пенсилвания. През 1905 г. е поканен да изнесе курс от лекции в Лондонската хомеопатична болница в Англия.

За Неш се казва, че е бил тих, възпитан и високо ерудиран човек. На една вечеря, по покана на неговите издатели, се хранел скромно, с малко месо, зеленчуци, чаша вода и чай (Anshutz).

Прави впечатление неговото презиме – Боарне (Beauharnais). Не е ясно дали е имал родова връзка с френската благородническа фамилия Боарне, която има отношение с Жозефин дьо Боарне, съпругата на Наполеон Бонапарт, или е просто заимствано име.

Умира на 6 ноември 1917 г.

Спомен от детството

Неш разказва, че когато е бил млад, по време на следването си по медицина, дълго време е страдал от обилен епистаксис, кръвотечение от носа. Д-р Т. Л. Браун му предписал няколко алопатични лекарства, но без успех. Той започнал да отслабва от загубата на кръв. Накрая неговата баба му дала съвет да сдъвче малко корен от бял равнец (Millefolium) и му показала растението, което растяло в двора на баща му. Той го сдъвкал и скоро се излекувал. Това оставило дълбок спомен в него и след време му се удало възможност да го приложи, както като хомеопатично лекарство, така и като билка.

Докато бил на ваканция в една планина, години по-късно, той срещнал мъж в последен стадий на белодробна туберкулоза. Той се лекувал при някакъв лекар в Ню Йорк, но всеки ден отхрачвал голямо количество кръв със силна кашлица, а препоръчаното му Secale не можело да помогне. Накрая болният се обърнал към Неш: „Докторе, можеш ли да направиш нещо, за да спре това кървене?“. Неш се поспрял и се замислил, защото не искал този умиращ човек да почине в ръцете му като пациент, и се сетил за спомена от детството. Издърпал един корен от бял равнец, който за щастие растял точно под краката им и му казал да го дъвчи. Той се изненадал, но започнал да го дъвчи, харесало му и продължил да го ползва. Това спряло неговото кървене и успокоило кашлицата, а той набрал една кошница с бял равнец и я занесъл у дома си. На следващата пролет обаче починал от туберкулозата (2).

Има предположения, че бабата на Неш е била билкарка (3).

Начало на практиката

Разказва се следната история за началото на хомеопатичната практика на Неш.

Адолф Липе (1812–1888)

„Когато Неш започвал своята хомеопатична кариера бил споходен от парализа. След като премислил симптомите си, решил да вземе Lachesis, но той му помогнал съвсем малко. Обезкуражен, той отишъл да се лекува при големия майстор д-р Адолф Липе.

Почитаемият доктор му дал едно лекарство и заявил: „Когато се излекуваш, ела отново и тогава ще ти кажа какво ти дадох.“

След време д-р Неш се завърнал при Липе във Филаделфия и му казал: „Ето ме отново, напълно здрав. Какво лекарство ми предписахте?“

„Lachesis, Lachesis!“, отвърнал Липе.

„Да, но нали аз вече бях взел Lachesis!“, недоумявал Неш. Старият доктор заподскачал радостно и смеейки се отвърнал: „Но не си го взел в достатъчно висока потенция“.

Тази опитност, заедно с напътствията на д-р Карол Дънам за употребата на неговите лечебни потенции от 200С, дала на Неш увереност в по-високите потенции“ (4).

На друго място се споменава, че е имал проблеми с окото и е можело да остане сляп (Anshutz).

Посещение в Лондон

Маргарет Тайлър (1875–1943) разказва един епизод от посещението на Неш в Лондон през 1905 г. Те се сприятелили и той отишъл да види нейната практика в детската клиника на една болница. Ето нейния разказ:

„Едно дете дойде с големи равни брадавици по езика и заедно с това с брадавици от вътрешната страна на бузите и лицето. Брадавиците на езика били вече изрязвани и обгаряни в друга болница – напразно! Те пак се появили. Аз бях давала Thuja 30 няколко месеца по-рано – с малък или никакъв ефект. Детето има и коклюш. Сега идва отново. Д-р Неш извади своето малко джобно куфарче и сложи няколко гранули от Thuja CM върху езика на детето. Следващият път можеше да се види, че брадавиците бяха напълно изчезнали – и една доза по-късно от Thuja 10M (най-високата, която имах) завърши случая. След този случай аз вече предпочитам да давам Thuja в по-висока потенция. Д-р Неш беше много добър към мен. След като се върна обратно в Америка, той ми прати 144 лекарства в СМ потенция, всички изпробвани от него като работещи. И това са толкова ценни лекарства!“ (5).

Творчество

Неш написва редица съчинения, оставили важна следа в хомеопатията. За много хомеопати те са едни от най-значимите и успешни хомеопатични книги. Освен тях той има много статии и описани клинични случаи в хомеопатични списания като “International Hahnemannian Association”, “Medical Advance” и др. Те са изключително интересни и полезни, а Неш се ползва с голямо уважение от своите колеги, заради практическия си опит и точното познаване на хомеопатията.

Списъкът с основните съчинения на Неш е следният:

Directions for the domestic use of important homeopathic remedies (Насоки за домашната употреба на някои важни хомеопатични лекарства) (1874)

Leaders in homeopathic therapeutics (Водещи лекарства в хомеопатичната терапия) (1898, 1900, 1907, 1913)

Regional leaders (Водещи лекарства по области) (1901, 1907)

Leaders in typhoid fever (Водещи лекарства за тифоидна треска) (1900)

Leaders for the use of Sulphur with comparisions (Водещи насоки в употребата на Sulphur, със сравнения) (1906)

How to take the case and to find the simillimum (Как да се снеме случаят и да се намери симилимума) (1907, 1914)

Leaders in respiratory organs (Водещи лекарства за дихателните органи) (1908)

The testimony of the clinic (Свидетелството на клиничния опит) (1910)

В наше време тези трудове са събрани в една обща книга, под името “Expanded Works of Nash” („Разширени трудове на Неш“).

Безспорно най-известното и най-важното съчинение на Неш е „Водещи лекарства в хомеопатичната терапия”. В него той описва много от  големите хомеопатични лекарства, но по необичаен начин. Лекарствата не са подредени по азбучен ред, както в стандартните Материи Медики, а в ред определен от Неш. Така например първите лекарства са Nux vomica, Pulsatilla, Bryonia, Antimonium crudum и т.н., а не както сме свикнали да започват примерно с Aconite и да свършват със Zincum. Както сам казва той, подредбата в книгата не следва някакъв външен конкретен ред, а изхожда от собственото движение на неговия дух. Но все пак трябва да отбележим факта, че той избира да започне своята Материя Медика с Nux vomica – един от най-големите и значими за ежедневието полихрести.

Неш отбелязва също така, че най-голямата му надежда е книгата да помогне истински на начинаещите хомеопати. Годините са показали, че неговото желание се е сбъднало – книгата представлява безценен наръчник за всички хомеопати. В разказвателен стил той описва най-важните и ключови симптоми на лекарствата, като добавя наблюдения, напътствия и опит от своята практика, което всъщност е едно от най-полезните неща.

След написването на това съчинение, Неш пише следващото: „Водещи лекарства по области“. В него лекарствата вече са по азбучен ред и са представени техните симптоми по области, например „Глава“, „Лице“, „Стомах“ и пр., като са засегнати само най-значимите за всяко лекарство.

Много важно съчинение на Неш е „Водещи лекарства за тифоидна треска“. В него той описва особеностите на треската, как да се подходи хомеопатично, какви лекарства могат да бъдат приложени и по какъв начин.

Неш остава в история на хомеопатията и с написването на самостоятелно съчинение за най-голямото хомеопатично лекарство – Sulphur. През 1906 г. излиза книгата му „Водещи насоки в употребата на Sulphur, със сравнения“, в която подробно са описани главните симптоми на Sulphur, следвайки главите на Реперториума. Посочени са и основните характеристики на лекарствата, които са подобни на Sulphur. Съчинението започва с диференциация между типа темперамент, външния вид и конституцията на Sulphur и останалите близки до него лекарства. Трябва да кажем, че това е един изключително полезен и практически насочен хомеопатичен текст.

„Как да се снеме случаят и да се намери симилимума“ е книга, която Неш написва с желанието да помогне на практикуващите хомеопати да имат по-успешни случаи. В нея той разглежда основните въпроси, които трябва да се зададат при снемане на случай. Те трябва да бъдат от следните области: Място (Location), Усещане (Sensation), Модалност (Modality), Причини (Causes), Конституция и темперамент (Constitution and temperament).

Неш пише: „Рядко случаят ще дойде при нас толкова ясен, че излекуването да може да бъде осъществено само с едно лекарство, а ще бъде необходима поредица от лекарства. Тук именно са така наречените комплементарни връзки на лекарствата, който трябва да бъдат разпознати и майсторски приложени“ (6).

На много места той цитира една мисъл на хомеопата Чарлз Рауе (1820–1896), която намира за особено важна в практиката: „Симптомите, които ще доведат до избора на лекарството често пъти стоят отвъд тези, които съставляват патологията на случая“ (7). Един случай на диария може да бъде разрешен, ако се открие, че пациентът изпитва парене в краката през нощта (Sulphur) или висока температура да бъде излекувана, щом бъде забелязано, че болният постоянно е гладен и жаден (Phosphorus). Такива съпътстващи симптоми трябва да търси хомеопатът и да не се примирява, докато не ги открие, защото в повечето случаи тях ги има, но ние не ги виждаме.

Книгата „Водещи лекарства за дихателните органи“ съдържа богата информация за различни респираторни проблеми като катар, ларингит, круп, бронхит, астма, коклюш, пневмония, плеврит, туберкулоза и лекарства за кашлица. Изключително полезна за практикуващия хомеопат.

Последното съчинение на Неш, „Свидетелството на клиничния опит“, от 1910 г., представлява сборник от клинични случаи на самия него и на други класически хомеопати, излекувани с хомеопатия. Подобни книги са безценни и представляват истинско практическо и теоретично съкровище за хомеопатите, които трябва да ги изучават и да се поучават от тях.

Хомеопатични случаи на Неш

Представям няколко случая, излекувани от Неш и публикувани в книгата му „Свидетелството на клиничния опит“.

I. Тонзилит. Четвъртък, 6 януари 1881 г., късно вечерта бях повикан да видя г-н П., на 30 г. Аз го намерих да страда от тонзилит, дясната сливица беше толкова подута и болезнена, че правеше гълтането на твърди неща невъзможно и на течни почти по същия начин. Цялото гърло изглеждаше червено, а увулата беше много подута. Той описа болките като пробождащи, особено при преглъщане. Аз му дадох Hepar sulphur 30, веднъж на два часа. Като го чух следващата сутрин, намерих, че е имал безсънна нощ и не се чувства по-добре. Прегледът на гърлото на дневна светлина показа увула, изглеждаща като пълна с вода и той описа болката като „пареща и жилеща“. Дадох му Apis 70M (Финке), няколко гранули разтворени в половин чаша с вода, по две чаени лъжички веднъж на четири часа. На следващата сутрин, 8 януари, открих, че е бил спокоен през нощта, и е закусил без трудности. Той не получи нова доза, а Sac lac. и възобнови работата си в понеделник.

II. Тонзилит. Г-ца Анна Търнър, на 20 г., получила силна зиморничавост с побиване на тръпки като пълзене вечерта, бързо подуване на сливиците с прострелващи болки в околоушната жлеза и ушите, силно зачервяване на частите (сливици и увула), трудно преглъщане, водата излиза през носа му, зловонен дъх от устата, отпуснат език с отпечатъци от зъбите, висока температура и жажда, обилно изпотяване, но без облекчение. Изглежда, че сливиците ще нагноят. Имаме типичен случай на тонлизит. Mercurius vivus CM (Финке), разтворен, беше последван от бързо и пълно утихване на всички тези симптоми и бързо възстановяване без супурация. Аз съм излекувал много подобни случаи със същата потенция на това лекарство.

III. Пневмония. К. Х. Ниъринг, на около 30 г., е атакуван от двойна пневмония. Дясната страна е най-влошена. Има силен натиск на дишането, много висока температура и учестен пулс, кръгово зачервяване на бузите, дясната повече, няма толкова болка, по-скоро е апатичен, кашлицата (без много храчки в началото) и притискането в гърдите силно се влошават, когато легне на лявата страна. Онова, от което най-много се оплакваше, беше малка болка, локализирана в десния долен лоб на белия дроб, но хепатизацията беше обща от тази страна и в известна степен и отляво. Цялото това състояние е последвало след зиморничавост в началото. Aconite не помогна особено много, макар че справедливо имаше такъв шанс. Тогава аз дадох Phosphorus 1M, в разтвор, да бъде повтарян веднъж на два часа. През нощта жена му дойде тичаща до нас, за да каже, че се страхува г-н Н. да не изпадне в ступор, и ме помоли да отида незабавно. След няколко минути аз бях при леглото му  и вместо ступор намерих моя пациент да спи не чак дълбоко, но спокойно и тихо, дишането беше по-нормално и се обливаше в хубаво топла пот. Аз го събудих и той си пое дълбоко дъх и каза колко добре се чувства. Тогава се закашля и отдели лесно една кървава храчка с голямо облекчение, което доведе до бързо и пълно възстановяване след това. Аз мога да запълня цяла книга с подобни случаи на пневмония, излекувани от това лекарство.

IV. Екзема. Флорънс Джонсън, млада жена, била измъчвана дълго време от хроничен гастрит. Тя била неспособна да яде нормално храна без да получи силно парене и болки в стомаха си. Това състояние на стомаха се облекчавало, когато получавала екзема на двете уши, която била силно болезнена и пареща. Понякога успявала в лечението на ушите, но тогава, пропорционално на това, стомашните симптоми се завръщали. Тогава тя започнала да отслабва много. Дадох й Sulphur и Graphites, без забележително подобрение и също така Arsenicum album 30 и 200. Накрая заключих, че трябва да опитам по-висока потенция от Arsenicum. Дадох й Arsenicum 37М, направен на собствената ми машина и ефектът беше чудесен. Целият проблем веднага се предаде и тя няма оплаквания вече няколко години. Забравих да кажа, че тя имаше също така проблем със скалпа, от подобно естество на ушите, който също изчезна.

V. Потисната екзема. Дете на 3 г. има екзема на главата (eczema capitis). След алопатично локално лечение екземата изчезнала, но скоро след това се появил много упорит ентероколит. Обичайните средства не помогнали, както сторили с екземата, и лекарите се предали, оповестявайки туберкулоза на червата. Тогава хомеопатът (моя милост) беше повикан на основание, че поне не може да навреди, ако не може да помогне. Детето е много отслабнало, има малък или никакъв апетит, силно неспокойно, с „кафеви течни изхождания, премесени с несмлени остатъци и непоносима зловонна миризма“. Взимайки предвид историята на потисната екзема, аз предписах Graphites 6M и за кратко време резултатът беше перфектно излекуване.

Бележка от Неш. Psorinum има подобно изхождане, каквото присъства в този случай, но обривите на двете лекарства са различни и този специално съответства на Graphites. Ако този дълготраен случай нямаше обрив в историята си, може би бих помислил за China, поради крайната слабост от дълго продължаващото изтичане или загуба на течности, защото China е още едно лекарство, което има кафеви, зловонни, течни изхождания. Така че трябва да се вземе предвид в целия случай и псората, и всичко.

VI. Ентероколит. Пекъм, дете на 18 месеца. Светла коса, сини очи, пълничък се родил, но с отворени фонтанели и потна глава. Преди няколко седмици имал това, което нейният лекар нарекъл cholera infantum. Всички храни били опитвани, докато ме извикат, но диарията, с кисела миризма и светло оцветена, била почти непрекъсната, всяка пелена била изцапана. Имало също така често повръщане на кисела материя и млякото се повръщало на много големи парчета като извара. Имало много силно измършавяване и детето, когато спяло, било с наполовина отворени очи, а потта от главичката му навлажнявала цялата възглавница. Аз сложих Calcarea carbonica 6M в детската храна, както съветва д-р Херинг, и за няколко дни се видя забележително подобрение, което продължи докато малкият пациент не беше напълно добре. Много подобни случаи са записани.

VII. Ишиас. Г-жа Г., млада омъжена дама, бременна в седмия месец с първо дете, крехко устроена, със сини очи, тъмнокоса. Предписах няколко неща без успех. Проблемът е от дясната страна. Болката отива от хълбока надолу към външната страна на бедрото, а в същото време тя казва, че отива и към задната част. Накрая тя се влошава силно, когато изпъне крака, особено при изправяне, но може да стои права на работа, с относителен комфорт, ако кракът й е повдигнат на стол. Херинг дава за това лекарство, че има болки в хълбока и бедрото, нетърпими в изправено положение, сякаш бедрото ще се счупи. Valeriana 12 излекува бързо и завинаги ишиаса (8).

VIII. Ишиас. Г-жа Йехиел Кларк, ок. 60 г., е измъчвана от една от най-лошите форми на ишиас. Нейният брат е вече окуцял от същата болест, вследствие на алопатично лечение. В случая на сестрата болките са интензивни, с определено парещо усещане. Те се влошават жестоко от 1 до 3 ч. през нощта. Тя е много изтощена от своето страдание. Единственият начин да усети някакво облекчение (защото тя е изключително неспокойна, постоянно иска да бъде местена от място на място) е от торбички със суха, затоплена сол постоянно положени върху нерва на крака й. Тя има и други симптоми, но тези са достатъчни, за да покажат лекарството, което един хомеопат трябва инстинктивно да предпише. Arsenicum album беше даден в потенции 30 и 200. За моя изненада нищо не се случи. Тогава беше даден Sulphur, поради възможността псората да усложняваше нещата, но не даде никакъв добър резултат. След това други лекарства бяха опитани, но, разбира се, без ефект.

Аз имах обаче едно нещо в моя услуга – случая на нейния брат – който се беше проточил по-дълго от нейния. Така че нямаше причина тя да се обръща съм старата школа, особено след като той беше оставен неизлекуван и сакат. Това се случваше съвсем в началото на моята практика, така че аз тогава нямах по-висока от 200 потенция. Но аз обаче имах един разтвор от 8000-на потенция (8М) в офиса си, така че след като нищо не беше помогнало аз реших да я изпробвам. Тя беше дадена разтворена с бързо и дълготрайно облекчение. Тя се подобри за невероятно кратко време и никога повече нямаше връщане на този проблем, въпреки че тя беше страдала  четири седмици преди да вземе това лекарство.

Един от най-известните случаи на Неш е излекуването му на парализа. Той описва следното.

IX. Парализа. Аз излекувах един случай на постдифтерийна парализа. Това беше много тежък случай на мъж на средна възраст. Неговите долни крайници бяха напълно парализирани и в същото време имаше симптом, които не бях срещал никога преди, нито съм виждал в подобен случай, а именно крайна хиперестезия на кожата (свръхчувствителност). Той не понасяше да бъде докосван, където и да е, това му причиняваше големи болки. След много търсене, аз открих, че тази хиперестезия перфектно отговаря на една подобна, описана в Енциклопедията на Алън, и така, взета заедно с парализата, за мен беше добра причина да предпиша Plumbum, от който дадох една доза в потенция 40М, с резултат, който донесе бързо и продължително подобрение, докато не беше достигнато едно перфектно излекуване. Той взе само една доза, повторение не беше нужно (9).

Високите потенции

Неш е известен като един от най-големите защитници на високите потенции в хомеопатията. В практиката си той използва всички видове потенции – както трябва да прави всеки разбиращ науката си хомеопат, – но преимущество имат потенциите над 1М, видно и от горните случаи. Там, където лекарството е точно показано Неш никога не се колебае и дава висока потенция, и в повечето случаи постига излекуване. На много места в книгите си той коментира употребата на ниски и високи потенции. Ето какво казва:

„Аз експериментирах дълго време с цялата скала потенции и знам, че и двата вида, и високите, и ниските, са ефикасни в определени случаи. Превъзходството на фактите обаче в голяма степен е в полза на високите и най-високите потенции. Това е моето мнение. Вие може да не се съгласите и сте добре дошли да го направите“ (10).

В много от случаите Неш първо пробва с по-ниска потенция, например 30С или 200С, но не постига резултат, след което повишава значително разреждането и има ефект. Това му дава увереност във високите потенции. Както видяхме в неговата история от началото на практиката му, Адолф Липе му показва силата на по-високите потенции, т.е. от 200С нагоре. Това важи с особена сила при острите случаи, когато трябва да се действа мигновено – там Неш почти винаги избира по-високата потенция.

Той сам описва първия си случай, в който използва висока потенция. Това се случило с една възрастна жена, която имала стомашни проблеми, повръщане на кръв, болки, тенезми и слабост. Той разбрал също, че тя има гадене и прилошаване от мириса на готвена храна, което силно я влошава. Тогава открил лекарството Colchicum и понеже бил много далеч от дома, а нямал по-ниска потенция от 200С, се престрашил да я даде, въпреки че, както сам казва, дотогава никога не е ползвал тази потенция, поради липса на увереност в по-високите потенции. Резултатът обаче бил изключително добър и той започнал по-смело да ползва лекарствата в 200С и нагоре (11).

За редица лекарства Неш казва, че е забелязал по-доброто им действие във висока потенция. Сред тях са например Cina, Clematis, Lycopodium, Mercurius iodatus flavus, Mercurius solubilis, Natrium muriaticum, Phosphorus, Phytolacca, Pulsatilla, Rhus toxicodendron и много други. Например за Spongia казва следното:

„Аз живея в област с климат, който предразполага към крупозна кашлица и след експериментиране от 30 години насам, първо с ниски потенции, после с по-високи, твърдя, че потенция 200С от това лекарство върши по-добра работа при круп от ниските потенции. Аз често пъти давам едно от тези лекарства, Aconite или Spongia, съгласно индикациите на случая, веднъж на 15 минути, разтворено във вода, докато се види подобрение, и тогава удължавам интервалите между дозите, съобразно подобрението“ (12).

Опит с лекарствата

Много са съветите, които Неш дава в своите книги, особено за използването на лекарствата. В първото си голямо съчинение, „Водещи лекарства в хомеопатичната терапия”, той групира някои лекарства в отделни триади. Така например, той говори за:

•  триото на неспокойните лекарства – Aconite, Arsenicum, Rhus toxicodendron;
• триото на делириумните лекарства – Belladonna, Hyosciamus, Stramonium;
• триото на газообразуващите лекарства – Carbo vegetabilis, China, Lycopodium;
• триото на кондиломите – Nitric acid, Staphisagria, Thuja;
• триото на парещите лекарства – Arsenicum, Phosphorus, Sulphur;
• триото на хроничния ревматизъм и парализата – Causticum, Rhus toxicodendron, Sulphur;
• триото на подребрените болки – Chelidonium, Chenopodium anthelminticum, Chenopodium glauci; и др.

Неш е известен с това, че не приема някои правила, добили популярност в хомеопатията. Едно от тях е за несъвместимостта между лекарствата. Той например не приема, че Phosphorus не трябва да се предписва след Causticum. Попитан веднъж от д-р Кар защо е дал Phosphorus след Causticum, той отговорил, че в случая е видял подобие на Phosphorus, който е подействал във висока потенция с изключителен резултат (13). Той казва: „Аз не вярвам в така наречените несъвместимости, както някои. А ще дам Causticum след Phosphorus, Silicea след Mercurius, или Rhus tox. след Apis, ако открия, че са показани“ (14).

Неш много харесва лекарството Causticum. Казва, че това е уникално лекарство, и че: „Ако Ханеман никога не беше дал на хомеопатичните школи друго лекарство, освен Causticum, светът все още щеше да му бъде задължен“ (15).

За друго лекарство, Glonoinum, Неш разказва следната интересна история: „В моята ранна практика аз пазех едно малко флаконче с първо разреждане (1С) на Glonoinum в моето куфарче за тези, които са склонни да се подиграват на младия лекар и неговите „сладки лекарства“, и много неверници съм убедил, за около пет или десет минути, че може да има голяма сила в малките дози на сладкото лекарство, с поставянето върху езика им на малка капка от това лекарство, тъй като то рядко пропуска да причини своето характерно пулсиращо главоболие“ (16).

Много полезен е опитът на Неш с двата Меркурия – Mercurius solubilis и Mercurius vivus. Въпреки, че те са много подобни по симптоми, той казва, че Адолф Липе е предпочитал Mercurius vivus, докато Хенри Алън – Mercurius solubilis. Самият Неш използва Mercurius vivus по-често, макар че – както сам казва – за кожни проблеми и за втората фаза на катарални възпаления предпочита Mercurius solubilis (17).

Неш съблюдава нещо, което малко хомеопати правят – фазите на Луната. Както знаем, за тях има рубрики в Реперториума, както и лекарства, които са чувствителни към лунните влияния. Следващият пасаж показва как веднъж Неш използва това знание, което е толкова важно в медицинската астрология:

„Аз премахнах силно подозрителни бучки или тумори в гърдата, някои от тях стоящи от години, с даването на доза Phytolacca СМ, веднъж месечно, по време на намаляваща Луна. Каква връзка има Луната тук? Не знам. Но аз лекувам гуша по същия начин (но не с Phytolacca) и бях доведен до този начин на предписание от съветите на Джар. Че някои болести имат своите влошавания в определени фази на Луната, това знам, и че определени лекарства действат по-добре тогава, това също знам много добре“ (18).

Обучението по хомеопатия

Пишейки своите книги Неш смята, че учениците на хомеопатията трябва да знаят много добре най-често срещаните симптоми на лекарствата и да могат бързо и лесно да ги разпознават в пациентите, така че да имат много по-успешни случаи. Точно това срещаме в личната практика на самия Неш – много излекувани случаи чрез използване на някой характерен и точен симптом. Той казва:

„Аз вярвам, че ако не бъде допуснато никой ученик да премине през нашите училища без преди това в изпит да е покрил поне 90 процента от водещите симптоми на лекарствата, то успехът на чистата хомеопатия силно ще напредне и нашето изкуство на предписание, което е единственото нещо, което ни прави различни от медицинската школа, бързо и неизмеримо  ще се усъвършенства“ (19).

След като издава първата си книга, в случая „Водещи лекарства в хомеопатичната терапия”, Неш получава много писма с въпроса как е постигнал такова практическо разбиране на Материя Медика и хомеопатичната терапия. Ето неговия отговор:

„Първо прочетох такива автори, които даваха действието на лекарствата от патологично-физиологична гледна точка и така получих основата, която беше ценна донякъде, но за разбирането на лекарствата в по-фините им нюанси на действие никога не бях стигнал до нещо като практическо знание на Материя Медика за хомеопатичното предписание, докато не изучих и не запаметих характерните черти на лекарствата, които дава Херинг. Те бяха последвани от „Ключовите бележки“ на Гърнзи, „Терапевтичните съвети“ на Рауе, Липе, Дънам, Уелс и т.н., към които аз добавях и събирах, докато колекцията не набъбна много. Някои ще възразят срещу този начин за учене на Материя Медика. Оставете ги! Аз вярвам, че той е най-добрият. Най-малкото това е най-добрият начин да започнете и води до по-задълбочено и практическо изучаване от ханеманова гледна точка, отколкото всеки друг“ (20).

На друго място Неш коментира това, че много хомеопати не познават както трябва лекарствата. Той казва: „Едно лекарство добре изучено е по-добре от няколко, но наполовина разбрани. Един от най-добрите начини за опознаване на нашата Материя Медика е човек да усвои както трябва едно лекарство във времето – както само по себе си, така и във връзка с други лекарства, с които си кореспондира“ (21).

Заключение

Йожен Неш (1838–1917) е един от най-популярните и обичани класически хомеопати. Той написва изключително полезни съчинения, в които представя лекарствата от Материя Медика по особено ясен, точен и запомнящ се начин, така че да могат да бъдат лесно разпознати в практиката. Високо уважаван от своите колеги заради своите професионализъм, проникновено познаване на хомеопатичната Материя Медика и точно следване на Ханеман, той е избран за президент на една от най-известните хомеопатични организации в миналото – Интернационалната ханеманова асоциация (IHA), както и за професор по Материя Медика в Хомеопатичния медицински колеж в Ню Йорк.

Неш е важна фигура в историята на хомеопатията и името му се поставя наравно с такива големи имена като Кент, Херинг, Бьонингхаузен, Липе и др. Джон Хенри Кларк (1853–1931) изразява признателност към Неш в предговора към фундаменталния си труд „Речник на практическата Материя Медика“ (1900), цитира го много пъти  и казва, че му е задължен за много от примерите за лечебните действия на хомеопатичните лекарства (22). Георгос Витулкас оценява високо неговите книги и особено „Водещи лекарства в хомеопатичната терапия“, която поставя в списъка си с най-достоверните и качествени Материи Медики.

Бележки

1. За Т. Л. Браун, за когото няма много информация, Неш казва, че е „един от най-добрите лекари, които познава“. Вж. Nash, E. B. How to take the case and to find the simillimum – In: Nash, E. B. Expanded Works of Nash, p. 953.

2. Nash, E. B. Leaders in Homeopathic Therapeutics, Millefolium. – In: Nash, E. B. Expanded Works of Nash, p. 522.

3. Eugene Beauharnais Nash (1838–1917) – http://sueyounghistories.com/archives/2009/09/19/eugene-beauharnais-nash-1838-1917/.

4. Dr. Eugene B Nash – http://www.wholehealthnow.com/bios/eugene-b-nash.html.

5. Tyler, Margaret. Hahnemann’s Concept of Chronic Disease.

6. Nash, E. B. How to take the case and to find the simillimum. – In: Nash, E. B. Expanded Works of Nash, p. 959.

7. Ibid, p. 961–962.

8. Nash, E. B. Verifications. – In: Medical Advance, 6, 1888 (XXI).

9. Nash, E. B. Leaders in Homeopathic Therapeutics, Plumbum. – In: Nash, E. B. Expanded Works of Nash, p. 634.

10. Ibid, Mercurius, p. 507.

11. Ibid, Colchicum autumnale, pp. 278–279.

12. Ibid, Spongia, p. 739.

13. Dr. Eugene B Nash – http://www.wholehealthnow.com/bios/eugene-b-nash.html.

14. Nash, E. B. Leaders in Homeopathic Therapeutics, Sepia. – In: Nash, E. B. Expanded Works of Nash, p. 719.

15. Ibid, Causticum, pp. 212, 217.

16. Ibid, Glonoinum, p. 348.

17. Ibid, Mercurius, p. 519.

18. Ibid, Phytolacca, p. 627.

19. Nash, E. B. Regional Leaders, Preface. – In: Nash, E. B. Expanded Works of Nash, p. XI.

20. Ibid, pp. IX-X.

21. Nash, E. B. Leader for the use of Sulphur with comparisions. – In: Nash, E. B. Expanded Works of Nash, p. 772.

22. Clarke, John Henry. A Dictionary of Practical Materia Medica, vol. I. B Jain, 2015, p. X.

Литература

Anshutz, Edward Pollock. Obituary. Dr. Eugene B. Nash. – In: The Homeopathic Recorder, Volume 33, 1918, p. 67.

Clarke, John Henry. A Dictionary of Practical Materia Medica, vol. I. B Jain, 2015.

Dr. Eugene B Nash – http://www.wholehealthnow.com/bios/eugene-b-nash.html.

Eugene Beauharnais Nash (1838–1917) – http://sueyounghistories.com/archives/2009/09/19/eugene-beauharnais-nash-1838-1917/.

Nash, E. B. Expanded Works of Nash. B Jain, 2015.

Nash, E. B. Verifications. – In: Medical Advance, 6, 1888 (XXI).

Tyler, Margaret. Hahnemann’s Concept of Chronic Disease –

http://www.homeoint.org/cazalet/tyler/mentaldeficiency.htm.

Автор: Деян Пенчев, доктор по философия и изследовател на хомеопапията

Публикувано в сайта за класическа хомеопатия Самуел Ханеман

 

Вижте още

Йожен Неш – Водещи симптоми на Sulphur 

Йожен Неш – Трио на лекарствата